Александер Кравчук
Нерон (53)

Шествието на смъртта

В последните мигове на живота си заговорниците се държаха различно.

Пизон чакаше безучастно, докато отделението войници не обгради къщата. Чак тогава си преряза вените. Още след разкриване на заговора някои го увещаваха да предприеме нещо; нищо не рискува, ако се обърне направо към войниците и народа, защото присъдата и така е издадена. Но Пизон желаеше само едно — да спечели милост за любимата си жена; затова приготви завещание, пълно с похвали по адрес на владетеля.

Много по-тежка съдба чакаше Плавт Латеран. Не му позволиха да се самоубие, не му дадоха никакво време, за да се прости с децата си. Завлякоха го на мястото, където обикновено се извършваха екзекуциите на роби. Латеран все пак показа голяма закалка на духа. В последния момент пристигна освобожденецът на императора Епафродит и запита подигравателно:

— Каква е причината за тази немилост?

На което Латеран отговори:

— Ако имах нещо за казване, щях да се обърна направо към твоя господар!

За екзекуцията бдеше трибунът Стаций, един от съзаклятниците. Латеран дори с жест не даде да се разбере, че загива от ръката на съмишленик. Сам си сложи главата под брадвата. Но първият удар беше слаб. Осъденият инстинктивно си дръпна шията, но веднага след това доброволно я протегна отново.

В действителност Сенека не беше член на съзаклятието. Инквизираният Наталис призна само, че по молба на Пизон е посетил стареца, който все пак не се съгласил да завърже непосредствени контакти с водача на заговора. Тогава рекъл:

— Обмяната на мнения и честите срещи не биха били добри за нас двамата. Но все пак моят живот е свързан с успеха на Пизон.

Това беше достатъчно за императора. Сенека тъкмо се връщал от Кампания в Рим и се спрял в своето имение, разположено край четвъртия камък за измерване на милите, идвайки откъм столицата. Седнал да вечеря заедно с жена си и двама приятели. Войниците обградили дома му. Влязъл трибунът на преторианците и го попитал дали си спомня разговора с Наталис и отговора, който му е дал. Сенека не отрекъл, но и допълнил:

— Тогава не позволих да ме посети Пизон поради здравословното ми състояние и желанието ми да запазя спокойствието си.

Когато трибунът докладва на императора съдържанието на отговора, Тигелин, който също присъствуваше там, веднага попита:

— Подготвя ли се вече за смъртта?

Трибунът отрече:

— Не прави впечатление на изплашен.

Беше заповядано:

— Върни се и ясно му кажи, че трябва да умре!

Този трибун, Гавий Силван, също беше привлечен в заговора и преди да тръгне за Сенека, попита префекта Фений, дали наистина трябва да изпълни заповедта. Фений я потвърди. Силван не отиде повече в дома на Сенека, а изпрати центуриона.

Старецът пожелал още веднъж да промени завещанието си, но центурионът не позволил. Присъствуващите плачели, когато се прощавали с него, а той ги молел да запазят спокойствие и вярност на принципите на философията. И дори в тези последни минути Сенека не могъл да се освободи от своята високомерност и поза. Говорел на приятелите си, че им оставя своя начин на живот, а жена си молел да търси успокоение в обсъждане на положителните качества на мъжа си.

Павлина решила да умре заедно с него. Едновременно си прерязали вените на ръцете. Понеже старческата кръв изтичала много бавно, Сенека наредил да му прережат и вените на краката. Изпитвал страшни болки и поръчал на Павлина да отиде в друга стая. Самият имал все още толкова разум и сила на духа, че диктувал на секретарите си последните си мисли. Смъртта не идвала. Старецът помолил да му дадат отрова. И тя не подействувала. Изкъпал се с топла вода, а след това заповядал да го занесат на парна баня. Чак там духът го напуснал.

По заповед на императора Павлина беше спасена.

През града към резиденцията на владетеля водеха почти непрекъснато цели колони от арестувани — виновни и невинни. Въоръжени отряди обикаляха столицата и околностите й. Повод за обвинение можеше да бъде дори и случайното познанство или разговор с някого от заговорниците. Разпитите водеше лично Нерон, а също Тигелин и Фений, който изпадаше в голяма ярост, тъй като сам се чувствуваше виновен. Демаскира го Сцевин по време на един от разпитите, когато Фений настояваше да съобщи повече подробности за заговора. Сцевин тогава извика:

— Ти самият знаеш най-много! Отплати се сега с благодарност на любимия владетел!

