Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Последната победа на Агрипина

Независимо от това, че общественото мнение бе заето с въпросите за наследствата и завещанията, никой не губеше от очи събитията в Палатин. Много се говореше за големите благодеяния, с които Нерон обсипваше своите приятели. Мнозина от тях получиха точно сега като подаръци от императора земи, къщи и вили. Хората разправяха:

— Всичко това е, за да се забрави бързо за неотдавнашното престъпление — смъртта на Британик!

Подаръците бяха правени главно с посредничеството на Бур и Сенека. По този случай философът не забрави и своето собствено финансово състояние. Не след дълго богатството му беше оценено на 300 милиона сестерции, малко по-малко от това на Палас.

Тази императорска щедрост беше посрещната с общо разбиране и смятана дори за необходимост. Известно беше на всички, че Агрипина не си губи времето и вече има много привърженици. Отнасяше се нежно към Октавия и любезничеше с офицерите и войниците от гвардията. Приемаше изтъкнати представители на аристократическите родове. Хората се замисляха как ще реагира Нерон на тези действия от страна на майка му, които явно бяха насочени към съставянето на някаква вражеска на властта група.

Отначало императорът се ограничаваше само с оплаквания:

— Ако така продължава, ще се откажа от властта и ще замина за остров Родос!

По този начин искаше да покаже на обществото до какво могат да доведат големите амбиции на Агрипина; искаше да се представи като нейна жертва. След като оплакванията и заплахите не помогнаха, изрази недоволството си по значително по-ясен начин. Най-напред премахна постовете от преторианци и германски наемници, които бяха на почетна стража пред апартаментите на майка му. След това й заповяда да напусне императорския дворец и да се пренесе в дома, в който някога живееше Антония, майката на Клавдий. Тук той я посещаваше много рядко и влизаше при нея винаги заобиколен от офицери.

Почти всички се оттеглиха от Агрипина. Посещаваха я само някои дами. Според мнението на политиците и клюкарите, събиращи се във винарните, упадъкът на гордата жена — само преди няколко месеца истинска владетелка на Рим — беше пълен и окончателен.

Ето защо голяма сензация предизвика новината, която обиколи столицата през един прекрасен ден на 55 година. През изминалата нощ и в ранните часове на деня в императорския дом се разиграло драматично събитие. Според разказите на прислугата случило се следното:

Както обикновено Нерон пирувал до късно през нощта. Понякога се случваше да прекарва край трапезата и по 12 часа — от обяд до късно през нощта. От време на време се освежаваше, къпейки се в гореща вода през зимата и с хладна — през лятото. По едно време в залата влязъл един от любимите другари на неговите пиршества и забави, танцьорът Парис. Бил навъсен и разтревожен от нещо. Всички веднага забелязали това. А когато застанал до императорската сова и започнал да говори, страх обзел събраните. За тези, които не можели да чуят думите му, бил достатъчен изразът на Нероновото лице.

Нямало повод за съмнение в истинността на Парисовия разказ. Той изброявал имената на хората, благодарение на които е научил това — всичко изглеждало напълно вероятно! Негов непосредствен осведомител бил Атимет, с когото той прекрасно се познавал, та нали и двамата били освободени роби на една и съща господарка — Домиция, лелята на Нерон. Атимет му разкрил тайната, защо именно Парис имал пряк и свободен контакт до императора. А откъде е имал Атимет тези сведения? От негови познати, които били клиенти на Юния Силана. Тя принадлежала към онези дами, които посещавали постоянно Агрипина. Силана научила всичко и предала информацията чрез посочените хора, а именно, че Агрипина има намерение да се омъжи за Ребелий Плавт и с негова помощ да отстрани Нерон и да завладее Империята.

Планът изглеждаше реален и поради това опасен. Ребелий Плавт беше потомък на Цезар Август и то в същата степен, в каквато и Нерон. Беше само малко по-възрастен. В такъв случай този план оправдаваше контактите на Агрипина със старата аристокрация и нейните опити да спечели преторианците.

Нерон поиска веднага да изтича при майка си. Беше убеден, че държавният преврат е вече в действие и неговият живот е заплашен от смъртна опасност. Все пак Бур успя да успокои и задържи императора. Посъветва го да изчака нощта и даде възможност на Агрипина да направи пояснения.

