Тами Хоуг
Наследство на злото (38)

37.

Кари спа неспокойно, на пресекулки, въртеше си от едната страна на другата, въпреки че бе взела такава доза лекарство, че би трябвало да притъпи болката и да я събори като умрял кон. Но то изглежда не стигна до подсъзнанието й. Не успя да прогони смущаващите я образи и мрачните сънища, които преминаваха през мозъка й като гръмотевични бури. Сънища, изпълнени с насилие — че я преследват, че я хващат, че е безпомощна.

Лекарството не й позволяваше и да се разбуди напълно, за да избяга от кошмарите, които й изглеждаха толкова реални. Сърцето й биеше забързано, като малка птичка, хваната в капан зад ребрата й, която отчаяно опитва да се освободи.

Един мъж я преследваше в тъмнината. Тя тичаше колкото може, с всичките си сили, но краката й се преплитаха. Губеше скорост. Той набираше преднина. Можеше да чуе дишането му във врата си.

Извика, когато ръката му посегна към нейната. Започна да се бори, за да се отскубне, но не можеше. Когато той я дръпна към себе си, сякаш я придърпа в друго измерение.

И тогава осъзна, че всъщност това наистина се случва.

Беше издърпана от кошмара си в ужасната реалност.

Ритайки и блъскайки с ръце и крака, Кари се опитваше да се освободи и да нанесе удар. Но краката й бяха заплетени в чаршафите. Опита се да извика, но дори не разбра дали от устата й излезе някакъв звук.

Сетне две ръце я хванаха и бутнаха назад. Беше безсилна да спре онова, което ставаше.

Задавиха я сълзи, в гърлото й клокочеха накъсани ридания, породени от ужас.

Една ръка обхвана гърлото й и започна да я души. Тя зарита. Опита се да забие ноктите си в ръката, но те попаднаха в ръкав на риза. Не можеше да направи нищо, което да промени нещата.

Изпадна в паника. Беше полузадушена, опитваше да си поеме въздух, но не можеше. Зрението й започна да се замъглява. Помисли си за Луси. Сетне всичко потъна в мрак и стана черно.