Изплашеният префект успя да отрони само няколко думи. Веднага беше окован.

Фений сам беше виновен за своето погубване. Неговите офицери бяха готови да нападнат Нерон още по време на разпитите. Чакаха само знак от военачалника си. Сега поред загинаха всички. Умираха смело. Трибунът Субрий Флав направо каза на Нерон:

— Никой не ти беше по-верен от мене. Но те намразих, когато уби майка си и жена си, когато се превърна в състезател на колесници, актьор и подпалвач!

Наруга войниците, които му копаеха гроба преди екзекуцията:

— Плитък и тесен! Дори това не сте в състояние да направите според правилника!

Палачът му нареди да си постави добре главата. Флав и на това имаше отговор:

— Само ти да умееш добре да сечеш!

И наистина, ръцете на убиеца така трепереха, че му отсече главата чак след втория удар.

Лукан умря, както подобава на поет. Нареди да му прережат вените, а когато почувствува студенината на смъртта, започна да декламира куплети от своята епопея, в която възпяваше смъртта на войника, умиращ в резултат на загубата на кръв.

Загиваха не само участниците в преврата. Нерон използуваше случая да се разправи с хората, които просто не обичаше. Не понасяше консула Вестин, защото той си позволяваше да разказва остри шеги и неотдавна се ожени за красивата Статилия Месалина, към която и самият император имаше желание. Войници неочаквано обградиха дома на консула по време на едно пиршество. Всичко стана със светкавична бързина. Затвориха Вестин в спалнята; лекарят, когото войниците бяха довели със себе си, му преряза вените и нареди веднага да го занесат във ваната с топла вода. Вестин не произнесе нито дума. Всички гости останаха в залата, обкръжени от въоръжените войници. Бяха сигурни, че това са последните мигове от живота им. Дълго чакаха в тревога. Стражите се оттеглиха чак тогава, когато Нерон нареди:

— Стига им това покаяние на този пир у консула!

Но все пак двама от съзаклятниците се спасиха: единият от тях беше Антоний Наталис. Това бе награда за издаването на другите. Освобожденецът Милих стана богат човек. Своето фамилно име той обогати с гръцкия прякор Сотер или Спасител.

В крак с увеличаването на броя на труповете и изгнаниците все по-чести и по-горещи бяха изявите на радост и благодарност към императора. На Капитолия бяха извършвани жертвоприношения на боговете, а къщите бяха украсявани като за сватба — с лаврови клонки. По този начин роднините и приятелите на осъдените се стараеха да се спасят от смъртта. Истински можеха да се радват само преторианците, които получиха награда по 2000 сестерции и безплатно зърно. На техния военачалник Тигелин императорът призна триумфални знаци. За втори префект на преторианците, на мястото на осъдения Фений, бе назначен Нимфидий Сабин, син на освободена робиня, бивш офицер от легионите. Той имаше някакви особени заслуги за разкриването на заговора, защото Нерон го отличи с почетните знаци на консул. Сред сенаторите, дарени с благосклонността на императора, беше и Марк Кокцей Нерва. Той бе на 35 години и през следващата година щеше да заема длъжността претор. Неизвестно по какъв начин Нерва помогна за потушаването на преврата, но факт беше, че получи отличията на триумфатор. След 30 години същият този Нерва щеше да стане император и да открие редицата на най-добри владетели на Империята.

Сенатът правеше каквото можеше, за да изрази радостта си по повод спасението на Нерон. Решено беше да се въведе култ към Слънцето, тъй като божеството имаше свое старо светилище близо до Големия цирк, така се смяташе, че то е разкрило тайните замисли, които трябваше да опозорят цирка и неговото светилище. Взе се решение месец април да бъде наречен Нерониус, за да се увековечи чудотворното избавление на императора. Богинята на Спасението, Салус, щеше да получи отделен храм. А на монетите, сечени през тази година, се появиха надписите: Securitas Augusti — Безопасността на Август; Genius Augusti — Божеството Август; Juppiter Custos — Юпитер Покровител.