Тами Хоуг
Наследство на злото (23)

22.

— Върху чантата на съдията няма никакви отпечатъци, които да ни бъдат от полза. Поне половин дузина хора са пипали колата й. Така че нищо от тези отпечатъци няма да свърши работа — обяви Типен.

Той ходеше напред-назад пред единия край на конферентната маса, висок и слаб, с длъгнесто като в карикатура лице, цялото в ъгли и вдлъбнатини, чело като стръмна канара и прошарени мустаци. Беше работил като детектив към шерифския отдел години преди да се премести в отдел Убийства при градските ченгета.

Като шерифски детектив Типен за пръв път попадна в един екип с Ковак и Лиска при изключително тежкия случай по убийствата на Крематора, по който работиха всички служби. Този убиец бе вдигнал мерника на проститутките — измъчваше ги и ги убиваше, а сетне гореше телата им в обществения парк. Тримата работиха успешно като екип, след което останаха приятели и често пиеха питието си заедно.

— Съдия Мур е получила повече заплашителни и злобни писма, отколкото заслужава — съобщи Елууд Кнутсен, друг колега, работил по разкриването на Крематора. Здравеняк с размерите на малка кафява мечка, Елууд беше техният философ. На главата му бе кацнало прекалено малко войнишко кепе.

— Хайде бе! Не може да бъде — вметна саркастично Лиска.

Ковак не каза нищо.

— Секретарката й ги разделила на степени: луди, по-луди и за освидетелстване.

— Има ли заплахи? — попита Ковак.

— Прикрити и не толкова прикрити. Всичко, което е получила и което изглежда като заплаха в очите на закона, отива при детективите на шерифа. — Елууд погледна Типен и каза: — Наистина, направо се чудя, че не е попаднала в моргата.

— Не гледай мен! — сопна му се Типен. — Ако не си забелязал, направих разместване в екипите.

— Тогава защо качеството на работата им не се е подобрило? — попита Лиска.

Типен запрати едно покрито с шоколад кафеено зърно към нея. Напоследък той показваше истинско пристрастяване към тях, въпреки че бе последният човек в отдела, който се нуждае от кофеин, за да се поддържа бодър.

— Всички писма са копирани и са при мен — продължи Елууд, като посочи с голямата си ръка купчината папки пред себе си. — Четиво за приспиване, ако някой прояви интерес.

— Нещо повече за бившите затворници? — попита Ковак. — Някои лоши момчета, които напоследък са излезли от пандиза и може би смятат, че трябва да разчистят старите сметки.

— Проследих най-очевидните кандидати чрез техните надзорници — докладва Лиска. — Досега не съм харесала никого за ролята на нападателя. При всички усилия на Отдела по превъзпитаване изглежда някои наистина са се оправили и са влезли в правия път. Може да се разчита на показанията на работодателите им за времето, по което съдия Мур е била нападната и пребита. Но имам съвсем гореща следа за Итън Прат, бащата на убитите в къщата на Хас деца.

Типен изви гъста рошава вежда.

— Бил е извън картинката от деня на зачеването им, а сега се е загрижил толкова много, че да нападне съдията?

— Той е от този тип — обясни Лиска. — От онези момчета, които искат непременно да бъдат в центъра на големи и драматични събития.

— С една дума — задник — декларира Ковак.

— Прат е излежал присъда за дребно хулиганство. Нахвърлил се и ударил с юмрук човек в някакъв спортен бар, защото бил фен на „Даласките каубои“^[1]…

— Че това престъпление ли е? — изненада се Елууд.

— … като брутално пребил приятелката му. Много раздразнителен, с тежки юмруци и малко мозък — продължи Лиска. — Когато арестуваха Карл Дал, се появи в новините и гръмогласно направи неприятно изявление пред сградата на съда. Искаше смъртно наказание. Кой знае как от вниманието му бе убягнало, че в този щат няма смъртно наказание.

— Гледах го — спомни си Елууд. — Мустаци и прическа ала Фу Манчу^[2].

Лиска кимна.

