Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Осиновяването

Враждата между Агрипина и Нарцис беше толкова безпощадна, че се преплете със съперничеството между самите освободени роби. Палас сътрудничеше с императрицата още повече, отколкото преди сватбата й. Слуховете твърдяха, че не ги свързва само политиката и борбата с Нарцис.

Не бе изминала и година от сватбата на Агрипина и Клавдий, когато Палас пристъпи към изпълнението на плана, който беше за императрицата по-важен от самия брак. Освобожденецът започна дълго и упорито да убеждава владетеля, че трябва да осинови сина на Агрипина — Луций Домиций.

Палас се позоваваше на достойни примери от недалечното минало. Напомни му за великия Цезар Август, който осинови доведените деца на Ливия от първия й брак — Тиберий и Друз; Друз беше баща на Клавдий. Палас умишлено забравяше да допълни, че Август нямаше собствен син, докато Клавдий имаше Британик. Правилен бе аргументът на Палас, че Луций като по-възрастен с 4 години от Британик ще може по-скоро да се включи в управлението. Та нали това предопределяше въпроса за наследника на трона…

Благодарение на осиновяването Луций формално щеше да получи правата на Британик, а фактически щеше да бъде в по-добро положение, тъй като беше по-голям и вече се занимаваше с държавни дела.

Не си ли даваше сметка Клавдий за тези неща?

Когато преди 9 години дойде на бял свят неговият син от Месалина, той беше изпълнен с бащинска гордост. С детето на ръце говореше на войнишки митинги, появяваше се в театрите, като хвалеше пред войниците и народа бъдещия владетел. Сега, като че ли напълно загубил волята си, повтаряше пред сената аргументите, подсказани му от Палас. Нещо повече, за да подчертае изключителния характер на своето решение, той отбеляза, че откакто живее в Рим, родът на Клавдиевци не е осиновил никого досега.

Сенатът веднага схвана намерението на владетеля. Не след дълго със специално решение и при спазване на всички законни формалности беше извършен актът на осиновяването. Това се случи на 25 февруари 50 година. От този момент пълното име на сина на Агрипина Луций Домиций стана: Нерон Клавдий Друз Германик Цезар. Същото, каквото беше името на Клавдиевия баща, с допълнение само на думата „Цезар“. Бащата на Клавдий, наричан обикновено Друз, се прослави по времето на Август със завоюването на Германия, страната между реките Рейн и Елба. Оттук дойде и неговият псевдоним Германик, получен посмъртно. Друз умря едва на 30 години, през 9-та година пр.н.е., вследствие на нещастно падане от кон. Тогава Клавдий беше само на една година, брат му — Германик — бъдещият баща на Калигула, Агрипина, Друзила и Ливила — на 6 години. Оплакаха Друз не само императорското семейство, но и целият народ. Младежът си отиде озарен от славата на герой и завоевател, всеобщо обичан като непосредствен човек с голямо сърце. Този обсипан със слава Нерон Друз трябваше да оживее в новия член на семейството на Клавдиите. Дали Луций, потомъкът на Домициите, щеше да оправдае спомените и надеждите, свързани с това име?

„Нерон“ е сабинянски израз и значи „мъжествен“. Преди няколко века родът на Клавдий се беше преселил в Рим от планинската страна на сабиняните, разположена почти в сърцето на полуострова, на изток от средното течение на Тибър. Редица Клавдии бяха използували името „Нерон“ за псевдоним. Само Друз и осиновеният по-късно Луций Домиций го приеха като собствено име.

Рим се отнесе доста безразлично към осиновяването. Никой нямаше специални поводи да се радва за Агрипина или пък да се разчувствува над съдбата на сина на Месалина. Затова пък в малкото градче Помпей веднага бяха назначени жреци за култа към Нерон. Те носеха титлата Flamines Neronis. Такива жреци бяха вероятно избрани и в други градове на Италия и провинциите, като по този начин се даваше израз на привързаност към управляващото семейство. В самия Рим никога не е имало религиозен култ към живи хора. С такава чест бяха удостоени само няколко императора и членове на семействата им след тяхната смърт или след „обожествяването“ им, т.е. след като сенатът ги причислеше към свитата на божествата.

Британик, вече деветгодишно момче, не посрещна с радост новия си брат. Дори за детето беше ясно каква е целта на това осиновяване. Синът на Месалина беше беззащитен. Единственото нещо, което можеше да направи, беше да пренебрегне този факт. Продължаваше да поздравява Нерон с неговото старо име и презиме:

— Поздравявам те, Луций Домиций!

Нерон от своя страна се оплака на новия си баща. Отмъщаваше си, като разпространяваше сред приятелите си — разбира се, по препоръка на майка си, — че не е известно наистина чий син е Британик.

Може би след разкриването на истината за Месалина, Клавдий също имаше подобни подозрения. А може да е пренесъл върху детето ненавистта към майката. Само това оправдаваше предпочитанието му към доведения син.

Всички изоставиха Британик. Дори прислугата и робите се отнасяха с пренебрежение към момчето, чиято съдба беше предопределена. Трябва да се признае, че Агрипина външно се стараеше да бъде нежна с него, но това беше твърде фалшиво.

По същото време някои влиятелни личности започнаха да обръщат внимание на Британик. Разбира се, причината не беше състраданието, а бъдещите планове на императрицата. Грижовно се отнасяше към него дори Нарцис, убиецът на майка му, все още със здрави позиции. С тази грижовност на освобожденеца можеше да се обясни и фактът, че в обкръжението на Британик остана неговият връстник Тит Веспасиан.

Момчетата играеха и се учеха заедно при едни и същи педагози. Бащата на Тит, прекрасно ориентиран в положението, така вярваше на Нарцис, че не прибра сина си от двора. Разбираше, че това е рисковано, но, от друга страна, дълбоко в сърцето си таеше надежда, че ако един ден въпреки всичко Британик стане император, какви прекрасни възможности ще се открият пред Тит, приятеля му от детинство!