Рано сутринта в стария дворец на Антония се появиха Бур, Сенека и няколко освободени роби, доверени на императора. Следствието водеше Бур, тъй като това беше в неговите компетенции като изпълняващ длъжността префект на преторианците. Сенека не изпълняваше никаква официална длъжност и формално присъствуваше като свидетел на разпита. Агрипина доказа, че наистина в жилите й тече императорска кръв. Въпреки че беше изненадана, отговаряше с гордост и сигурност в себе си. Веднага се издигна над жалките клевети на доносниците. Достатъчно бе да припомни само някои факти, за да докаже изцяло низостта на обвинението.

Изворът на интригата беше женската завист и омраза. Преди години Юния Силана трябваше да отстъпи съпруга си на Месалина. След това искаше да се омъжи за един богат аристократ, но Агрипина попречи на този брак. Нито една жена не би простила това на друга! Юния създаваше впечатление, че продължава да бъде приятелка на Агрипина, но в действителност само търсеше начин да си отмъсти. А ако става въпрос за Домиция, та нали Агрипина и отне първия мъж Пасиен Крисп!

Разбира се, Агрипина не посочи пряко тези факти от миналото. Достатъчно бе, че предполагаше какви са истинските причини за интригата. Говореше:

— Не се учудвам на Силана, която никога не е раждала, не знае какво означават майчинските чувства. Родителите не сменят така лесно децата си, както безсрамните жени своите любовници. Бих била благодарна на Домиция за омразата й към мене, ако тя можеше да я изрази, като ме конкурира в извършване на добрини към Нерон. Но тя предпочете да създава някакви театрални приказки с помощта на своя наложник Атимет и танцьора Парис. Когато аз разчиствах пътя на сина си към властта, тя се занимаваше с обзавеждането на вилата си в Бая. Нека някой да ми докаже, че съм подстрекавала римския гарнизон, че съм нарушавала лоялността на провинциите и че съм тласкала към бунт робите и освобожденците на императора! Моята съдба е свързана с управлението и живота на Нерон. Ако Британик беше седнал на трона, щеше ли да бъде милостив към мен? Който и да стане император, сигурно веднага ще събере срещу мен легион обвинители. А те ще ми припишат не само изказване на необмислени слова — под напора на чувствата, — но и извършването на такива неща, които само синът може да прости.

Скоро след това се състоя разговор на Агрипина със самия Нерон. Той не беше само успокоен, но и съкрушен. Искаше да заличи впечатлението, че толкова лесно бе дал ухо на шепота на клеветниците. Агрипина веднага почувствува това. Не се защищаваше, не изтъкваше добрините, които беше извършила, а също така и не обвиняваше. Поиска да бъдат наказани за пример причинителите на интригите и наградени приятелите й. Императорът с готовност се съгласи.

Юния Силана бе изпратена в изгнание. Нейните клиенти бяха отстранени. Атимет — мнимият автор на заговора — заплати с живота си, затова че бе уговорил Парис да предаде на императора подобна информация. Само с танцьора нищо не се случи. Нерон наистина имаше слабост към артистите!

И така, за учудване на всички, Агрипина не само излезе цяла от засадата, приготвена да я погуби, но дори подобри своите позиции. Колко голям беше успехът й, общественото мнение установи, когато бяха обявени назначенията на четири важни поста. Всички новоназначени бяха по някакъв начин свързани с Агрипина!

Префект по снабдяването на столицата стана Фений Руф. Това беше отговорен пост. Трябваше да се организират постоянно и достатъчно доставки на храни, преди всичко зърно и олио за милионния град. Тези продоволствия идваха отдалече — от Сицилия, Африка и Египет. Към задълженията на префекта спадаше: определянето на сроковете, ритмичността на транспорта, което зависеше от капризите на морето и времето, грижата за доброто съхранение на стоките. Нарушеше ли нещо реда на доставките, в града се стигаше до паника и до сериозни безредици.

На поста префект на Египет бе назначен Клавдий Балбил. Изборът беше добър. Ученият астролог познаваше добре условията в своята родина, а с императорския дом от години го свързваха близки отношения. Та нали той беше съставил рождения хороскоп на Нерон. Разказваха също, че веднага след смъртта на Клавдий по молба на Агрипина той определил щастливия миг, в който Нерон трябвало да излезе от двореца и да застане пред преторианците. Назначаването на Балбил беше посрещнато от египетските гърци с радост. Всички помнеха, че преди 14 години Балбил бе взел участие в делегацията до император Клавдий и остро беше протестирал против действията на александрийските евреи. Наистина, в последно време споровете между гръцките и еврейските жители на големия град малко затихнаха, но жарта тлееше под пепелта.

