Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Най-добрата майка

В действителност бърз куриер преминаваше пътя от Рим до Синуеса за един ден. Но и това се оказа много дълго. На 14 октомври едновременно с новината за смъртта на владетеля Нарцис бе арестуван. Канцлерът на държавата, един от най-богатите хора на цялата Империя, изведнъж стана отново това, което беше преди много години — роб.

Въпреки че всичко стана ненадейно, Нарцис намери време да поднесе на Агрипина неприятна изненада — последната и единствената, която можа да направи. Почти в момента на арестуването успя да изгори тайната кореспонденция на императора. Той никога не се разделяше с нея, дори и тук, в Синуеса, където беше на лечение. По този начин лиши Агрипина от удоволствието да узнае кой я е шпионирал, кой е писал доноси срещу нея. Отне й наслаждението да надникне във въпросите, които компрометираха най-високо поставени длъжностни лица. Колко прекрасни съдебни процеси можеха да се заведат единствено въз основа на тази архива! Колко добре можеха да се използуват конфликтите между различните клики сред сенаторите. Трудно е да се създаде структурата на новата власт без здравите основи на старите доноси.

Естествено, този вражески акт още повече влоши положението на Нарцис. Но на него му беше вече безразлично. Водеха го под зорка стража по алпийския път към Рим, чиито стени неотдавна бе напуснал като един от господарите на Империята. Сега — и той най-добре знаеше това — вървеше към смъртта, а може би и към изтезанията.

Затворен в носилката, заобиколен от въоръжен кордон навъсени войници, Нарцис имаше много време, за да премисли и проклина безсмислието на своето пътуване до Синуеса. Беше убеден в едно и нямаше никакво съмнение: Клавдий не е умрял от естествена смърт. Убила го е престъпната Агрипина, използувайки отсъствието на най-верния слуга на императора.

Но все пак, какви бяха поводите, които склониха Агрипина да убие мъжа си? Та нали всичко се развиваше според нейните мисли и планове. Пътят на Нерон към трона беше вече прав, сигурен и гладък, трябваше само спокойно да чака смъртта на императора. А може би Агрипина е изчерпала търпението си? А може би се е страхувала да не би Клавдий да промени решението си?

Нарцис трябваше да знае нещичко за това, та нали сам правеше всичко възможно да отвори очите на императора и да го отдалечи от жена му. Бяха започнали да кръжат слухове, че Клавдий напоследък се отнасял много нежно към Британик. Изглежда е имал намерение да му позволи да облече мъжката тога, което означаваше признаване на пълнолетието. Разговаряйки с някого на тази тема, той казал:

— Бих искал римският народ да има някога истински император!

А когато случайно срещнал сина си в двореца, прегърнал го и казал:

— Расти по-бързо, за да мога да ти дам сметка за всичко, което съм направил.

След това допълнил на гръцки, цитирайки Омир:

— Ще те излекува този, същият, който те рани.

Дали Клавдий е знаел съдържанието на тези тайни писма, които по-късно Нарцис изгори в последния момент? Ако е така, тогава могат да се разберат забележителните думи на императора, които веднага били съобщени на Агрипина:

— Такава е съдбата ми, да имам безсрамни жени. Това не остава безнаказано за тях!

Може би тези думи са били случайни и не са имали голямо значение. Все пак жената, която толкова направи, за да доведе сина си до трона, не можеше да позволи да й се измъкне от ръцете толкова близък успех. Предпочиташе да предотврати всички евентуални действия на Клавдий.

Как извърши престъплението? Само няколко души знаеха тайната на тази тъжна история. По понятни причини никой от тях не я издаде никога. Дворцовата прислуга знаеше само някои моменти от събитията, които можеха да се обяснят по различен начин.

Императорът се разболя непосредствено след вечерята, на която бе сервирано едно от любимите му ястия — гъби. По стар обичай всяко ядене, което се сервираше на владетеля, се опитваше от така наречения praegustator, по правило един от най-верните освободени роби. Следователно, който желаеше да отрови храната, трябваше да действува заедно с прегустатора, а тогава такъв беше Халот. Естествено, някои смятаха, че той е сложил в гъбите отрова, приготвена от отровителката Локуста.

По мнението на някои отровата веднага подействувала. Други твърдяха, че непосредствено след изяждането на гъбите Клавдий започнал да повръща. Страх обхванал съзаклятниците. Агрипина дала знак на Ксенофонт, придворния лекар на императора, комуто той безкрайно вярвал. Ксенофонт изтичал към Клавдий уж да му помогне. Сложил дълбоко в гърлото му перо, за да предизвика повръщане, но то било потопено в силна отрова.

Императорът се мъчи цяла нощ. Умря чак призори.

Смъртта на владетеля бе пазена в тайна в продължение на няколко часа. Рано сутринта се събра сенатът, който се закле пред боговете да даде жертвоприношения и да уреди тържества, ако здравето на императора — вече мъртъв! — се възстанови. Дворецът бе заобиколен от стражи, които не пускаха никой да излезе или да влезе. Агрипина често влизаше в стаята на съпруга си и винаги излизаше с добра новина:

— Чувствува се все по-добре!

Дори заповяда да бъдат доведени в двореца артисти, уж да забавляват болния. Но все пак изглеждаше разтревожена и сломена. Прегръщаше Британик и нежно му говореше:

— Колко много приличаш на баща си!

Едновременно с това го помоли да не излиза никъде от стаята си. По същия начин задържа и двете дъщери на Клавдий — Антония и Октавия.

