Александер Кравчук
Нерон (17)

Жена на Божествения, майка на Императора

С цялото си поведение Нерон доказваше, че се отнася сериозно към паролата от първата нощ на своето управление. Демонстрираше своето уважение към майка си. Често ги виждаха в една носилка, а случваше се и така, че Агрипина беше в носилката, а синът вървеше отстрани, едва ли не като някакъв слуга.

Все пак Агрипина не се задоволи само с уважението. Искаше веднага да хване всички конци на истинската власт. Знаеше какво да прави, за да се спечели послушание: трябваше да се поразят поданиците със страх, защото в очите на тълпата истински владетел е този, който може да убива.

Нарцис не успя да стигне до Рим. Когато неговата екскорта се приближаваше до стените на столицата, пристигна пратеник на Агрипина. Заповедта, която носеше, можеше да се очаква, след като Нарцис се беше осмелил да изгори тайните документи. Каприз на съдбата бе, че смъртта срещна освобожденеца недалече от гроба на Месалина.

Втората жертва на Агрипина пребиваваше далече, почти на края на Империята. Това беше Марк Юний Силан, наместник на провинция Азия, по-голям брат на същия този Силан, който трябваше да се ожени за Октавия, но след като беше изместен от Нерон, се самоуби, когато Агрипина стана императрица. Наместникът бе отровен по заповед на владетелката от двама управители на императорските земи в Азия. Те извършиха това почти открито, по време на пиршество.

Благодарение на Палас Агрипина осъществяваше надзор над финансите на цялата Империя. Контролираше също така и канцеларията. През нейните ръце преминаваха писмата до наместниците на провинциите, до васалните градове и народи, до съюзническите малки държави и царе. Символ на нейните позиции в държавата станаха някои видове монети, които бяха сечени малко след като Нерон взе властта. На едната страна беше изобразена неговата глава, а на другата — майка му. Имаше и такива монети, на които двете глави бяха разположени от едната им страна, като че ли ставаше въпрос за двама равни владетели. Надписите, бяха също така многозначещи:

Agrippina Augusta Divi Claudii Neronis Caesaris mater — Агрипина Августа, жена на Божествения Клавдий, майка на Нерон Цезар.

Agrippina Augusta mater Augusti — Агрипина Августа — майка на Августейшия.

Известна пречка за амбициите на императрицата беше това, че като жена не можеше да участвува в заседанията на сената и да се представя в ролята на личност, която управлява. Но Агрипина успя да се справи. Заседанията на сената бяха свиквани на Палатин, в голямата зала на библиотеката, до императорския дворец. Владетелката слушаше дневния ред скрита зад завеса. Не се виждаше, както изискваха староримските обичаи, но всички намиращи се в залата прекрасно знаеха, че всяка тяхна дума ще бъде добре запомнена.

Веднъж едва не се стигна до скандал. Нерон приемаше посланичество от далечна Армения. Седеше в залата за аудиенции, заобиколен от най-висшите си сановници и съветници, сред които беше и Сенека. Неочаквано в залата влезе Агрипина. Отправи се направо към трибунала, за да седне до сина си и да влезе в ролята на владетелка. Всички ужасно се изплашиха. Никой не смееше да спре майката на императора, а трудно беше да се признае пред чужденците, че жена управлява Империята. В последния момент Сенека прошепна нещо на Нерон. Той веднага стана и бързо посрещна майка си, поздравявайки я нежно, като добре възпитан и любещ син. Междувременно аудиенцията беше прекъсната и пренесена за друг ден.

Трябва да кажем, че тази голяма зависимост от майката беше единственото нещо, в което упрекваха новия владетел. И това лесно можеше да му се прости. Беше едва на 17 години, така че не бе възможно да поеме веднага сам всички държавни дела. С отстъпчивостта пред майка си той даваше пример за синовна обич.

