Тами Хоуг
Наследство на злото (50)

49.

Тялото й бе сгънато в багажника на тъмносиньо волво последен модел. Приличаше на счупена кукла — със свити крака, широко отворени очи и глава, извита под неестествен ъгъл.

Беше с кафяв екип за бягане и чифт розови маратонки „Пума“. Облекло, което човек облича в събота вечер вкъщи, за да гледа видео и да яде пуканки.

— Аз… аз нямам нищо общо с това.

Ковак погледна раздразнено към момчето.

Брус Грийн. Двадесет и седем години. Пребледнял бял пикльо с топка къдрици вместо коса, които сякаш бе откраднал от мъртвото тяло на Харпо Маркс^[1]. Панталони клош и риза за ръгби на черни и жълти райета. Държеше под носа си кървава носна кърпичка. Челото му се бе издуло от подутина с големината на гъше яйце.

— Аз… аз просто погледнах надолу — продължи да обяснява нервно Грийн. — Изтървах си телефона и…, когато посегнах за него, блъснах кафето си с мляко… и… и то се разля…

— Млъкни! — прекъсна го рязко Ковак и се обърна към полицая, който бе пристигнал пръв на мястото. Беше Ховни, жена с телосложение на пощенска кутия и лице като гладката страна на наковалня.

— Ударил се е в задницата на волвото — обясни полицайката, — което било паркирано тук до тротоара. Вследствие на удара багажникът се отворил. Другото го знаете.

Колата на Грийн — грозна граховозелена „Хонда“ — бе пострадала отпред. Парчета от пластмаса бяха се пръснали по улицата.

Самата улица бе заградена. Половин дузина полицейски коли стояха по ъглите в двата края на мястото на инцидента.

Колата бе паркирана в страничната уличка зад ъгъла на „Севън-Илевън“, където Анка вероятно бе отишла за филм и пуканки — веднага след алеята, която обикаляше зад магазина. Убиецът сигурно първоначално бе паркирал в алеята, така че да не се вижда. Хванал е момичето, завлякъл го е в алеята, убил го е, сложил е тялото в багажника, излязъл е от алеята и е паркирал до бордюра. Сетне се е настанил зад волана на сааба на бавачката и най-спокойно се е върнал в къщата на Мур.

Ковак си сложи ръкавици и се опита да обърне главата на Анка. Тялото бе вцепенено. Екипът, който наблюдаваше къщата втора смяна, бе докладвал, че е напуснала дома на Мур около десет и половина вечерта. Не бе живяла дълго след този час. Вкочаняването на труповете става два до четири часа след момента на смъртта, а пълното вкочаняване — след осем до дванадесет часа.

Колата бе снабдена с устройство за отваряне на гаражната врата. Ключовете за къщата вероятно бяха на една връзка с ключовете за сааба. Убиецът вероятно бе изтръгнал от бавачката кода за алармената система в къщата, преди да я убие. Или както бе предположил Ковак по-рано, Дейвид Мур просто му бе дал кода заедно с двадесет и петте хиляди долара.

— Можем да отпишем бавачката от листа на заподозрените — продума тихо Лиска.

Ховни продължи да докладва.

— Проследяването на номерата доведе до един „Сааб“…

— Сменил е номерата — прекъсна я Ковак. Което означаваше, че бяха пуснали издирването на колата на бавачката заедно с други номера. — Тогава чия е тази кола?

— VIN-номерът^[2] отговаря на кола, принадлежаща на Кристин Нийл — отговори Дос.

— Някой опита ли да се свърже с нея? — попита Ковак.

— Не отговаря. Изпратих патрул до дома й.

Ковак поклати глава, разстроен от абсолютно излишното отнемане на живот. Ако Анка не участваше в плана срещу Кари, а очевидно беше така, тя не бе нищо повече от второстепенна загуба. Просто още един човек, който трябваше да бъде отстранен, така че планът по отвличането на Кари да бъде осъществен според замисъла.

Ако извършителят беше Дони Берген, какъв беше смисълът да убива някого, за да се снабди с кола? Преди всичко това бе прекалено рисковано. Той не би използвал собствената си кола по очевидни причини. Но не бе толкова просто да се задигне кола.

— Волвото обявено ли е за издирване? Откраднато? — попита Ковак.

— Не.

— Да се надяваме, че госпожа Нийл е във ваканция.