Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ковак/Лиска (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prior Bad Acts, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Тами Хоуг. Наследство на злото

ИК „Бард“, София, 2007

Редактор: Радка Бояджиева

ISBN: 978–954–585–773–7

История

  1. — Добавяне

44.

Ковак се обади на полицията в Едина да изпратят екип до сградата, в която бе апартаментът на Джини Бърд, и да не й позволят да го напусне. Надяваше се все още да не го е направила. Откакто се върна в къщата си, Дейвид Мур не бе останал и две секунди сам, за да се обади на гаджето си. Но на който и да се бе обадил за адвокат — Ковак подозираше, че това бе Едмънд Айвърс, — той можеше на свой ред да даде наставления на жената да напусне града.

Джини Бърд трябваше да бъде отделена от пакета. Ако можеше да я хване насаме, Ковак знаеше как да я накара да говори. Тя нямаше да знае какво да прави, ако Мур или Айвърс не бяха наоколо да слагат думите в устата й. Нямаше воля, нито силен характер да му устои.

Когато спря колата пред сградата, Джини Бърд стоеше на тротоара и изглеждаше нещастна. От двете й страни стояха двама униформени полицаи.

Ковак приближи до тях.

— Госпожице Бърд, тези момчета да не те притесняват?

— Не ме пускат да си вървя — рече с безпокойство тя. — Те нямат право да ме задържат, нали?

— Вината е моя — рече Ковак. — Аз ги помолих да те задържат, докато успея да стигна дотук.

Джини Бърд го изгледа с подозрение.

— Нямам какво да ви кажа. Не знам нищо за случилото се с жената на Дейвид.

— Но знаеш, че има жена — продължи Ковак. — Което ми казва, че си направила лош избор, Джини. Искам да кажа много лош, щом си се хванала с негодник като Мур, пък дори и ерген да беше. Защо са ти всички неприятности да въртиш, любов с човек като него? Той е един безгръбначен подъл лъжец…

— Аз го обичам! — отговори патетично тя. — Вие не знаете нищо за него!

Ковак поклати глава.

— Напротив, скъпа. Знам всичко за мъжете като Дейвид Мур. Защо не влезем вътре? — предложи той, като посочи към сградата. — Сигурен съм, че не искаш съседите да видят всичко това.

— Арестувана ли съм? — попита тя.

— Не. Трябва ли да те арестувам? — Ковак вдигна вежди. — Криеш ли нещо от мен?

— Не! — настоя тя, после огледа крадешком сградата, за да види дали някой не наднича през прозорците. — Добре — съгласи се. — Да влезем вътре.

За нея бе важно хората наоколо да вярват, че принадлежи към тази част на града. Беше й необходимо да поддържа илюзията си за легитимност.

— Не — неочаквано отсече Ковак.

Джини Бърд вече бе тръгнала към сградата. Тя се обърна и го погледна озадачено.

— Няма да влизаме — повтори той. — Знаеш ли защо? Защото нямам време за тези глупости.

— Но…

— Изчезнала е жена. Мисля, че ти знаеш нещо — продължи агресивно и заплашително Ковак, като пристъпи малко по-близо до нея, а гласът му се извиси. — Затова най-добре изплюй камъчето или ще продължим разговора в една малка стаичка в управлението.

— Не знам нищо — настояваше тя, но сниши гласа си.

— Знаеш кой е русият мъж, който се срещна с вас в бара в петък вечерта — рече Ковак. — Искам името му.

— Не го знам!

— Може би не знаеш и собственото си име, госпожице Бърд? — попита Ковак. — Ако пусна отпечатъците ти през системата, интересно коя ще се окажеш накрая.

Големи едри сълзи напълниха очите й, а лицето й се опъна в непривлекателно изражение. Тя се обърна на една страна, после на друга, без да знае какво да направи или да каже.

— Искам само едно име — повтори Ковак.

Джини закри с ръце лицето си и се разплака.

— Никой няма да изпита съжаление към теб — грубо рече Ковак. — Ти си една долна кучка, която се чука със съпруга на изчезналата съдийка. Знаеш ли как звучи това? Звучи като мотив. Не можеш да получиш онова, което искаш, докато Кари Мур стои на пътя ти. Не се съмнявам, че познаваш цяла камара негодници, които биха могли да свършат мръсната работа вместо теб.

Джини Бърд издаде звук като сирена, лицето й все още бе закрито с ръцете.

Ковак вдигна ръце и отстъпи назад.

— Е, стига толкова. Достатъчно те увещавах. Ще си говорим по друг начин.

Той се обърна към униформените полицаи.

— Водете я, момчета.

— Дони — произнесе през сълзи Джини. — Дони Берген.

— Откъде го познаваш? — попита Ковак.

Тя продължи да хълца, но не отговори.

Ковак вдигна брадичката й с пръст.

— Попитах откъде го познаваш?

— Той ми е брат.