— Вечният любим външен вид, предпочитан от белите боклуци.

— Ти бил ли си някога с прическа „футбуляк“, Сам? — попита Елууд.

Ковак му се озъби.

— Пази боже!

— Той имаше мустаци — рече Лиска с дяволит глас. — Виждала съм снимки.

— Това беше през осемдесетте — защити се Ковак. — Тогава всяко ченге носеше мустаци ала Фу Манчу.

— Така ли? Аз още не съм била родена.

Ковак я погледна през масата и се въздържа да се засмее.

— Не ме карай да ставам, дърта клюкарко!

— Че какво ще ми направиш? — продължи да го дразни Лиска. — Ще ме натупаш с бастуна си ли?

— Направо си просиш да те съсипя с анекдоти на тема жени в цикъл.

— Ха! Ти си този, който си го проси, Коджак. Както добре знаеш, не можеш да ме надговориш. Не си лъжица за моята уста ти.

— Аз не се меся — обади се Типен.

Чувстваха се добре, когато отваряха клапата на напрежението и изпускаха малко от стреса, причинен от работата им, призна в себе си Ковак. Обикновено бяха безмилостни един към друг и в повечето случаи хуморът им щеше да се стори на други хора като шокиращ, груб, циничен и проява на лош вкус. Но това беше начинът, по който успяваха да се справят с работата, която им поднасяше и показваше най-лошите страни на човешката жестокост, поквара и отклонения от нормалното.

Лейтенант Дос се прокашля високо и върна темата.

— Та какво още имаме за Итън Прат?

Лиска тактично се направи на смутена.

— Той е на изпитателен срок. Но не го открих на последния известен адрес, миналата нощ не се е явил на работа и вчера не се е явил за подпис при наблюдаващия офицер. И освен това Амбър Франклин ми каза, че когато я посетил преди десет дни, се е заканвал на съдията. Нарекъл е съдия Мур „проклета пачавра“.

— Популярна фраза в средите на белите боклуци.

— Тя е нещо като комплимент — потвърди Елууд.

— Трябва да го включиш в репертоара си, Елууд — предложи Лиска. — Момичетата направо полудяват, като чуят подобни комплименти.

— Така. Значи не се е явил за проверка, избухлив е, нарекъл е съдия Мур със същите думи като нападателя — обобщи Дос. — Трябва да намерим този момък и да го разпитаме.

— Разхожда се някъде навън — поклати глава Лиска. — Отваряйте си очите за задник с прическа Фу Манчу.

— Ще назнача специално някого за тази работа — каза Дос. — Все ще се намери човек, който да знае къде се подвизава.

— Дори задниците имат приятели — допълни Елууд.

— Някой да каже нещо за Стан Демпси? — попита Ковак.

Той знаеше, че във всички участъци на територията на столицата бе изпратено BOLO^[3], но никой не искаше да говори за това.

— Не забравяйте, че той е въоръжен до зъби и говори открито за правосъдие и справедливост — сухо продължи Ковак.

Дос поклати глава.

— Обадихме се на дъщеря му в Портланд, Орегон, но тя не отговаря.

— Нима Демпси има дъщеря? — попита с недоверие Елууд.

— Значи е правил секс с жена? — попита на свой ред и Типен. — Стан, че ние не сме те познавали, бе!

— В това е проблемът, нали? — каза Дос. — Че не го познаваме. Не можем да открием нито един човек, който да го познава добре. Не знаем къде може да се скрие. Не знаем какво прави, нито с какво се развлича, когато не е на работа.

— Обичал е да ходи на риба — съобщи Ковак. — И в къщата му имаше снимка — как той и бившата му жена танцуват в бална зала.

Никой не знаеше какво да каже. Нямаше да бъдат по-изненадани, ако Ковак бе скочил на масата и бе започнал да играе тарантела.

— Да проверим в регистрите на окръга — предложи Ковак. — Може да има колиба на някое от езерата. И да се опитаме да открием следите на бившата му жена, в случай че е решил да започне с раздаване на правосъдието от семейството.