Беше вече следобед, когато изведнъж се отвори главната врата на двореца. От нея излезе Нерон, придружен от префекта на преторианците Афраний Бур. Застанаха на стъпалата. Пред тях на площада се строи в плътни редици кохортата, която беше на стража през този ден. Бур произнесе кратко слово:

— Преди малко императорът почина. Поздравяваме като наследник на трона неговия любим син, императора Нерон Клавдий Друз Германик Цезар!

Войниците отговориха с гръмки викове:

— Salve imperator!

Дори ако някой от тях си мислеше в този момент за Британик, то несъмнено нямаше смелостта да попита гласно. Всъщност вместо Британик защо да не управлява Нерон, осиновен от императора, по-голям, така добре известен вече на народа?

Нерон и Бур се качиха на носилката, с която ги занесоха в казармата на преторианците. Тук Нерон сам произнесе реч пред хилядите войници — според някои написана от Сенека. Той съобщи на преторианците скръбната вест за смъртта на баща си, увери ги, че ще се старае с чест да го наследи, обеща да им изплати допълнително високо възнаграждение. И отново се разнесе гръмогласното:

— Да живее императорът!

Направо от казармата Нерон отиде на заседанието на сената. Тук вече всичко беше известно. Току-що поздравеният император произнесе пред уважаемото събрание реч, чийто автор също бе Сенека. Веднага след нея започна „състезанието“ по раболепие, всеки един от присъствуващите искаше пръв да спечели благосклонността на новия владетел. Той получи титлата „Август“, също така всички титли и пълномощия, които имаха предишните императори. Взе се решение речта му да бъде написана на сребърни плочки и всеки консул, който ще приема своя пост, да я прочита пред сената.

Сенаторите приемаха всички предложения единодушно и с бурни ръкопляскания. Императорът се съгласяваше с оказаната му чест с обаятелна скромност и само заради благото на републиката. Противопостави се само в един случай: не прие титлата „Баща на отечеството“.

— Още съм прекалено млад — отговори той на натъжилия се автор на предложението.

Сенатът не забрави и за синовната скръб на Нерон. На това заседание Клавдий беше включен в списъка на безсмъртните богове. Преди това бе обожествен само Цезар Август, създателят на Империята, основоположникът на династията. От този момент Клавдий официално се наричаше Divus — Божествен, а неговият син Нерон — Divi Filius — Син на божествения.

Беше решено погребението на Клавдий да се извърши на държавни разноски.

На Палатин Нерон се върна късно вечерта. Офицерът на кохортата, която беше на стража, се представи и го помоли да даде паролата за през нощта.

— Ето паролата — каза императорът — „Най-добрата майка“.

Официалните съобщения за смъртта и обожествяването на Клавдий и за встъпването в длъжност на новия владетел стигнаха до всички градове и провинции на Рим, до властите и управниците, до земите от Братания и Мавритания, до Ефрат и Черно море. Въз основа на това съобщение във всички големи градове на огромната Империя бяха прочетени съответни обръщения към населението. Един служител в някакво малко египетско градче много се измъчил със съставянето на подобна прокламация на гръцки език, нанасял поправки, задрасквал, не можел да намери най-правилните изрази. Съдбата така пожелала и от хилядите подобни обръщения в цялата Империя се запазил само този текст! Ето неговото съдържание:

„Клавдий, обявен за божествен, замина при своите предшественици, благодарение на които го имахме. За император бе провъзгласен Нерон Цезар, очакван и желан Бог-покровител на целия свят, извор на всички добрини. Затова всички трябва да вземат венци и с благодарност да направят жертвоприношение на боговете.“[1]

Във всички военни лагери се състояха тържествени церемонии на заклеване във вярност към новия император, най-висшия военачалник на военните сили на държавата.

От този момент с жертвоприношения бяха празнувани годишнините от важни събития в живота на новия император и семейството му. И така в протоколите на религиозната колегия „Фрадрес Арвалес“, старо братство на най-висшата римска аристокрация, бе отбелязано през следващите години:

На 13 октомври Л. Салвий Ото Титиан, председател на колегията, направи от името на братята жертвоприношение на Капитолия по случай годишнината от приемане на властта от Нерон Клавдий Цезар Август Германик: на Юпитер — бик, на Юнона — крава, на Минерва — крава, на Общественото спасение — крава, на Божеството, покровител на владетеля — бик, на Божествения Август — бик, на Божествената Августа — крава, на Божествения Клавдий — бик.

На 6 ноември Л. Салвий Ото Титиан, председател на колегията, направи от името на братята жертвоприношение на Капитолия по случай рождения ден на Агрипина: на Юпитер — бик, на Юнона — крава, на Минерва — крава, на Общественото спасение — крава, на Съгласието, на Божеството, покровител на Агрипина — крава.

На 4 декември Л. Салвий Ото Титиан, председател на колегията, направи от името на братята жертвоприношение на Капитолия по случай годишнината от приемане на трибуналската власт от Нерон Клавдий Цезар Август Германик: на Юпитер — бик, на Юнона — крава, на Минерва — крава.

На 11 декември Л. Салвий Ото Титиан, председател на колегията, направи от името на братята на Свещения път пред дома на Домициите жертвоприношение — бик, за почитане паметта на Гней Домиций.

На 15 декември Л. Салвий Ото Титиан, председател на комисията, направи от името на Братята жертвоприношение на Капитолия по случай годишнината от рождението на Нерон Клавдий Цезар Август Германик: на Юпитер — бик, на Юнона — крава, на Минерва — крава, на Общественото спасение — крава, на Съгласието в памет на Агрипина Августа — крава, на Божеството, покровител на императора — бик.[2]

Бележки

[1] U. Wilcken, Chrestomathie der Papiruskunde, 1, 2, Leipzig-Berlin, 1912, nr. 113.

[2] Acta Fratrum Arvalium (H. Dessau, Inscriptiones Latinae Selectae, nr. 229).