Александер Кравчук
Нерон (8)

Родът на Трасил

От времето на своето пребиваване на остров Родос Тиберий безгранично вярваше на Трасил. Той беше принудително изпратен там от своя втори баща Цезар Август. Бездействието и несигурността го накараха да се занимава с астрология; в това му помагаше именно Трасил, с който се запозна случайно. С течение на времето „математикът“ прозря всички съмнения, тревоги и планове на доведения син на императора. С подозрителния си характер ученикът започна да мисли как да се освободи от познавача на тайната наука. Веднъж, когато двамата се разхождаха по високия и стръмен морски бряг, Тиберий поиска да използува случая и да блъсне човека, който знаеше толкова много. Но забеляза, че този ден Трасил е много неспокоен и нещо го измъчва. Попита го за причината на безпокойството му. Астрологът отговори:

— Звездите говорят, че смъртна опасност е надвиснала днес над мене. Ако днешният ден премине щастливо, съдбата на двама ни ще се промени.

— В този момент забелязаха кораб на хоризонта. Трасил зарадван извика:

— Ето я добрата новина! Корабът носи заповед за прекратяване на изгнанието.

Говореше се, че по този начин Трасил спечелил доверието на Тиберий, защото наистина корабът донесъл добра новина. Други представяха още по-драматично случката на остров Родос. Тиберий, за да провери кой от астролозите вижда истината по разположението на звездите, ги поканил в къща, която била построена над самата пропаст. Там те съставили хороскопи за себе си и Тиберий. Който не успеел да спечели доверието му, бутали го в пропастта на излизане от къщата. Само Трасил излязъл победител, когато погледнал своя хороскоп, той извикал:

— В този момент се решава моята съдба!

По това време се разказваха много такива истории. Едно беше сигурно — Тиберий, човек затворен и недоверчив към хората, откакто се завърна от Родос, не се разделяше с Трасил. Това не се промени и тогава, когато той седна на трона. Като съветник и довереник на императора, Трасил имаше огромно влияние, защото за всяко важно решение, свързано с проблемите на Империята, той се консултираше със звездите.

Придворният астролог омъжи внучката си Енния за младия аристократ Макрон. Благодарение на Трасил, след разкриването на Сеяновия заговор, той получи поста префект на преторианците. По това време този пост имаше ключово значение. Императорът, чиято ненавист към хората от година на година се задълбочаваше, постоянно живееше на остров Капри; префектът на преторианците беше един от малцината, които осъществяваха връзката между сената и императора. Кой можеше да се сравнява с обединените сили на Трасил и Макрон? Първият от тях определяше мнението и заповедите на императора, вторият ги предаваше за изпълнение.

Младият Калигула правилно оцени колко сложно за него е това положение. Живееше на Капри в двореца на дядо си в постоянен страх, защото императорът не щадеше и собствените си деца и можеше всеки момент да го изпрати на оня свят. А дори ако избегнеше подозрителността на владетеля и се справеше с интригите на враговете си, дали някога щеше да успее да седне на трона? Калигула добре разбираше, че трябва да има съюзници. А кой в този момент беше по-могъщ от астролога и префекта? Калигула намери пътя към тях лесно — чрез Енния. Тя често посещаваше дядо си и мъжа си. По-късно някои твърдяха, че Макрон сам карал жена си да флиртува с предполагаемия наследник на трона. Други смятаха, че инициаторка на любовния роман беше Енния, която тайно се надяваше, че един ден ще се омъжи за Калигула и ще стане господарка на Рим.

За всеки случай Трасил поддържаше Калигула. Наистина вършеше това по много особен начин. Познавайки подозрителността на императора, той го убеждаваше, че няма смисъл да обръща внимание на Калигула; звездите показвали, че този млад човек има точно толкова шансове да вземе властта, колкото е възможно да се премине в галоп през морския залив от Бан до Путеоли!

Трасил почина през 36 година. Преди смъртта си той направи хороскоп на императора, който показа, че Тиберий ще живее още 10 години. Затова владетелят не бързаше с издаването на смъртна присъда над много хора, които желаеше да види преди себе си в гроба. Но съдебни процеси имаше: обвиненията в Рим подготвяше Макрон, а следствието се водеше пред сената, защото ставаше въпрос за видни граждани.

Сред обвинените беше и Домиций Ахенобарб. Той си навлече омразата на императора заради своя знатен произход и се „провини“, когато се ожени за Агрипина, която беше от рода на владетеля. Разбира се, официалното обвинение беше друго: разврат и поддържане на интимни връзки с родната си сестра — Домиция Лепида. Това беше добър и често използуван метод — поставяше се под въпрос моралът на обвинените.

