Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Оттеглянето на Сенека

Афраний Бур почина в началото на 62 година, вероятно от рак в гърлото. Не мина без слухове, че го е отровил Нерон. Тези клюки бяха обосновани с това, че Бур се противопоставял на плана за развод с Октавия. Когато Нерон го попитал какво му е мнението, той отговорил:

— Разведи се, но ще трябва да й върнеш и зестрата!

А зестрата беше Империята.

Смъртта на префекта на преторианците беше преди всичко, удар за Сенека. Той губеше приятел и съмишленик, човек честен и безрезервно отдаден на държавните дела. Всичко, което двамата постигнаха в продължение на 7 години, произлизаше от пълното съгласие на вижданията и целите им. Взаимно се допълваха и помагаха. Императорът много се съобразяваше с авторитета на Бур, всички помнеха онзи октомврийски ден на 54 година, когато той — префектът на преторианците, съобщи на кохортата, която беше на стража в двореца:

— Императорът преди малко почина. Поздравяваме като наследник императора Нерон, любимия му син!

Ако не беше този акт и тези думи, тронът сигурно щеше да принадлежи на Британик.

След смъртта на Бур императорът се върна към практиката, често използувана от предишните владетели, и назначи двама префекти на преторианците. Единият от тях беше Фений Руф, което беше прието с одобрение. От 55 години той изпълняваше длъжността префект по снабдяването и прекрасно се справяше с трудната задача. Имаше репутация на човек с неопетнена чест. Но все пак беше слаб и страхлив. Своето издигане дължеше на Агрипина и от 59 година живееше в постоянен страх, че ще сподели съдбата й. Затова от самото начало отстъпваше на колегата си Офоний Тигелин, втория префект на преторианците, заслужилия коневъд на състезателни коне. Той нямаше никакви задръжки и страхове… Направи кариера, ласкаейки Нерон, и продължаваше да има един принцип на поведение: да отгатва най-скритите желания на императора. Събитията се развиваха бързо. Малко след смъртта на Бур и назначаването на новите военачалници Сенека помоли императора за аудиенция. Излезе пред него със следната реч:

— Ето изминаха вече четиринадесет години, откакто стоя близко до твоята младост, предвещаваща толкова прекрасни надежди, и осмата година на твоето управление. С колко много почести и богатства ме дари през тези години! Именно тяхното изобилие е единствената причина, която не ми позволява да се чувствувам наистина щастлив. Често разсъждавам така:

„И ето, аз, роден като еквит и жител на провинцията, сега принадлежа към първенците на държавата. Аз, нов човек, блестя сред аристократите, които могат с гордост да изброят дълга редица от славни прадеди. А нали се хвалех, че моят дух се задоволява с малко. Междувременно какви прекрасни градини създадох! Разхождам се в крайградските си имения, собственик съм на огромни земевладения, имам големи доходи!“

„Мога само едно да кажа за свое оправдание: та нали не бих могъл да се противопоставя на твоята благосклонност!“

Говорейки така, Сенека даваше отговор на много завистници, които отдавна завиждаха на голямото му богатство, за което философът много страдаше. Сега той молеше императора да го освободи от тежестта и да приобщи тези имения към своето състояние. Това предложение беше равнозначно с молба да бъде освободен от задълженията си на съветник. Такава формулировка Сенека направо не можеше да постави, тъй като той официално не изпълняваше никаква длъжност. Отбелязваше само, че вече е стар, не може да се справя с делата, желае да почине и да се заеме с образованието на духа си.

Отговорът на Нерон беше пълен с израз на синовни чувства. Започваше с думите:

„Ако мога да отговоря веднага на твоята приготвена и обмислена реч, то това дължа именно на теб! Когато бях момче, а след това младеж, ти ми помагаше със своите насоки и съвети. Докато съм жив, никога не ще забравя колко съм ти задължен.“

Разбира се, че императорът не прие подарените имоти, но даде да се разбере, че не може да се противопостави на желанието на стареца да живее в спокойствие. Разделиха се с прегръдки и целувки.

Това беше една достойна оставка. Сенека изпревари това, което неминуемо го чакаше. Той добре разбираше, че без Бур няма да е в състояние да ръководи въпросите на Империята.

Знаеше много добре, че от години редица сенатори и дворяни настройваха императора срещу него.

Може да се попита защо чак сега Сенека се реши да изостави делата и политиката на големия свят. Философът можеше все пак да се защищава по следния начин:

„Наистина, че отрицателните страни и престъпленията на Нерон познавах по-добре от когото и да е друг. И ако въпреки това издържах дълго време при него, то не е, за да задоволя собствените си амбиции, а за доброто на човечеството. Стараех се, доколкото това беше възможно, да влияя на императора и да възпирам неговите лоши инстинкти. Възпитах тигър и исках да го държа строго. Не успях. Звярът се изтръгна от клетката.“

Все пак, оттегляйки се от обществения живот, Сенека се излагаше на обвинението, че изневерява на идеалите и учението на стоицизма, които проповядваше.

„Мъдрецът трябва да даде от себе си всичко за доброто, за държавата и за всеки един гражданин. Длъжен е дори да помага на враговете си. От това задължение нищо не може да го освободи — нито възрастта, нито умората, нито опасността.“

На това обвинение Сенека отговори в трактата си „За бездействието“, пишейки:

„Майсторите на нашата школа не твърдят, че мъдрецът е длъжен да се занимава с въпросите на всяка една безразлично коя да е държава. По начало няма никакво значение по какъв път мъдрецът ще стигне до бездействието: дали поради това, че строят на държавата няма да отговаря на мъдреца или мъдрецът няма да отговаря на строя на държавата.“

А всъщност — пише Сенека — дали именно това бездействие не представлява по-добър начин за служене на тази голяма република, която обхваща цялото човечество и целия свят? Не на тази малката и тясната, в която сме се родили, защото така е поискала случайността?

Това бездействие, за което говори Сенека, бе само освобождаване от грижите и обществените дела. Всъщност това е едно бездействие пълно с работа и дейности, особено на мисълта. А именно за това ни е създала природата. Това наистина е живот съгласно нейните закони и изисквания:

„Любознателността на нашето мислене е дар на природата, която като осъзнава собственото си съвършенство и красота, е създала нас, за да бъдем зрители, които се възхищават на прекрасните шедьоври. Тя би загубила резултата от усилията си, ако своите произведения, така велики и прекрасни, така изкусно направени, така блестящи, така различни с многообразието на красотата си покаже на безплодните пустини… Та нали все още не сме видели всички неща в тяхното голямо и истинско великолепие, а остротата на нашето зрение открива пътищата на търсенето и строи първите предпоставки за опознаването на истината, за да могат нашите изследвания да преминават от очевидните неща към скритите в мрака и да откриват истини, по-стари от света, като например: откъде са взели своето начало звездите? В какво състояние се е намирала вселената, преди да са се обособили в нея съставните и части? Какъв е бил този разум, който е подредил нещата, потънали в бездната на безпорядъка? Кой е определил мястото на всяко нещо?… Нашата мисъл руши преградите в небето и не се задоволява с познанието на нещата, които са наоколо. (Това — казва — трябва да изследваме, което се намира извън края на света)…“[1]

С трескава бързина, като че ли искаше да отработи дългите години, които бе посветил на политиката, Сенека се зае с всестранни изследвания и писане. Голяма част от значителния принос на Сенека е създадена именно през годините 62 — 64. Но това плодотворно „бездействие“ непрестанно се нарушаваше от страшните тътени на приближаващата се буря.

Бележки

[1] Сенека, De otio, 8 и 4 (откъси, превод на Йоахимович).