Тами Хоуг
Наследство на злото (56)

55.

— Къде е той? — попита нервно Ковак, влизайки забързано в стаята на щаба.

— В трета стая за разпити — отговори Дос. — Можеш да гледаш през стъклото.

— Я зарежи това! Той е мой заподозрян — изрепчи се Ковак.

— Промени отношението си, детектив сержант Сам Ковак, освен ако не искаш отново да облечеш униформата — предупреди го Дос. — Знаеш ли, че първата дума от всички, с които те нарекох, много лесно може да отпадне от ранга ти. И това ще стане, ако направиш още някой номер като оня с Дейвид Мур.

— Няма.

Дос вдигна вежди.

— Това е случай от най-високо ниво, Сам. Всеки журналист, всеки политик в града ни наблюдава и не ни изпуска от поглед. Във врата ми дишат шефът на детективите, зам-шефът и шефът на полицията. Не мога да рискувам и да изложа на опасност този разпит, сплашвайки заподозрения.

— Той е отвлякъл съдия! — извика Ковак. — За Бога! Какво трябва да правим? Да му поднесем чай с кифлички ли?

— Или ще гледаш, или ще напуснеш.

— Дали втората му жена не му е казала същото през медения месец? — попита Типен, за да разчупи напрежението.

Ковак не отмести очи от Дос и се опита да обуздае бурята от емоции, която го раздираше. Искаше да влезе в стаята за разпити, където бе Дони Берген. Той бе заловен в апартамента си в центъра на града от Типен и компания, докато си събирал вещите в няколко сака, готов да се метне на самолета за Сент Кийтс^[1].

— Виж какво, лейтенант — продължи Ковак, снижавайки гласа си с няколко децибела. — Аз съм човекът, който говори със сестра му. Тя го е предупредила за мен. Аз преследвам нещастника Мур. Аз се обадих дузина пъти на Айвърс, за да разлая кучетата. Той е част от всичко това. Аз съм този, който преследва тези влечуги. Ако ти влезеш там, за тях това ще бъде съвършено нова игра.

Дос го загледа, преценявайки всички за и против. Не изглеждаше никак доволна. Ковак се надяваше, че това е добър знак. Не я познаваше достатъчно добре, за да може да предскаже поведението й. Това беше първи случай от висок клас, по който работеха заедно.

Тя вероятно обмисляше всичко, което началниците й бяха казали по негов адрес, когато бе поела длъжността. Някой без съмнение й бе подшушнал и за Аманда Савард, която се бе самоубила пред него. Как след това му трябваха месеци, за да се съвземе. Сега Дос го бе видяла да губи самообладание заради Кари Мур и да взема нещата прекалено лично.

Ковак направи жест на капитулация.

— Добре, добре, позволи ми само да вляза с теб. Вземи си оръжието. Ако премина границата можеш да ме застреляш.

— Защо никога досега не си предложил това на мен? — попита Лиска.

— Защото ти сигурно ще го направиш — обясни ехидно Елууд.

— Съществува тази възможност.

Дос въздъхна многострадално.

— Имаш ли и друго поприще, в което да направиш кариера?

Типен се обади със задгробен глас.

— Ако Дони Берген нагази в дълбоката вода, в порноиндустрията ще се отвори вакантно място.

Лиска го удари през ръката.

— Чудесна идея!

— Казаха ми, че мога да правя свестни хамбургери — каза Ковак.

Лейтенантът погледна към тавана и поклати глава.

— Бог да ми е на помощ. Добре, детектив. Ще влезем заедно. Но ако прекрачиш дори само с единия крак линията, по-добре се снабди с мрежичка за коса и черпак, защото от другия понеделник ще работиш под златните арки^[2].

Дългият Дони Берген седеше от едната страна на масата. Столът му бе бутнат назад, ръцете скръстени на гърдите, а краката изпружени и леко разкрачени. Една заучена поза, с която излъчваше арогантност и излагаше на показ най-известния си атрибут, който издуваше джинсите му и бе станал причина за прякора му.

Иначе не беше едър мъж. Беше тънък и мършав и дори можеше да мине за жена, ако бе облечен с пола. Много приличаше на сестра си — тясното лице, бледността, червения връх на носа.

Ковак изгаряше от желание да го попита дали двамата с Джини получават семейна отстъпка от наркопласьора си. Искаше да заобиколи масата, да отиде зад него и да измъкне стола изпод краката му. Но не направи нищо.

— Господин Берген, аз съм лейтенант Дос. Това е детектив сержант Ковак. Благодаря, че се срещнахте с нас.

Дос взе стола най-близо до Берген от същата страна и седна небрежно, със скръстени крака и отпусна ръка върху масата. Ковак седна срещу него. Не се усмихваше, нито говореше. Само го гледаше право в очите.

Берген се разсмя.

— Че нима имах други шансове? Дойдоха цял батальон главорези.