Съдбата на Домиций и другите обвиняеми беше предрешена. Някои по-слабохарактерни се самоубиха, за да си спестят мъченията по време на следствието и униженията от съдебния процес. Все пак Домиций не се предаде. Упорито твърдеше, че е напълно невинен, и помоли да му се даде възможност да подготви защитната си реч. Понеже нямаше изрична заповед на императора — вярвайки на хороскопа на Трасил, Тиберий не бързаше, смяташе, че още дълго може да си играе с обвинените, — снизходително дадоха на Домиций време за подготовка.

Междувременно Макрон получи тайна вест от Капри — дните на Тиберий са преброени. Неочаквана смърт се допускаше — императорът беше на 78 години и напоследък, за да докаже колко е здрав и силен, се впускаше в безкрайни оргии.

Гонен от предсмъртен страх, Тиберий се пренесе от остров Капри на континента, в градчето Мизенум, намиращо се край Неаполския залив. На 16 март му прилоша. Лежеше неподвижно в леглото си, без да дава признаци на живот. Във вилата се разнесе вестта, че е умрял. Около Калигула и Макрон се събра тълпа, която ги поздравяваше. В този момент някой извика:

— Императорът моли да му се донесе нещо за ядене!

Като че ли падна гръм. Някои се вкамениха от страх, а други се разбягаха на всички страни. Калигула и Макрон нямаха вече какво да губят. Изтичаха в стаята на императора и някой от тях извика:

— Та той е съвсем вкочанен, трябва да го стоплим!

Грабнаха някаква женска дреха и с общи сили удушиха стареца.

Няколко месеца по-късно, когато Калигула се закрепи на трона, Макрон и Енния получиха заповед да се самоубият.

Смъртта на стария император спаси Домиций. Сега отново можеше да се радва на красотата на живота, още повече че съпруга му беше родна сестра на Калигула. Точно през тези дни беше заченат синът му Луций, който се роди девет месеца след смъртта на Тиберий, в средата на декември. Така че своето съществувание той косвено дължеше на предсказанието на Трасил, който обеща на Тиберий още 10 години живот. Ако не беше това предсказание и вярата на Тиберий в астрологията, Домиций със сигурност нямаше да има време да подготви защитната си реч. Щеше да напусне този свят още преди смъртта на стария владетел.

Трасил имаше син на име Балбил. По времето на Калигула той предвидливо пребиваваше в Египет, където притежаваше големи владения, подарени на баща му от Тиберий. В Рим Балбил се завърна през 41 година, когато на трона се възкачи Клавдий, с който беше в приятелски отношения. Тяхната взаимна симпатия се беше родила преди години. Пренебрегнатият тогава Клавдий беше чест гост в къщата на Трасил. Астрологът и синът му се отнасяха с разбиране към историческите интереси на Клавдий, а него го увличаше тайнствеността на тяхното изкуство. Клавдий не стана привърженик на астрологията, отнасяше се към нея със здрав скептицизъм.

В Александрия добре знаеха колко сърдечни отношения свързват Балбил и новия владетел на Империята. Затова го помолиха на път за Рим да влезе в състава на десетчленна посланическа делегация. Тя трябваше да изпълни в Рим две задачи. Първо — пратениците официално трябваше да поздравят императора по случай неговото избиране и да го помолят да приеме почестите, с които градът е постановил да го награди.

Второ — да се опитат да изискат от него утвърждаване на някои нови привилегии за града и да му повлияят да се изкаже против александрийските евреи, които също бяха изпратили делегация — с оплакване срещу александрийските гърци.

Императорският отговор датира от 10 ноември 41 година.

А ето и откъси от него:

Преди всичко позволявам да чествувате моя рожден ден като Ден на Август — според това, което сами предлагате. Съгласен съм също така да поставите на различни места моите и на моите роднини статуи. Виждам, че се стараете навсякъде да поставите паметници на вашата привързаност към моя дом.

Що се отнася до двете златни статуи:

Първата символизира МИРНИТЕ ДЕЛА НА КЛАВДИЙ. Бях готов да забраня издигането й, страхувайки се, че ще бъде много пищна. Но отстъпвайки пред молбите и предложенията на моя дълбоко уважаван приятел Балбил, съгласен съм да бъде поставена в Рим. Затова пък втората статуя можете да носите по процесиите, посветени на покровителя на вашия град, така както намерите за добре. Заедно със статуята можете да носите и трон, украсен по ваше желание.