Всички единогласно признаваха, че новият император започна своето управление прекрасно. Малко след погребението на Клавдий изнесе пред сената дълга програмна реч; и както се оказа през следващите месеци, нейните лозунги не бяха само красиви думи. Нерон оповести, че иска да управлява, като се опира на авторитета на сената и волята на армията, и се съобразява последователно с прекрасния пример на Август. Млад е, до трона стигна не чрез кръв и войни, следователно не изпитва към никого ненавист и не е жаден за отмъщение. Далече е от желанието за самоволно решаване на всичко. В неговия дворец не ще има място за доносчици и кариеристи. Частните дела на императорския дом ще бъдат напълно отделени от държавните. Старите компетенции на сената ще бъдат напълно възвърнати. За спазването на законността в Италия и провинциите ще се грижат консулите, а той самият ще се заеме с въпросите на армията, която е поверена на неговите грижи. Използувайки този благоприятен ореол, сенатът представи проект за два декрета, които лежаха на сърцето на членовете на това събрание.

Първият проект засягаше адвокатските хонорари. От този момент тъжителите трябваше да се закълнат, преди да започне съдебното заседание, че не са дали, нито обещали да платят на адвокатите си каквото и да било възнаграждение. Намерението на сената бе да се заздравят отношенията в адвокатските кантори и в съдилищата. Защото подкупничеството и коварното изстискване на последния грош от изпадналите в беда, изправени пред олтара на справедливостта, непрекъснато растяха. Адвокатите и съдиите действуваха в съгласие в тази област. Находчивостта на служителите на закона беше удивителна. Например един адвокат давал на клиентите си да разберат, че има контакти с членовете на трибунала и може да повлияе на присъдата, но затова са нужни допълнителни разходи, които трябвало да се включат към възнаграждението. Имаше и такива случаи, когато някой беше обвинен само за да бъде изнуден да заплати откуп на обвинителите си, съдиите и умело подставените посредници — всичко, разбира се, във формата на адвокатски хонорар.

Злото отдавна беше добре известно. Единственият начин за спасение се виждаше във въвеждането на безплатни адвокатски съвети. По време на Август беше решено, че ако адвокатът вземе каквото и да било от своя клиент, трябва да му го върне четирикратно, независимо от съдебното решение. Разбира се, забраната остана само на хартия. През 47 година по времето на Клавдий един заможен предприемач, от когото адвокатите изнудили огромни суми, се самоубил. Това стана непосредствен повод за големи разисквания в сената. Тогава някои казаха:

— Ако никой няма да печели от съдебните процеси, то техният брой със сигурност ще се намали и тогава адвокатите няма умишлено да поддържат влаченето по съдилища. Та нали от това живеят! Разбира се, юридическите съвети са необходими, но все пак хората, които познават закона, трябва да помагат безплатно на тези, които ги търсят, като граждански дълг!

Противната страна, представена в сената само от двама души, Суилий и Косутиан Капитон, се противопостави:

— Трябва да се мисли реално. Адвокатите са необходими именно на бедните хора, за да не станат жертва на заможните. Който иска да изучи закона, трябва да изостави семейните си въпроси. Лесно е да се говори за безплатно изпълнение на гражданските задължения, както е било преди векове, но това могат да си позволят само много богати хора. А учението, което не дава надежда за някакво възнаграждение, ще замре.

След като Клавдий изслуша аргументите на двете страни, реши, че адвокатите не трябва да вземат хонорари, но след завършване на съдебния процес клиентите имат право доброволно да им дават парични суми, които да не надхвърлят 10 000 сестерции, малка сума за това време.

На практика това решение, както и предишното не даде никакви резултати. Това беше обяснимо: юристите, тези, които трябваше да внимават за неговото изпълнение, бяха най-силно заинтересовани от парализирането му. А кой по-добре от юристите знаеше тайните за заобикаляне на законите?

