Тами Хоуг
Наследство на злото (51)

50.

Колата намали скоростта и зави. Под гумите се чу хрускане на чакъл и сърцето на Кари заби по-силно в основата на глътката. Никой човек не биваше завеждан в отдалечено място против волята му с добри намерения.

Тя отново се опита да телефонира, но все още нямаше сигнал и батерията започваше да пада. Кутията на телефона й се бе счупила, докато се опитваше да разбие пластмасовия капак. Кари го изключи с треперещи ръце и го пъхна в предния джоб на джинсите си. Краищата на ризата й щяха да скрият очертанията му… докато все още беше с риза.

Колата спря.

Нямаше оръжие. Физическата й сила, дори и напомпана от адреналина, едва ли можеше да се мери със силата на мъж, склонен към насилие. Колата се разклати — шофьорът слизаше.

Дишането на Кари почти спря, докато очакваше багажникът да се отвори, да я заслепи светлина и най-накрая да види лицето на своя похитител.

Но багажникът не се отвори.

Чу се отваряне на врата на друга кола. Чудеше се къде ли се намира. Нямаше никакви звуци от минаващи коли, никакъв трафик, който да й подскаже мястото. Очевидно бяха далеч от път или магистрала. Никакви човешки гласове. Единственото, което можеше да чуе, бе съвсем лекото пискане на гъски, отлитащи на юг за зимата. Тя искаше да бъде свободна като тях и благодареше на Бог, че поне не чуваше звук от лопата, която копае плитък гроб.