Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ковак/Лиска (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prior Bad Acts, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2011)
Корекция и форматиране
beertobeer (2011)

Издание:

Тами Хоуг. Наследство на злото

ИК „Бард“, София, 2007

Редактор: Радка Бояджиева

ISBN: 978–954–585–773–7

История

  1. — Добавяне

19.

— Началството вдигна всички забрани и няма да се спре пред нищо. Имаме картбланш.

Лейтенант Хуанита Дос — шеф на отдел „Убийства“ — седеше, облегната на предната страна на бюрото си. Тя беше облечена като за пред камерите — прическа, грим, елегантен тъмносин костюм с подходящи аксесоари. Пресконференцията щеше да започне в кабинета на шефа след половин час.

Дос се бе изкачила нагоре по стълбицата на кариерата със светкавична скорост. Беше само на четиридесет и една. Лиска знаеше това, защото всеки път, когато името на Дос се появеше във вестниците, възрастта й се споменаваше сякаш бе неразделна част от него. Лейтенант Хуанита Дос, 41.

Според теорията на Лиска по въпроса, висшето началство бе сметнало, че като постави на този пост Хуанита Дос, ще постигне троен ефект пред обществеността — хем черна, хем жена и при това от испанската общност. За тях нямаше никакво значение, че всъщност Хуанита въобще нямаше испански произход. Онова, за което шефът и всеки друг в неговата стратосфера се вълнуваха най-много, беше как изглеждат нещата в очите на другите.

Не че Дос не бе квалифицирана. Лиска дори смяташе, че тя бе най-добрият лейтенант, който бяха имали досега. А как се бе изкачила по стълбицата на успеха беше само допълнителен плюс за нея.

Лиска се измъкна от леглото рано, за да премине през същия ритуал като Дос: прическа, грим, стоманеносив костюм, който подчертаваше синьото на очите й, скромни обици с черни перли и фина сребърна верижка на шията, украсена с една-единствена черна перла.

Изглеждаше скъпа, момиче за милион долара. Може би щеше да получи предложения за брак след пресконференцията, която щеше да се излъчва на живо от всяка телевизия в Градовете близнаци.

— Имаме човек, който се занимава с видеозаписа от паркинга. С повече късмет скоро ще получим увеличена и подобрена версия — продължи Дос. — Привлякох Елууд и Типен. Те ще събират информация за всички наскоро освободени от затвора престъпници, в чиито дела е участвала съдия Мур. Вече наредих на секретарката й да открие дали е получавала някакви заплашителни писма или електронна поща.

— Трябват ни също записите на телефонните обаждания — рече Лиска. — Имаме номера на заплашителните обажданията от миналата нощ. Не може да бъде проследен, но поне можем да установим устройството или времето.

— Вече е направено — потвърди Дос. — Ти трябва да откриеш бащата на осиновените деца, които са били убити при касапницата в дома на Хас. Има ли някакво движение по кредитните карти на съдията?

— Все още не — отговори Лиска. — Мисля, че трябва да обърнем най-голямо внимание на слона в стаята.

Дос се намръщи.

— За Стан Демпси ли говориш?

— Той трябва да е първи списъка от заподозрени, като се има предвид какво откри Сам тази сутрин.

Дос изглеждаше искрено натъжена.

— Не обичам да мисля по този начин, но по всичко изглежда, че има много реална възможност да е бил Демпси. Пред Ковак най-открито е признал, че иска да накара съдия Мур да си плати за решението в полза на Дал.

— Но тук има нещо, което не се връзва и според мен няма смисъл — продължи да размишлява Лиска. — Ако Демпси е нападнал съдия Мур снощи, защо ще прави това изявление пред видеокамерата тази сутрин? Искам да кажа… защо ще се прави на скромен? Според Сам на касетата той въобще не бил срамежлив, когато говорел за онова, което планира да направи като следваща стъпка.

— Уместна забележка — рече Дос. — Ако Стан е нападнал съдията в ролята си на самоназначил се ангел на справедливостта, защо не го е обявил? Защо не е казал нещо от рода на „Смятам да приключа онова, което започнах“ или „Дадох на тази кучка онова, което заслужаваше“?

— Разбира се, горкият човек е превъртял — продължи да разсъждава на глас Лиска. — Кой може да каже какво става в главата му.

— Бих искала да получим мнението на професионалист по този въпрос. Ще говоря с шефа да повика психиатъра, при който е ходил Демпси.

— Тя ще се позове на конфиденциалността. Запазване на личната тайна.