Отдаването на наместничеството на страната край Нил в ръцете на Балбил беше прието като доказателство от местните гърци, че новият император застава на тяхна страна.

И в действителност беше така. Ненапразно учител на Нерон в продължение на много години беше Хайремон — враг на евреите. Още преди назначението на Балбил египетските гърци се постараха да спечелят благосклонността на младия владетел, поздравявайки го като бог. След него оказваха почести на Нерон — ентусиазирани и истински. Това намери израз дори и в надписите на монетите. Александрия притежаваше собствена работилница за сечене на монети, която изработваше от бронз разменни монети. Откакто Египет попадна под римско владичество, т.е. от времето на Август, от едната страна на монетата винаги бе главата на императора, неговото име, а от другата — някакъв символичен образ и надпис, понякога главата на жената на владетеля. До този момент съдържанието на тези надписи не значеше много и не беше разнообразно. Сега беше извършена коренна промяна. Най-интересните лозунги на монетите бяха:

Neos Agathos Daimon — Ново Божество Опекун.

Pronoia Neu Sebastu — Всемогъществото на Новия Август.

Likaiosyne — Справедливост; Eirene — Мир; Homonoia — Съгласие.

И така те свързваха с Нерон големи надежди, както с нито един владетел досега. Той трябваше да бъде начало на нова епоха. Като нов Август, божество-опекун, всемогъщ, трябваше да даде на света мир, съгласие и справедливост, а също така и благосъстояние, символизирано от монетите чрез фигурата на почитаната в Александрия Деметра, богиня на плодородието. Нещо, което заслужаваше да се отбележи, е, че на много от монетите продължаваше да бъде изобразявана главата на майката или на жената на Нерон — Агрипина или Октавия.

Египетските гърци уважаваха Балбил, както никой наместник досега. В околностите на големите пирамиди през миналия век беше намерена каменна плоча с гръцки надпис. Надписът съобщаваше, че тя е изработена от жителите на селището Бусирис:

„Тъй като Нерон Клавдий Цезар Август Германик, император, божество-опекун на света, след всички добрини, с които благослови Египет, даде и това най-голямо доказателство за своята привързаност, като ни изпрати за наместник Тиберий Клавдий Балбил. Благодарение на неговата благосклонност и добри дела Египет е богат с всички блага и вижда как от година на година се увеличават даровете на Нил, по-добре използува съответните разливи на божествената река.“[1]

Веднага след назначението Балбил замина за своята провинция. Вятърът бе попътен и след това с удивление се разказваше, че разстоянието от Сицилийския провлак до Александрия корабът изминал за рекордно кратко време — за 6 дни! Затова пък новият наместник на друга важна източна провинция — Сирия — изобщо не напуснал Рим и никога не видял страната, която трябваше да управлява. Този нещастен наместник беше Публий Антей, назначен едновременно с Балбил и също така свързан с Агрипина. Поводът, поради който беше отлагано неговото заминаване от столицата и фактическото му приемане на провинцията, намираше своето обяснение с обстановката на Изток. Да припомним тази обстановка. За да бъде спечелено отново влияние в Армения, завладяна от партите, преди няколко месеца за наместник на Кападокия бе назначен Корбулон. Той пристигна в Мала Азия през пролетта на 55 година. Срещна се с наместника на Сирия, Умидий Квадрат, който му предаде два легиона и известно количество помощни поделения. Умидий задържа на свое разположение същото количество войски и което е най-важното — той се считаше също така упълномощен за водене на военни действия. А смяташе така, защото неговите компетенции и тези на Корбулон не бяха точно разграничени, и то може би умишлено; съветниците на императора искаха двама наместници, които да си съперничат взаимно.

Случи се така, че в двора на цар Вологез в Ктезифон край Ефрат почти едновременно се появиха пратеници на Корбулон и Умидий. Царят на партите не се чувствуваше много сигурен в страната си, бунтът в една от подчинените му държави продължаваше, увеличаваха се признаците на недоволство сред претендентите за властта. Вологез прие създалото се положение и дори се съгласи да освободи заложниците. Той постъпи с ориенталска предвидливост. Заложниците бяха наистина членове на най-богатите партийски родове, но всички те бяха негови врагове.

