Тами Хоуг
Наследство на злото (43)

42.

Ковак излезе от стаята и се качи по стълбите, като остави Логън да се разправя с Мур. В момента, в който Дейвид Мур се позова на правото си на адвокат, всичко приключи. От гледна точка на Ковак разпитът свърши. Ако Мур случайно кажеше нещо подозрително — ако бе толкова глупав въобще да каже нещо, — то щеше да бъде оспорвано от адвоката му. И всяко доказателство срещу него, разкрито в резултат на подобно изявление, също щеше да се счита за невалидно.

Въпреки твърдението на Лиска, Ковак не бе толкова глупав, че да упорства по тази линия. Колкото и да му се искаше да измъкне признание за вина от съпруга на Кари, той се отказа и се отдалечи.

Екипът за събиране на доказателства бе приключил обработката на стаята на бавачката. Ковак застана за миг до отворената врата и се загледа вътре, опитвайки да си представи какво може да е станало тук.

Леглото изглеждаше така, сякаш никой не бе спал в него. Чаршафите бяха взети, за да бъдат изследвани за нишки и телесни течности. Килимът бе изчистен със специална прахосмукачка.

В тази стая може да се бе случило много във времето между последния разговор на Ковак с Кари и момента, когато колата на бавачката бе напуснала къщата сутринта. Той не можеше да престане да си представя възможностите. Беше се сблъсквал с прекалено много престъпления с насилие, както и с много свирепи престъпници.

Нямаше явни следи от кръв или семенна течност на нито едно легло. Но едно убийство може да бъде извършено и без кръв. А изнасилването може да бъде направено с презерватив.

Ако Дейвид Мур бе наел човек да извърши отвличането, връщането на жертвата не бе част от замисленото дело. Неговата цел, както изглежда, бе да се отърве от жена си, да я премахне от пътя си и да сложи ръка на парите й. Щом работата се поемеше от наемника, всичко, което можеше да се случи, излизаше извън контрола на Мур. Кари и бавачката, ако не бе част от схемата, щяха да бъдат оставени изцяло на милостта и желанията на хладнокръвен убиец.

Ковак влезе в стаята, сложи си чифт гумени ръкавици и започна да тършува за някаква следа, която да подскаже, че шведката бе имала непозволена връзка със своя работодател.

В шкафа цареше пълна бъркотия. По една малка лампа стоеше във всеки край. Кутия за бижута. Той я отвори. Няколко гердана, обици, нищо скъпо.

На нощното шкафче до леглото стояха три малки снимки в рамки, изцапани от праха за отпечатъци. Анка с приятели на излет; Анка и семейството й — около половин дузина еднакви руси шведи на различна възраст — от юноши до петдесетгодишни; Луси и Анка, увити в зимни палта, с усмивки като слънца, клекнали до снежен човек. Зад тях бе клекнал и Дейвид Мур, едната му ръка лежеше върху рамото на Анка Йоргенсон. Щастливо семейство. Нямаше нито една снимка на бавачката с Кари Мур.

Чекмеджето на нощното шкафче съдържаше различни неща, каквито жените пазят в такива чекмеджета — несесер за нокти, лосион за ръце, балсам за устни, няколко молива, бележник за адреси, дневник.

Ковак вдигна дневника и го отвори почти в очакване да прочете „Мило дневниче, мисля, че съм влюбена в Дейвид Мур“. Написаното бе на шведски. Голямо откритие, няма що. Щеше да се наложи да почакат, докато успеят да намерят преводач. За щастие в щат, пълен с потомци на скандинавски преселници, това нямаше да отнеме много време.

Съвсем слабо утешение, помисли си Ковак, защото нямаха представа с колко време разполагат. Вече можеше да е късно.

Отиде до гардероба и отвори вратата, търсейки доказателства и следи, че бавачката си е приготвила багажа, преди да изчезне. Нямаше никакви издайнически празни закачалки. Гардеробът беше спретнат и подреден. Един куфар и сак стояха в ъгъла.