— Добра идея, Сам — похвали го Дос. — Аз ще се върна към досието на Демпси. Жена му може да е спомената като лице за контакт в случай на нещастие. Трябва да вземем бележника му с адреси от къщата. Тя може да фигурира в него.

— Ако това не свърши работа, от счетоводителя му ще открием кой му е бил адвокат по време на развода — предложи Типен. — Той знае името на нейния адвокат. Това е по-обиколен път, но върши работа.

Дос кимна.

— Вече проверихме дали има друго превозно средство, регистрирано на негово име. Няма.

— Значи е със собствената си кола — уточни Типен.

— Или ще трябва да открадне някоя.

— Демпси няма да открадне кола — намеси се Ковак. — Това е забранено от закона.

Лиска му хвърли кос поглед.

— А да измъчва някого с вилица за барбекю е позволено, така ли?

— В онова, което е намислил, той вижда правосъдие. Око за око, зъб за зъб. Приема го като своя работа. Но няма да наруши закона, за да го приложи. Това ще бъде против принципите му…

— За какво ни е помощта на психиатъра на Демпси, като си имаме Сам? — попита саркастично Лиска.

Ковак погледна към Дос.

— Говори просто здравият разум.

— Кого си оставил в къщата на съдия Мур? — попита лейтенантът. — След като никой няма представа къде е Карл Дал, съдията очевидно ще бъде първият избор на Демпси.

— Ако се опита да стигне до нея, там има екип, който наблюдава къщата, и патрулна кола, която дежури денонощно.

— А как се справя съдия Мур?

Ковак сви рамене.

— Тя е твърда глава.

— Главата й може да е твърда, но присъдите й не са — обади се Типен.

— Остави я на мира! — прекъсна го ядосано Ковак. — Стига й това, че снощи някой я преби до смърт! Направо е изкарал половината живот от нея!

Всички учудено вдигнаха вежди. Ковак почувства как се изчервява.

Лиска наруши тишината.

— Той отново се опитва да спре пушенето.

Като че ли това щеше да обясни странното му поведение.

— О, така ли…

— Аха…

— Добре…

Никой не погледна директно към Ковак, освен Дос.

— Ники ми каза, че не харесваш съпруга й.

— Той е обикновен задник. Долнопробен негодник. Ще проверя алибито му веднага след като свършим тук.

— Мислиш, че ще се издъни, така ли? Че алибито му няма покритие?

— Казах, че е задник — повтори Ковак. — Нещо за видеокасетата от паркинга?

Лиска поклати глава.

— Не бих разпознала и себе си на този шедьовър. Виж сам.

Тя отиде до телевизора, който стоеше върху подвижна количка в единия ъгъл на стаята, и пусна касетата.

Ковак се намръщи.

— Това ли е най-доброто, което могат да направят?

Картината имаше малко по-добро качество, но обектите бяха размазани и без черти.

— Какво е онова бяло нещо върху гърба на якето на нападателя?

— Някакъв надпис, предполагам — отговори Лиска. — Но няма никаква възможност да бъде разчетен.

— Какво показа проверката на регистрационните номера на колите, влезли в паркинга?

— Досега нищо.

— Значи колите на хлапето Хас, на приятелчето му или на Итън Прат не са влизали вътре — рече Ковак, разсъждавайки на глас. — А на някой от освободените затворници?

— Нищо — отговори Типен.

Ковак въздъхна, почеса главата си, отпи от кафето. Чувстваше клепачите си като шкурка. Бутна стола си назад и стана.

— Свършихме ли тук?

— Имаш ли нещо по-важно да правиш? — саркастично го попита Типен.

Ковак се протегна и се прозя.

— Да. Мислех да хвана малко лоши, сетне може би да отида на кино или да спася света, или нещо такова.

Лиска примига кокетно.

— Работата на супергероя никога не свършва.

— Позна, кукличке — отвърна й Ковак. — Ако си изиграеш добре картите, може би ще ти позволя да ме гледаш как си сменям дрехите в телефонната кабина.