— Да се позовава, на каквото си ще — сопна се Дос. — Но ако Демпси й е казал нещо за плановете си да извърши престъпление, тя е длъжна да ни докладва.

— Не мога да си представя Стан Демпси да излива сърцето си пред някого, за каквото и да е — продължи Лиска. — Откакто съм в „Убийства“, не съм го чула да каже и десет думи.

— Знам. Той е едно странно малко грозно патенце, нашият Стан — рече Дос. — Мъчно ми е за него. Да се опитаме да му дадем предимството на съмнението за момента. С кого друг говорихте снощи?

— С Уейн Хас, със сина му и неговия приятел.

— И?

— Уейн Хас не ми прилича на потенциален нападател. Виж синът му може да бъде кандидат за ролята. Той и приятелчето му признаха, че вчера следобед са били в центъра. Знаеше за решението на съдия Мур. Със сигурност има много причини да й се сърди.

— А Сам е говорил със съпруга на съдията?

— Да. Хич не го харесал. Казва, че бил негодник.

Дос направи физиономия.

— Ковак не харесва никого. Той дори на майка си ще приложи разпит от трета степен[1].

— Днес ще проследи алибито на Дейвид Мур.

Дос погледна часовника си и въздъхна.

— Най-добре да се качваме — каза тя. — Шефът ще ме дъвчи, ако закъснеем. Знаеш какво да говориш, когато започнат да ти задават въпроси, нали?

— Не можем да коментираме, нито да дискутираме фактите по разследване, което се провежда в момента — изрецитира тържествено Лиска.

— Точно така — похвали я Дос, като отвори вратата на офиса си. Наведе одобрително глава, когато Лиска мина покрай нея. — Страхотен костюм, детектив.

— Вашият също, шефе.

 

 

Пресконференцията бе обичайният цирк, където гъмжеше от шефове, които не знаеха нищо, и репортери, които искаха да знаят всичко. Лиска се запита колко от всяка група щяха да се появят, ако Кари Мур бе самотна майка, която работи на две места, за да свързва двата края. Сега Кари Мур се представляваше от кмета, областния прокурор, шефа и заместник-шефа на полицията, капитана на отдел Разследвания, лейтенант Дос и нея самата.

Светлините на хората от телевизията бяха сурови, бели и я караха да гледа накриво, което щеше да обърка възможните кандидат-женихи сред публиката, помисли си Лиска, опитвайки се да се ободри с малко хумор. Вероятно приличам на китайка с изрусена до бяло коса, мислеше си тя. Китайска пънкарка. Нейната мъжка професия обаче бе в разрив с бизнеса на лошите азиатски момчета.

Журналистите задаваха въпроси като изпаднали в бяс. Първо за бягството на Карл Дал, сетне за нападението над съдия Мур. Щатският шериф на окръг Хенипин щеше да бъде момчето, което щяха да бият с камшик заради изпускането на Дал. Доколкото разбираше Лиска, нямаше обяснение, което да не включва думите „хаос, дезорганизация, шибан пропуск“.

Шерифът обеща, че всеки заместник-шериф ще търси Дал. Обяви, че Дал е неговият абсолютен приоритет, както и на всеки човек в офиса му. Клонът на ФБР в Минеаполис бе повикан на помощ. Обещанията на шерифа нямаха много тежест, като се има предвид, че на първо място точно неговите хора бяха виновни за бягството на Дал. Шефът на полицейското управление се фокусира върху необходимостта да се възвърне общественото доверие в закона и неговите служители. Най-добрите детективи в управлението бяха заети със случая, твърдо решени да изправят пред правосъдието човека, който се бе прицелил в самото сърце на нашата съдебна система.

Когато Лиска бе изправена да отговаря на въпроси, тя без грешка издекламира: „Не можем да дискутираме, нито да коментираме факти, които са предмет на текущо разследване“.

Първата й спирка след пресконференцията бе в женския затвор, за да се срещне и да говори с Амбър Франклин, майката на двете дечица, убити в къщата на Хас.

Тя бе кльощава, раздразнителна блондинка с вид на миячка на чинии и с нездрав тен. Кожата й бе толкова тънка и прозрачна, че Лиска можеше да види сините вени по шията й. Тя бе навила ръкавите на ризата си, за да покаже мускулести ръце, целите в татуировки и стари следи от игли. Беше на двадесет и две години, което означаваше, че е започнала да ражда децата си на четиринадесет. Двете убити деца бяха на седем и пет години в деня на смъртта си. Третото — двегодишно момиченце — било изпратено от социалната служба в друго приемно семейство.

Жената влезе в стаята за разпити наперено, с кисела физиономия и се тръсна на стола пред Лиска.