Би било неправилно след приемането на толкова големи почести да не разреша създаването на административна област с моето име и изграждането на свещена градина според египетските обичаи. Ето защо се съгласявам и с това, както и с издигането на паметник, който да изобрази Витрасий Полион на кон, моят прокуратор.

Също така позволявам да бъдат поставени в моя чест четири конни колесници на граничните проходи на вашата страна.

Отхвърлям предложението да бъдат избрани в моя чест върховни жреци и да бъде построен за мене храм — не бих искал да дразня своите съвременници.

А сега по въпроса, кой е виновен за размириците и споровете или по-скоро за войната с евреите? Наистина вашите пратеници и по-точно Дионисий, синът на Теон, се изказаха много разпалено по време на срещата с противната страна, но аз реших да не провеждам специално следствие. Въпреки това предупреждавам, че ще се противопоставя решително против тези, които се осмелят отново да създадат размирици. Още веднъж заявявам, че ако не оставите тази взаимна пагубна вражда, ще бъда принуден да покажа как постъпва дори добрият владетел, изпаднал в истински гняв. Затова, отново ви призовавам: александрийци, отнасяйте се към евреите приятелски и с разбиране, та нали те отдавна живеят в този град. Не трябва да пречите на евреите да изпълняват своите религиозни обреди. Трябва да им позволите да запазят собствените си обичаи, както по времето на Божествения Август. След като изслушах и двете страни, аз също поддържам тези обичаи.

Заповядвам евреите да се задоволят с привилегиите, с които отдавна разполагат; да не изпращат отделни делегации, което създава впечатление, че живеят в друг град, а досега това не е било практикувано; да не се бъркат в спортните състезания, организирани от местните управници. Трябва да се радват на своите привилегии и да ползуват благата, с които ги е дарил този чужд за тях град. Нямат право да уговарят за преселване, нито пък да приемат евреи от Сирия и от другите градове от Египет, защото това ще събуди моето подозрение. Ако не се съобразят с моите заповеди, ще бъда принуден да предприема срещу тях сурови мерки, смятайки, че предизвикват настроения в Империята.

Ако взаимно прекратите вражеските действия и покажете разбиране и отстъпчивост, аз също, както и преди, ще се грижа за този град, с който моята родина е свързана с традиционна дружба.

Потвърждавам загрижеността, с която моят приятел Балбил представяше пред мен вашите проблеми, и сега ревностно защищаваше вашите интереси.^[1]

Целта на последните императорски думи от прокламацията бе ясна — Клавдий искаше да засили позициите на Балбил в Александрия, без съмнение, по негова молба. Делегацията не изпълни своята главна задача, защото императорът не осъди евреите. Вината за това гръцките жители на Александрия бяха склонни да стоварят върху своите пратеници, обвинявайки ги в слабост, липса на отговорност и подценяване на мисията. Затова императорът така изразително се изказваше за загрижеността и верността на Балбил, който със сигурност не искаше да загуби доверието на своите съграждани от брега на Нил. През цялото управление на Клавдий той делеше времето си между Рим и Александрия. Бързо се изкачваше по стълбата на държавната йерархия, но заемаше и чисто египетски длъжности.

В 43 година Балбил взе участие в похода срещу Британия като висш офицер. След това зае високия пост да надзирава храмовете и градините, посветени на Цезар Август в Египет, а едновременно с това беше върховен жрец на храма на Хермес в Александрия. Благодарение на императорската благосклонност стана началник на Александрийската библиотека — най-голямата по това време в света. За да изкаже своята благодарност, той създаде специален отдел в Александрийския музей, като го нарече „Клавдианум“; всяка година в определени дни тук се провеждаха публични четения на научните произведения на императора.

Известно време Балбил беше висше длъжностно лице в Рим. Ръководеше отдела за приемането на посланици и контролираше гръцкия отдел на императорската канцелария.

Въпреки многобройните и отговорни длъжности, Балбил не се разделяше с астрологията. Беше добър познавач на небесните тела. Той предупреди владетеля, че през 43 година ще има слънчево затъмнение и то точно на рождения ден на императора. Това беше една важна новина. Природното явление можеше да предизвика паника сред народа и да бъде възприето като израз на гнева на боговете. За да предотврати това, императорът издаде обръщение, което беше разпространено из цялата Империя. В него се съобщаваше за предстоящото слънчево затъмнение и се обясняваха причините за подобни природни явления. Този извод без съмнение беше дело на Балбил.