При това положение сенатът трябваше да се замисли над причините, поради които предишните две решения не бяха осъществени. А междувременно той сметна, че последното предложение на Клавдий е много компромисно и меко и предложи проект за нов декрет, който, както казахме, изобщо забрани вземането на хонорари от адвокатите. Така че сенатът постъпи с доктринерска упоритост и наивна вяра в избавителната сила на декретите, решенията, забраните и разпорежданията. Ако по този начин можеше наистина да се подобри настоящето, светът от векове щеше да бъде рай.

Декретът за адвокатското възнаграждение, независимо че беше толкова непрактичен, а дори абсурден, бе резултат на голямата грижа на сената за благото на обществото. Затова пък проектът за втория декрет имаше за цел само да увеличи материалното благосъстояние на сенаторите.

По времето на Клавдий беше решено, че новоназначените квестори трябва да уреждат гладиаторски игри в продължение на цяла година. Това бяха скъпи мероприятия, които натоварваха преди всичко семействата на сенаторите, защото тази титла получаваха най-често техните синове. Сега беше предложен проект за отменяне на този декрет, а това щеше финансово да облекчи сенаторските домове и да улесни кариерата на младежите.

Проектите на двата декрета имаха все пак и политически оттенък. Те бяха косвена, но ясна критика на управлението на предишния император, който неотдавна беше обожествен. Сенатът си позволи тази критика, защото починалият не се радваше на симпатиите на аристокрацията. Затова пък Агрипина се опита да се противопостави на решенията. Към тях тя бе безразлична, но се страхуваше от прекомерната самостоятелност на сената. Чувствуваше, че зад всичко това се крият недружелюбни сили. Противопоставяйки се на проекта, Агрипина влезе в ролята на вдовица, която не позволява да унищожат големите заслуги на нейния мъж. Такива аргументи тя представи на сина си и в този дух се изказаха привържениците й в сената. Независимо че по време на заседанията се чувствуваше присъствието на Агрипина зад завесата, и двата проекта бяха приети.

Сенаторите, както всички възрастни почтени господа, не се отличаваха с гражданска смелост. Откъде дойде тази решителност по отношение на проектите? Тя произтичаше както от разпространяващата се ненавист към Агрипина, така и от убеждението, че младият император — независимо от голямото майчино влияние — няма да посмее да подрони авторитета на своята политическа програма и не ще се противопостави на решителната воля на сената. Те разчитаха и на подкрепата на дадена влиятелна страна — тази, която Агрипина също започна да подозира в двуличие.

Нерон прие решението за двата проекта благосклонно. Благодарният сенат удовлетвори неговата молба и единомислено одобри издигането на паметник на Гней Домиций. Тази молба свидетелствуваше за дълбокото уважение на младежа към паметта на баща му, когото той дори не познаваше. Също така прекрасен жест бе предложението на Нерон да се признаят консулски достойнства на Асконий Лабеон, негов съдебен опекун по време на малолетността. И тази молба сенатът не отхвърли.

Когато ставаше въпрос лично за императора, той беше пример за скромност. Не позволи да бъдат издигнати негови статуи от сребро и злато. Но затова пък се съгласи сенаторският монетен двор да сече пари не само от бронз, но и от сребро и злато, което до този момент беше изключителна привилегия само на императорските работилници. Отхвърли предложението за пренасяне началото на годината през месец декември, когато е роден. А когато му благодариха за това, че отхвърли обвинението, насочено срещу двама сенатори, отговори с подкупваща непосредственост:

— Още е рано. Ще ми благодарите тогава, когато наистина заслужа!

Речите на Нерон в сената бяха винаги прекрасни по стил и съдържание. Всички знаеха, че не 17-годишното момче е техен автор. Съобразяваха се с този, който бе в най-близкото обкръжение на императора и се противопоставяше на влиянието на Агрипина, който се застъпваше за сътрудничество със сената, за търпимост и спазване на законите, за връщане към идеалите на Август.