Веднага възникна спор между пратениците на римските наместници кой от тях да приеме заложниците. Най-напред ги получи центурионът на Умидий, но в крайна сметка в границите на Империята ги доведе офицер на Корбулон. Сега пък се създаде конфликт между самите наместници. Умидий твърдеше, че неговата дипломация е склонила царя на отстъпки, а Корбулон поддържаше становището, че ако не беше пристигнал на Изток, партите никога нямаше да се съгласят на споразумение.

Нерон помири наместниците, признавайки и на двамата заслугите, а за себе си цялата слава. В чест на победата заповяда да се увият с лаврови клончета fasces (връзки пръчици), носени пред него от ликторите.

При това положение, ако императорът отзовеше Умидий и изпратеше новия наместник в Сирия, то позициите на Корбулон, и без това силни, щяха още повече да се укрепят. Той щеше да стане истински господар на Изтока. Това правителството не искаше да допусне. Затова след известно отлагане бе решено Умидий да остане в Сирия, а назначението на Антей — отменено.

За да спечели и народът нещо от успехите в Изтока, Нерон заповяда да бъдат организирани големи игри. Надзорът над приготовленията той предостави на Арунций Стелла, един от приятелите на Агрипина. Това беше четвъртото назначение след сдобряването на императора с майка му. Постът на Арунций бе отговорен и почетен, даваше огромна популярност сред най-широките маси на столицата.

В резултат от победата на Агрипина в известна степен се промени и съотношението на силите, които управляваха Рим. Това даде смелост на група влиятелни личности, които не само бяха близки на майката на императора, но и противници на Бур и Сенека. Тази група реши да ги отстрани от императора с помощта на добре замислени интриги или пък да подкопае доверието на Нерон към двамата съветници. Те обвиниха Бур и Палас в подготовка на преврат, чиято цел била да се постави на трона Корнелий Сула. Той беше потомък на славния диктатор от преди един век; беше брат на Месалина и мъж на Антония, дъщерята на император Клавдий от първия му брак. От гледна точка на своя произход той принадлежеше към хората, които бяха близки до императорския двор и при дадени обстоятелства наистина можеха да претендират за властта. Създателите на интригата разсъждаваха така: личността на Корнелий Сула ще събуди подозрението на императора. Той ще повярва в истинността на обвинението, още повече че не обича Палас. Та нали преди няколко месеца го освободи от длъжността „За финансите“ (A Rationibus). Така сигурно ще си помисли, че Палас прави усилие да си възвърне предишното значение чрез преврат. Авторите на заговора знаеха, че съдебният процес ще се проведе пред сената, където мнозина завиждаха на Бур за високия пост и почти всички не понасяха Палас. Когато се стигне до гласуване и двамата ще бъдат признати за виновни! Можеше да се предвиди, че падането на Бур ще повлече след себе си и отстраняването на Сенека от властта.

Но нещата се развиха другояче. Започна се от това, че тези влиятелни личности, истински автори на обмисления план, не искаха и не можеха да действуват открито. Не успяха да намерят никого от аристократите, който да стане обвинител. Накрая с тази роля се зае някой си Пет. Тъмна личност, защото се занимаваше професионално с изкупуването на имотите на хора, осъдени на конфискуване на имуществото, след което ги делеше и препродаваше. Всъщност самият обвинител подронваше достоверността на обвинението! Още по-знаменателна беше реакцията на Нерон. Имайки тъжен опит от разкриването на заговора срещу Агрипина, той веднага се оттегли от въпроса и го предостави за разрешение на сената. Тук, противно на очакванията на клеветниците, преобладаваха хора, които наистина не понасяха Палас, но още по-враждебно бяха настроени срещу доносничеството. Те правилно разбираха, че ако веднъж му отворят вратата и вземат сериозно отношение, сами ще станат негова жертва.

Случи се, че в състава на съдебната колегия, която трябваше да разгледа правдоподобността на обвинението, бе избран обвиняемият Бур! И то с пълно право на глас! Вторият обвиняем — Палас, открито се подиграваше с всичко. Когато доносчиците твърдяха, че той е включил в заговора и своите освободени роби, Палас най-спокойно отговори:

— Аз изобщо не разговарям с тези, с които живея под един покрив. Заповедите издавам с кимване на глава или с дигане на ръка. Ако трябва нещо повече, тогава пиша. Къде са моите подписи за това, за което говорите?

Обвинителят бе изпратен в изгнание. В далечна Юдея прокураторът Феликс с облекчение си отдъхна. Неговият брат Палас все още не беше загубил значението си.

Бележки

[1] W. Dittenberg. Orientis Graeci Inscriptiones Selectae, nr. 666.