— Амбър, аз съм детектив Лиска от отдел Убийства.

— Ще съдя полицията за онова, което се случи с децата ми — изломоти Амбър.

— Нима? — незаинтересовано попита Лиска. — Желая ти късмет.

— Също така ще съдя и социалните служби. Да изпратят децата ми в несигурна среда! На какво прилича това!

Лиска искаше да я попита каква среда тя — една зависима от наркотиците проститутка — бе осигурила на децата си. Но трябваше да проведе разговор с нея, а това изискваше да държи обикновено острия си език зад зъбите.

Желая ти късмет и на теб, Ники, в това начинание, каза си наум Лиска.

— Напоследък имала ли си контакт с бащата на децата си?

Амбър се разсмя.

— С онова лайно? Не съм имала „контакт“ с него от последния път, когато ме чука до изтощение.

— Тогава защо е в списъка на посетителите преди десет дни?

— Вероятно за да види някоя от своите повлекани.

Лиска се наведе напред, подпря лакти върху масата и въздъхна.

— Виж какво, Амбър, ти не искаш да говориш с мен, аз също не искам да говоря с теб. Но ще седим тук и ще се наслаждаваме на взаимната си компания, докато не ми дадеш точен отговор.

Последва сумтене и надменно поклащане на глава.

— Имам достатъчно време.

— Така е. Но можеш да останеш тук повече или по-малко.

— Това какво трябва да означава?

— Означава, че ако ми губиш времето, ако ме разиграваш и отказваш да помогнеш на полицейското разследване, няма да изглежда много добре, когато се изправиш в съда за пускане под гаранция.

Момичето се облегна назад в стола си, очите й шареха нервно, лицето й се сбръчка.

— Заплашвате ли ме?

— Казвам ти самата истина, Амбър — отговори безчувствено Лиска. — Правя ти услуга, като ти я казвам. Ако не се поправиш или поне не се преструваш, че си добър гражданин, комисията по гаранциите няма да има желание да те върне обратно в свободния свят. Това искам да кажа. Ще си излежиш цялата присъда тук. Това не е щатски затвор, където ще бъдат щастливи да те изритат навън само защото им трябва свободно легло — продължи Лиска. — За разлика от много други места в щат Минесота има много затворнически килии. Не искам да усложнявам нещата за теб, Амбър. Наистина не искам. Дори не искам да съм тук сега. Имам две деца. Искам да прекарам времето си с тях. Сигурна съм, че като майка можеш да ме разбереш. Спомни си как беше. Децата те поглеждат така, сякаш държиш ключа за всичко на света. Няма друга такава любов. Връзката е по-силна от всичко останало.

Очите на Амбър Франклин се напълниха със сълзи. Тя погледна встрани, скръсти ръцете си, сякаш се опитваше да се задържи и да не се разпадне.

— Те ти липсват, нали? — попита тихо Лиска.

Няма значение колко неподходяща и лоша майка е била; липсата на децата бе изтрила лошите спомени и бе оставила само хубавите и сладките, сантиментални моменти от времето, прекарано с тях. Децата, които никога повече нямаше да види.

— Мога само да си представя как се чувстваш, като знаеш, че вече ги няма. Да знаеш какво са изпитали, преди да умрат…

Амбър заплака неудържимо. Тя скри лицето си с ръце и зарида.

— Те ми липсват толкова много!

Изпитвайки чувство на искрено съжаление към момичето, Лиска седеше мълчаливо и чакаше бурята да премине от само себе си. На този свят няма нищо по-ужасно от това да мислиш как децата ти са били измъчвани от някой садист. След няколко минути Амбър измъкна края на ризата си и избърса с нея очите и носа си.

Лиска опита отново.

— Защо Итън Прат е идвал да те види тук преди десет дни?

Амбър си пое дълбоко въздух. Цялата трепереше.

— Да говори за съд. Иска съдебен процес, кучият му син! Сякаш е бил нещо повече от един тъп донор на сперма. Проклета пиявица! Казах му, щом иска, да си наеме собствен адвокат.

— Каза ли нещо за предстоящия процес срещу Карл Дал?

Тя отново избърса носа си, този път с опакото на ръката, която сетне избърса в панталона си.

— Каза, че иска следващия път съдия Мур да бъде арестувана, щото се грижела повече за подсъдимия, отколкото за жертвите.

— Сърдит ли изглеждаше?

— Нарече я „проклета пачавра“, ако това имате предвид.

— Точно това имам предвид — увери я Лиска.

Бележки

[1] Разпит с прилагане на насилие (амер.). — Б.пр.