Ковак затвори вратата, обърна се и отново огледа стаята. Никой не бе напуснал тази стая прибързано. Никой не бе измъкнат насила оттук. Не беше имало борба.

Преди години, когато още беше нов в отдел „Убийства“, бе разследвал случай на изчезнала жена, открита чак след като трупът бе започнал да се разлага. Нейният приятел я бе пребил с чук и бе натикал тялото под леглото на майка й.

Ковак внимателно вдигна покривката на леглото и погледна под него. Нищо. Нямаше тяло. Само няколко дълги пластмасови кутии с обувки и дрехи.

Надолу по коридора в спалнята на Кари екипът на криминалистите проверяваше всеки квадратен сантиметър. Но както и в стаята на бавачката, килимът бе щателно почистен с прахосмукачка. Чаршафите бяха свалени от леглото. Ако имаха късмет, щяха да открият спалното бельо в пералнята. Ако ли не, значи техният лош приятел ги бе взел със себе си, за да се отърве от тях, така че да няма никаква възможност да се открият косми, телесни течности, влакна или каквото и да е, което да доведе до разкриване на извършителя.

Ковак застана на прага на уютната елегантно обзаведена стая, където преди две нощи бе помогнал на Кари Мур да си легне. Сега стаята имаше съвсем различно излъчване.

Въпреки че никога нямаше да го признае на никого, понякога му се струваше, че може да долови ехото от миналите събития, първичните емоции от сцената, където се бе разиграло престъплението. Насилие, терор, гняв, паника, страх, надежда.

Той погледна леглото и мислено си представи сцената: стаята е тъмна, Кари спи с гръб към вратата. Винаги си представяше сцената от гледна точка на нападателя, а не на жертвата. Можеше да види как тя рита и се бори, докато той я влачи от леглото. В борбата тежката алабастрова лампа пада на пода. Снимките на нощната масичка се преобръщат.

Но в стаята пред него лампата не бе съборена и нито на масичката, нито на пода имаше паднали снимки.

Ковак извика на клекналата жена, която събираше с пинсети нещо от килима.

— Къде са снимките?

Тя вдигна една нишка и я постави в малка пластмасова торбичка, като постави маркер за обозначаване на доказателство на пода.

— Какви снимки?

— Не сте ли намерили снимки в рамки върху нощната масичка или на пода?

Тя поклати глава.

— Една черно-бяла снимка, размер осем на десет, от завършването на колежа? И бебешка снимка в сребърна рамка?

— Нищо.

— Проверихте ли под леглото?

— Там също няма нищо.

Ковак погледна към скрина на Кари. Идеално чист и подреден.

— Може ли да вляза? — попита той.

— Ще трябва да обуете калцуни — предупреди го жената.

Той навлече сини хартиени калцуни върху обувките си, така че да не замърси местопрестъплението. Екипът на криминалистите и без това си имаше достатъчно работа по анализирането на уличаващите доказателства.

Избягвайки ловко маркерите по пода, Ковак прекоси стаята до скрина и отвори едно чекмедже, после второ, после трето. Във всичките нещата бяха спретнато сгънати.

После отиде до голямата гардеробна стая с дрехите на Кари и прегледа стойката, на която висяха костюми, блузи, панталони, рокли. Сякаш нищо не бе пипано.

В задната част на гардеробната бе подредена цяла колекция от куфари, липсваше само един. На мястото му в редицата имаше дупка.

Това го заинтригува. Можеше, разбира се, да е загубен или даден на поправка.

Той отново огледа гардеробната, този път внимателно се взираше във всеки сантиметър празно пространство. Малка дупка тук, още една там. На тяхно място може би са висели дрехи, а може би не.

Но липсваше куфар…

Ако някой е приготвял багаж, не е била Кари Мур.

Нямаше начин да е напуснала тази къща доброволно и да е оставила дъщеря си.

Какъв е бил този престъпник, който е взел дрехи за преобличане за жертвата си?

Ковак можеше само да се надява, че ако липсващият куфар бе взет от похитителя, това означава, че който и да бе отвлякъл Кари, има намерение да я остави жива.

Но се опитваше да не мисли защо.