Александер Кравчук
Нерон (46)

Смъртта на Октавия

През пролетта на 62 година, 12 дни след развода си с Октавия, Нерон се ожени за Попея.

Бившата съпруга получи за изтриване на сълзите стария дом на Бур и именията на Рубелий Плавт. Беше принудена все пак да напусне Рим и да се пренесе в Кампания. Това направи сигурно с желание, тъй като в Палатин живееше като в затвор, където наблюдаваше едновременно забавленията на двора и открития романс на съпруга си със съблазнителката. Дори при развода не й бяха спестени болезнените унижения. Като официален повод за раздялата с жена си Нерон представи нейната безплодност. Отправено бе и обвинението, че Октавия имала романс с някакъв флейтист от Александрия. Нейните робини бяха подложени на мъчения под личното ръководство на Тигелин. Обикновено момичетата признаваха това, което искаха от тях. Само една, която бе жестоко инквизирана, има смелостта да каже на Тигелин:

— Утробата на моята господарка е по-чиста от твоята уста!

От най-близкото обкръжение на императора против сватбата му с Попея се противопостави само освобожденецът Дорифер — и то по какви причини! Той беше душата на оргиите, които се уреждаха почти всеки ден в двореца. Беше дори „мъж“ на Нерон, така както по-късно един друг освободен роб, Спор, стана „жена“ на императора. И ето, Дорифер се страхуваше, че бракът с Попея ще сложи кръст върху веселите забави, а оттук и върху неговото влияние. Напразни бяха тези страхове. Освободеният роб не дооценяваше господаря си, който беше в състояние прекрасно да погоди съпружеските си задължения с всякакви младежки игри.

Радостта на новата господарка на Палатин не трая дълго. Неизвестно откъде из града се разнесе новината, че на императора му е дотегнала Попея и ще възвърне благосклонността си към Октавия. На Форума и Капитолия се събраха огромни тълпи от хора. Бяха свалени статуите на Попея и на тяхно място бяха поставени старите статуи на първата жена на императора. Виковете на радостната тълпа стигаха чак до Палатин. Имаше опасност тълпата да влезе в императорския дворец. Спокойствието бе възвърнато от кохорта преторианци, които излязоха срещу невъоръжените тълпи с насочени копия.

Попея беше обхваната от ужас. Какво ще стане, ако Нерон се поддаде на гнева на народа и наистина върне Октавия от изгнанието? Падна на колене пред мъжа си, молейки:

— Не става дума само за нашето семейство, въпреки че то ми е по-скъпо от живота! Но и над нашия живот сега е надвиснала смъртна опасност! Не народът се бунтува. Това са привържениците и прислугата на Октавия! Грабнали са оръжието срещу теб. Липсва им само водач, но и той ще се намери, ако нещата продължават да се развиват така. Какво ще стане, ако Октавия напусне Кампания и пристигне тук? Защо тези хора са настроени против мен? Та аз никому не съм направила нищо лошо! Разбира се, ако сметнеш за необходимо, можеш да извикаш отново тази своя госпожа. Така дори ще бъде по-добре. Скоро може да стане вече късно. Защото ако ти не поискаш Октавия за жена, те ще й намерят мъж!

Погубването на Октавия беше изкусно подготвено. Обвиниха я, че още като съпруга на Нерон му изневерявала. Обвинението беше неопровержимо, тъй като за престъплението си признаваше и самият мним любовник. Това беше префектът на флотата Аницет, същият този, който преди три години уби Агрипина. Като даваше показания, той действуваше по принуда. Във всеки случай покорността пред желанието на владетеля му помогна. Беше осъден на изгнание и то не много сурово; дълги години живя в Сардиния в спокойствие и благополучие. Почина от естествена смърт.

Октавия бе изпратена на остров Пандатерия, малък и почти безлюден. Тацит представя последния час от живота на младата жена така:

„… Заобиколена от стотници и войници, въпреки своите 20 години, беше вече откъсната от живота, предчувствувайки своето нещастие, а рано беше още да намери спокойствие в смъртта. След няколко дни ще й заповядат да умре, въпреки че се кълнеше, че е вдовица и само сестра на императора, и призоваваше Германиите, техните общи прадеди, а накрая името на Агрипина, при която, докато беше жива, беше нещастна, но семейството й не бе заплашено от погубване. Слагат й змии и прерязват вените й на всички крайници; и понеже кръвта, вследствие на страха, се съсирва и тече бавно, задушават я с парата на прекалено гореща баня. Допълват и още една ужасна жестокост — отсичат главата й и я занасят в столицата, за да я види Попея. И колко дълго още ще си спомням, че за това бяха принесени дарове в храмовете? И ако някой опознае събитията по онова време от моите или на друг писател произведения, нека знае предварително, че колкото пъти императорът изпращаше някого в изгнание или заповядваше да бъде убит, толкова пъти за това се благодареше на боговете.“^[1]

Октавия бе убита на 9 юни. След това чисто момиче тържествуващата Попея вкара в гроба една от най-мръсните личности от обкръжението на своя мъж, онзи Дорифер, който се осмели да се противопостави на нейния брак с Нерон. Съдбата на Дорифер сподели и друг освободен роб, значително по-заможен и прочут — милионерът Палас. Погубиха го именно тези милиони: на императора му дотегна да чака естествената смърт на стареца.

Когато Попея заедно с Нерон гледаше главата на своята нещастна предшественичка, беше вече в началните месеци на бременността. Роди дъщеря в първите месеци на 63 година. Майкоубиецът се оказа голям обожател на децата. Сияеше от бащинска гордост и радост. Дари както дъщеричката си Клавдия, така и Попея с титлата „Августейша“. Поздравленията на сенаторите приемаше с голяма благосклонност. Те бързаха на тълпи към Анций, тъй като там бе станало радостното събитие, в родния град на самия император. Още по време на бременността на Попея сенатът утвърди молитви и клетвени обещания в името на щастливия край. Сега нямаха край изразите на радост и възхвала. Бяха извършени благодарствени служби, беше решено да се построи храм на богинята на Плодовитостта и да се уредят големи игри и в Рим, и в Анций.

Момиченцето почина, когато беше на 4 месеца. Нерон преживя това много дълбоко. Сенатът със същото старание утешаваше владетеля в неговата мъка, така както преди това участвуваше в радостта му. Умрялата беше причислена към списъка на божествата. „Дива Клавдия Августа“ получи свой храм и жрец и специални литургийни служби.

Пролетта на 63 година донесе на Нерон и други болезнени разочарования. Този път от държавен характер.