Дос изглеждаше изненадана.

— О, та вие не сте арестуван, господин Берген! Съжалявам, ако сте останал с подобно впечатление.

Под бабаитството на този бял боклук се промъкна объркване.

Той седна по-прилично и се наведе към лейтенанта.

— Не съм ли арестуван?

— Не. Просто искаме да поговорим с вас за съвместната ви работа с Дейвид Мур. Вие очевидно го познавате доста добре. Мислехме, че ще бъдете в състояние да ни помогнете да разкрием нещо относно изчезването на съпругата му.

Берген остана подозрителен.

— Значи не съм арестуван?

— Това се нарича предварителен разпит.

— Нямам какво да кажа. И не се нуждая от адвокат?

— За това не се нуждаете от адвокат.

— Значи мога да си вървя? — попита Берген. Стана, разкърши се и тръгна към вратата, поклащайки се небрежно и леко. — Виж ти, това ми хареса.

Ковак се напрегна в очакване Дос да направи нещо. Човекът, който според него бе отвлякъл Кари — най-малко отвлякъл, — стигна до вратата и посегна към дръжката.

— Не — спокойно произнесе Дос. — Не става така. Моля, седнете на мястото си, господин Берген.

— Или какво? — предизвикателно попита той.

— Или ще ви задържа като материален свидетел^[3] и в затвора сигурно ще се срещнете с нови и интересни хора.

— Това заплаха ли е?

— В никакъв случай — продължи Дос, ставайки от мястото си. — Просто ви обяснявам как стоят нещата, Дони. — Тя отиде към вратата. — Властите в този град са силно разстроени от изчезването на един от водещите ни юристи.

— Мислех, че е съдия — отвърна безразлично Берген. — Така или иначе не знам нищо за това.

— Може би — продължи Дос. След което със съвсем лека промяна в позата и изражението престана да бъде сърдечната домакиня, която играеше досега. Гласът й стана остър като кинжал. — Но ти ще се върнеш обратно до масата, ще положиш малкия си задник на стола и ще ни изпееш всичко, което знаеш. Или наистина ще имаш нужда от онзи адвокат, за когото спомена, поради страшно много и все неприятни причини.

Ковак потърка с ръка устните си, за да прикрие усмивката си. Беше добра, дявол я взел! Дори много добра.

— По-добре я послушай, малкия — рече той. — Не си въобразявай, че си голяма клечка. Хората, за които тя говори, си чистят зъбите с такива като теб.

Погледът на Берген премина от Ковак към Дос.

— Този човек трябва ли да бъде тук?

— Случаят е негов. Какво има, Дони? Да не би да се страхуваш, че детектив Ковак знае прекалено много неща за делата на твоето семейство?

Берген посочи с пръст Ковак.

— Сестра ми каза, че я блъскал, че я бил. Смята да съди градската управа.

— Колко мило! — намеси се Ковак. — Малката курва в общината. Нямам търпение да видя какво ще облече за пресконференцията.

Берген се наведе към него през масата, но на безопасно разстояние.

— Джини има приятели, задник.

— Сигурен съм, че са много — отвърна невъзмутимо Ковак. — Доставчикът на дрога, тъпкачите, сводникът, а може да са двама…

— Тя не е проститутка!

— Сериозно? Правилно, вече не е — продължи Ковак. — Защо да чука стотина пичове за по няколко стотачки на сеанс, когато просто може да щракне резето за един негодник с дебел портфейл като Дейвид Мур? След като отстрани жена му от картинката, ще получи каквото иска. Хубава къща до езерото, богат съпруг. Колко жалко, че парите не могат да купят положение в обществото! За хората в онзи квартал тя винаги ще си остане курва и наркоманка.

Берген целият почервеня.

— Престанете да я наричате така!

— Седнете, господин Берген — намеси се Дос, отново преобразила се в Мис Добри маниери. — Разяснете ни тогава. Ако не сте направил нищо лошо, няма да има проблем.

Берген седна и закачи тока на единия си каубойски ботуш през стъпенката на стола. После подпря лакът на коляното и погледна встрани, гризейки палеца си като плъх.

— Можете ли да ни кажете къде бяхте в петък вечерта? — попита Дос.

— Мислех, че не съм заподозрян.

— Опитваме се да уточним показанията на трета страна.

— Бях излязъл — неохотно отвърна Берген. — В града. Както правя винаги, когато съм тук.

— Не живеете ли постоянно в града?

— Тук е прекалено студено.

— Къде живеете?

— В Ел Ей. Енсино.

Долината Сан Фернандо. Мръсната столица на Америка. Ковак бе чел списания. Порнофилми от най-долнопробно естество се правеха там редовно вкъщи под наем в иначе почтени квартали, където живееха нормални семейства.

Помъчи се да си представи как Дългия Дони Берген се прави на „добрия съсед“.