Астрологът беше посветил специален труд на проблема по какъв начин според хороскопа може да се изчисли продължителността на човешкия живот и да се определи каква смърт ще сполети дадения човек.

По-късно се разказваше, че Агрипина попитала Балбил какво казват звездите за съдбата на нейния син. След съставянето на хороскопа, „математикът“ казал:

— Ще стане император, но ще убие майка си.

А Агрипина отговорила:

— Нека да я убие, но да стане владетел!

Този разговор беше измислен от враговете на Агрипина, които вярваха в астрологията. Наистина, откакто тя стана съпруга на императора, Балбил се стараеше да се сближи с нея. Той й препоръча Хайремон за учител на сина й. Двамата египтяни се познаваха добре. Свързваше ги някогашната им обща работа в библиотеката и музея, интересът към астрологията и омразата към евреите. Не беше необходимо Балбил да изследва разположението на планетите, за да открие, че синът на Агрипина е изгряваща звезда. Напълно вярваше на Хайремон, че ще положи всички старания, за да внуши на своя ученик правилно отношение към знанията на „математиците“.

Струваше си да се спечелят за астрологията повече приятели от средите на императорското семейство, защото изготвянето на хороскопи имаше и своята отрицателна страна. Всички използуваха услугите на „вавилонските чародеи“, но и всички се страхуваха от техните тайнства. А от страха се пораждат и подозрения. Особено недоверчиво се отнасяха към астролозите висшите управници. Бяха убедени в тяхната способност да предсказват бъдещето, а следователно знаят и държавни тайни и могат да ги открият пред някого, който не е предопределен за това.

Затова Тиберий, който така вярваше на звездите, още през първите години на своето управление принуди сената да вземе решение, което предвиждаше остри наказания срещу астролозите, живеещи в Рим. Тогава беше постановено, че римските граждани, които се занимават с гадаене по разположението на звездите, ще загубят цялото си недвижимо имущество и ще бъдат изпратени в изгнание, а „математиците“ от чужд произход ще бъдат наказани със смърт. Това не бяха празни заплахи. Един от астролозите беше хвърлен от високата скала на Капитолия. Друг беше съсечен с брадва. Само откритото изявление, че се отказват от зловещото си изкуство, и милостта на императора спасиха неколцина от погубване.

Разбира се, този декрет и репресиите не се отнасяха до Трасил, както и не засегнаха по-късно неговия син. Впрочем след известно време дори и по-малко влиятелните астролози се завърнаха в Рим. Те бяха необходими също и на авторите на декрета. Преследванията се повтаряха често. Бяха издадени строги постановления и бяха налагани сурови наказания, но скоро забравиха за тях, защото някои искаха да бъде така.

Тази двойственост на постъпките беше предизвикана от дълбоката вяра в астрологията. А каква беше непосредствената причина за решението на сената според искането на Тиберий? Бе разкрит заговор, организиран уж от младия аристократ Либон; той попитал астролозите кога ще умре императорът и кой ще стане негов наследник. Либон се самоуби, като по този начин изпревари смъртната си присъда.

30 години по-късно Агрипина използува подозрението към астролозите, както и решението на сената по въпроса за Либон, за да погуби доскорошната си съперница — жената, която се беше осмелила да мечтае за женитба с Клавдий — Лолия Павлина.

Намери се услужлив доносчик, който съобщи, че посредством услугите на астролозите Лолия се интересува от важни държавни дела, тъй като иска да научи коя ще бъде бъдещата жена на императора. За да удовлетвори Агрипина, Клавдий лично обвини Лолия пред сената. Осъдиха я на изгнание и отнемане на почти цялото й имущество. От огромното си състояние тя можа да задържи само няколко милиона. И това й беше достатъчно, защото не след дълго при нея дойде трибун със смъртна присъда.

Агрипина беше подозрителна: може присъдата да не е изпълнена? Може Лолия да е подкупила офицера и той да е убил някой друг? Нареди да й донесат главата на конкурентката. Смъртта беше променила облика на Лолия. Императрицата все още не беше сигурна. Успокои се чак тогава, когато отвори устата на трупа и разпозна зъбите.

Такава беше съдбата на жената, чиито амбициозни планове за женитба бяха подпомагани от освобожденеца Калист. Другата конкурентка — Елия Петина, поддържана от Нарцис, беше вече възрастна жена и Клавдий отдавна не й обръщаше внимание. Затова Агрипина не предприе нищо срещу нея. Затова пък цялата своя ненавист насочи към Нарцис. Това беше истинско отмъщение на Месалина от гроба. Човекът, който я погуби, днес беше прицел на атаките на нейната наследница.