— Е, какво беше това? — попита го Лиска, когато се върнаха в своя общ кабинет в стаята на отряда.

Ковак дори не я погледна.

— Кое?

— Снощи искаше да оставиш съдия Мур да пукне. Тази сутрин си готов да защитаваш честта й. Какво става?

— Съжалявам я — отвърна той, като сложи очилата си за четене, за да се върне към бележките си. — Била е пребита от бой, докато мъжът й чукал някаква фльорца, без въобще да го е грижа какво става с жена му.

— Със сигурност ли знаеш този факт?

— Знам, когато мъжете лъжат за това. А тя се опитва да се преструва, че нищо не се е случило или поне, че за нея няма значение. Не го разбирам.

— Жената е объркана — рече тихо Лиска. — Не е приятно да бъдеш предмет на шеги или подигравки. Особено ако си въобразяваш, че си твърда, корава, силна и всичко останало, което важи за жените от нейната А класа. Говори гласът на опита.

Ковак свали очилата си и я погледна. Партньорката му бе женена за детектив от отдел Наркотици в Полицейското управление на Сент Луис достатъчно дълго, за да има две деца от него. Двамата бяха минали през категориите заедно. Оженили се още когато били в униформа. Бившият й съпруг — всички го наричаха Спийд — бе от онези лоши момчета, които жените умират да вкарват в правия път. Лиска вярваше в себе си, вярваше, че знае точно какъв е Спийд. Но не бе предвидила, че той няма да може да понесе нейния успех.

Ники Лиска бе добро ченге — умна и амбициозна. Чекмеджето й бе пълно с похвали. Работеше по сложни случаи, снимката й се появяваше редовно във вестниците. Спийд беше каубой — безразсъден, винаги живеещ на ръба, че и оттатък. Естеството на работата му го държеше далеч от светлините на прожекторите. Той й изневеряваше на поразия, неведнъж и дваж. Това бе жесток вид отмъщение, че не може да я засенчи.

Ковак го мразеше. Никога не беше го харесвал.

— Да — продума нежно той. — Добре че не заведе ти съдията у тях. Щеше да погледнеш мъжа й само веднъж и да го кастрираш на място. Истински негодник, копеле от най-чиста проба, а тя се примирява с това, защото… Знам ли защо. Имат дъщеря, тя получава добри пари като съдия… Може би просто няма достатъчно сили да приключи с него.

Лиска присви очи.

— Ти май я харесваш.

Ковак се намръщи.

— Изпитвам съжаление към нея.

— Нееее! Ти я харесваш — повтори Лиска, при това много сериозно и го посочи с пръст. — Тя е девойката в беда, която се нуждае да бъде спасена от своя рицар. Внимавай, Сам. Не искам отново да те видя наранен.

— Исусе! — изръмжа той, като отново сложи очилата си, така че да може да избегне нейния поглед, който режеше като лазер. — Няма никакви доказателства в подкрепа на твоята теория.

— Много важно като няма. Познавам те. Познавам биографията ти.

— Ааа, предишните провинения — измърмори Ковак. — Не се приема.

— Показват начина на поведение.

— Почти не познавам тази жена.

Лиска въздъхна и го погледна със смесица от загриженост и раздразнение. Той можеше да се закълне, че иска да каже още нещо, но тя прехапа езика си и замълча.

— Трябва да вървя — рече Ковак и стана. — Каква е следващата точка от дневния ти ред?

— Ще проследя алибито на Боби Хас. Докато не намеря очевидец, някой свидетел, който да го свърже с мястото на нападението, не мога да го обвиня в нищо. Мислех да отида и да се направя на артистка пред него и баща му. Ще изиграя една роля и ще видя как ще се държат. Ще им кажа последните новини за Карл Дал, не че има нещо ново за казване. Ще покажа на Боби каква добра, любяща и майчински настроена личност съм.

— Смяташ да го пречупиш и да налееш масло в колелата на справедливостта?

— Точно така.

Ковак я потупа по рамото.

— Браво! Така те искам.