— Да. Всичко е много мило, приятно и аз съм сигурен, че ти си интересен човек, с когото мога да си побъбря, ако случайно не знаех, че си гнусен глист в задника на живота. Но я дай да караме направо, малкият. Знаем, че в петък вечер си се появил в лоби бара на хотел „Маркуит“, за да се срещнеш с любимата си сестричка и бандата. За какво?

— За нищо специално — отвърна войнствено Берген.

— Просто спрях да изпия едно питие със сестра си. Забранено ли е?

— Къде беше преди това?

— В моя апартамент, приготвях се да изляза.

— Сам ли беше?

Берген се обърна отново към лейтенанта.

— Не разбирам как с тези въпроси ще съгласувате историята на някой друг? Повече ми се струва, че се опитвате да ме натопите за нещо.

— Ако знаем, че е имало друг човек с теб, това ще бъде важно доказателство за другия — обясни Дос. Това, разбира се, бе опашата лъжа, но нямаше никакво значение. Те не бяха длъжни да говорят истината по време на разпит, само разпитваният рискуваше да бъде наказан, ако лъже.

Берген присви очи.

— Кой?

„Този е тъп като галош“, помисли си Ковак. Добре че има други таланти, инак направо ще си умре от глад.

— Не можем да ти кажем това, Дони. Ако ти кажем, ти ще решиш каква история искаш да ни разкажеш според това дали мразиш този човек или го харесваш.

Берген завъртя загадката в малката си плитка глава.

— Което означава, че трябва да ни кажеш истината — продължи Дос.

Дони се намръщи. Очевидно си мислеше, че и да го направи и да не го направи, все ще пострада.

— Какъв е проблемът? — попита Ковак. — Да не си довел някое непълнолетно момиче с теб?

— Глупости! Не! Нямам нужда от непълнолетни.

Ковак му се усмихна с истинска крокодилска усмивка.

— Не става дума за нуждите, нали, малкия?

— Бях сам.

— Между шест и седем — уточни Дос. — Беше си вкъщи сам.

— Точно това казах.

— Някой видя ли те да напускаш сградата?

— Не знам. Не мисля.

— Ти живееш в Калифорния — пое инициативата Ковак, — но държиш апартамент тук. Сигурно прекарваш доста време в този град.

— Моят агент каза, че е добра инвестиция.

— Какво правиш с апартамента, когато не си тук? Под наем ли го даваш?

— Какво значение има?

Ковак сви рамене.

— Просто любопитство.

— Говори ли със сестра си по телефона в петък следобед? — попита Дос.

— Да. В три или три и половина. Тя ме попита дали искам да се отбия в хотела, за да пийнем по нещо.

— Случайно да знаеш дали Дейвид Мур е бил при нея по това време?

— Мисля, че да.

— Колко добре го познаваш? — попита Ковак.

— Не спим заедно. Освен факта, че този тип има мангизи, аз обикновено не одобрявам вкуса на сестра ми към мъжете.

— Как се срещнахте с него.

— Чрез Еди. Преди година, година и половина.

— Еди? — попита.

— Да. Еди Айвърс. Познавам Еди от бизнеса. Той ме представи на Дейв.

— Чрез бизнеса с филми три хикс ел?

— Да. — Берген се засмя леко и намигна. — Всички си мислят, че Еди е натрупал мангизите си от киносалоните. Точно обратното. Направил е парите с порното и ги е използвал да купи кинотеатри. Сега вече е господин Уважаван бизнесмен.

— А Дейвид Мур? Как е свързан той с Айвърс — попита Ковак, а кръвното му отново скочи. Дейвид Мур — шумно превъзнасяният документалист. Ковак знаеше какво ще каже Берген.

— Той също е вътре. Режисирал е някои от филмите на Еди. Много твърдо порно.

Ковак бутна стола си толкова бързо, че като се изправи, той се катурна. Дони Берген уплашено се сви. Лейтенант Дос скочи и застана пред него, за да го защити. Ковак дори не ги забеляза.

„Това лайно, миризлив и страхлив плъх, копеле мръсно!“

Беше видял снимката на Дейвид Мур в неговата интернет страница. Самодоволният, великият, превъзходният артист. Не бе по-добър от който и да е сводник. Не, дори беше по-лош. Трупаше парички, като правеше мръсотии, а продължаваше да живее на гърба на жена си.

Това означаваше, че трябва да има тайна банкова сметка, неизвестна на друг. Алчен глупак. Имаше собствени пари, а плащаше на любовницата си от семейния бюджет. Направо да не повярваш!

Ковак започна да търка слепоочията си, докато мереше малката стая от единия до другия ъгъл.

Дос го гледаше с любопитство.

— Добре ли си, детектив? Искаш ли да излезеш?

Преди Ковак да отговори някой отвори вратата. Елууд подаде главата си в стаята, погледна Ковак и каза с приглушен глас:

— Мисля, че открих скривалището на Стан Демпси.