Александер Кравчук
Нерон (20)

Армения

Все пак не амбициите на Агрипина и не детинските забавления на Нерон създаваха на Сенека и Бур най-големи грижи. Те истински се безпокояха — както и цялата столица — от положението на Изток.

Когато бе приета арменската делегация, Агрипина поиска да се качи на трибуната. Благодарение съобразителността на Сенека не се стигна до скандал. Инцидентът беше неприятен, но тъжните новини, с които пристигнаха арменците, представляваха истински удар.

От десетилетия две империи си съперничеха за оказване на влияние в прекрасната високопланинска страна, там, където бяха изворите на Ефрат и Тигър — Армения; от запад идваха коварни замисли и тайни приготовления, понякога и римски войски, а от изток — партийски. За мнението на населението на бедната страна никой не се интересуваше; то беше на страната на по-силния в момента. По времето на Клавдий на арменския трон се възкачи чрез измяна и престъпление княз Радамист, произхождащ от съседна Иберия. Римските наместници от съседната провинция взеха парите и го подкрепиха. Междувременно царят на парите Вологез реши да постави на трона в Армения своя брат Тиридат; това му се отдаде през 52 година. Радамист избяга. Но дойде сурова и тежка зима, глад и болести. Партите се оттеглиха, Радамист се завърна и започна сурово да наказва арменците, обвинявайки ги в изневяра и съзаклятничество с партите. Терорът предизвика избухване на въстание. Изоставен от всички, Радамист видя единствената надежда за спасение в бързината на жребците. Заедно с него бе и жена му Зенобия. Беше бременна и не можеше да понесе ездата по планинските пътеки. Радамист не можеше нито да спре, нито да намали темпото на бягството. Не искаше да остави жена си в ръцете на враговете. Промуши я с меч и хвърли тялото и в реката Араксес; след известно време реката я изхвърли на брега. Намериха я овчари тежко ранена, превързаха раната и докараха нещастната жена в столицата Артаксата, където вече управляваше Тиридат. Той прие жената на своя смъртен враг с всички почести.

Арменските пратеници — разбира се, тези, които държаха на Рим — разказаха на императора именно за тези последни събития: страната е в ръцете на Тиридат и партите.

В Рим настана паника. Партите бяха страшни неприятели. Всяко едно римско дете знаеше, че преди един век, в 53 година пр.н.е., те разбиха армията на триумвира Марк Крас в Северна Месопотамия. Десетина години по-късно превзеха Сирия и почти цяла Мала Азия (бяха отблъснати с големи усилия). Партийският поход на Марк Антоний през 38 година пр.н.е. завърши с поражение. От времето на Цезар Август опасността от страна на партите наистина намаля, но това стана не благодарение на римските военни успехи, а вследствие на вътрешните безредици в партийската държава; императорската дипломация умееше добре да ги печели за своите цели. Сега положението отново се беше променило; партите изглежда бяха преминали в настъпление. А императорът е още неопитен младеж! Как ще се справи той с трудностите на голямата война, със засадите на политическата война, с хитрия източен деспот!

Безспорна беше заслугата на Сенека и Бур, че с енергични действия успокоиха паническите настроения в столицата и отклониха непосредствената заплаха от война. Показаха на всички, които не им вярваха, в самата Империя и на нейните външни врагове, че въпреки младостта на императора той разполага с опитни и умни съветници.

Заповядано бе да се извърши ново попълнение на източните легиони. Обърнаха се за изпращането на обозни войски към Антиох — владетеля на Коммагена от Източна Мала Азия, и към Агрипа — цар на значителна част от Юдея. Тези владения в Юдея Агрипа получи преди една година благодарение на Клавдий; новият император се оказа също много благосклонен към него, защото му даде два града над Генезаретското езеро и една област оттатък река Йордан, засилвайки по този начин позициите на царя, който беше прочут, както и цялото му семейство, с лоялност към Рим и управляваше държава, в която постоянно избухваха размирици.

Край горното течение на Ефрат лежаха две малки васални държавици: от дясната страна на реката бе малката Армения, а от лявата — Софена. В първата от тях бе поставен сега княз Аристобул, а във втората пък — Сохайм. Аристобул беше близък роднина на Агрипа и произхождаше от Юдея. Той получи властта на една толкова отдалечена страна от родните му места благодарение на това, че неговите деди бяха влезли в семейни връзки с арменската династия и дори бяха управлявали временно и самата Армения. Като дадоха на тези двама князе малка Армения и Софена, римляните целяха да покажат на хората, живеещи над Ефрат, че умеят да възнаградят верните си поданици и едновременно с това да осигурят границата на застрашените места.

По принцип всички наместници на източните провинции бяха оставени на досегашните им постове. Опасно бе да се извършат персонални промени и при тази напрегната обстановка. И така легат на Сирия продължаваше да бъде Умидий Квадрат, а прокуратор на Юдея — Антоний Феликс. Затова пък беше назначен нов легат в провинциите Кападокия и Галатия в Мала Азия. Това беше естествена база за запланувания поход към Армения или в случай на атака на партите територия за битка с тях. Затова тук трябваше да управлява един добър военачалник. Избраха Гней Домиций Корбулон.

Целият Рим посрещна това назначение с голяма радост. Корбулон се бе прославил седем години като наместник на провинция Долна Германия, или днешна Белгия и част от Холандия. Тогава разгроми германските племена отвъд Рейн, които опустошаваха морското крайбрежие на Галия. Имаше намерение да навлезе дълбоко в територията на Германия, но Клавдий му забрани. Корбулон беше прочут като военачалник със своята староримска суровост и твърдо спазване на дисциплината. Когато отмени похода в Германия, нареди на своите войници да изкопаят плавателен канал, дълъг 35 км, свързващ река Мозел с Рейн — страхуваше се да не би бездействието да навреди на боеспособността на легионите. Освен това военачалникът въздействуваше на своите подчинени с фигурата си. Беше много висок и със силен глас. Изглеждаше като Херкулес.

Малко след като в Рим бяха издадени всички тези заповеди и препоръки, дойде добра новина: партите доброволно се оттеглили от Армения! Това станало, защото в една от държавите, подчинена на партите, избухнал бунт. Но военните приготовления не бяха прекъснати, тъй като положението все още продължаваше да бъде неясно и партийското нашествие можеше да се повтори, и което е най-важно — Тиридат продължаваше да държи Армения и да се смята за законен цар на тази страна.

Новините за благополучния обрат на нещата на Изток пристигнаха в Рим в началото на 55 година. Годината започна с добри предзнаменования. Функцията на консул, по това време само почетна, императорът прие лично; негов колега при изпълнението на тези задължения стана Луций Антистий. Нерон за първи път изпълняваше длъжността консул, но само за два месеца. По това време беше прието през годината да се сменят няколко двойки консули. Първата двойка, която почваше годината, се наричаше consules ordinarii, следващите пък consules suffecti. Целта беше по-голям брой сенатори да имат достъп до тази най-висока длъжност.

Но не самият факт, че императорът прие функциите на консул, беше знаменателен, а някои дребни неща, свързани с това събитие. На 1 януари се състоя обичайното тържество: приемащите този ден длъжността се заклеваха, че ще спазват всички декрети на предишните владетели и на управляващия император. Когато Антистий пристъпи до последната част на формулата, Нерон го прекъсна. По този начин даде да се разбере, че смята своя колега за равен на себе си по достойнства и власт. Жестът всъщност нищо не означаваше, но беше красив. Аристокрацията го поздрави като ново доказателство за скромността на императора и за волята му да си сътрудничи със сената.

Добрите вести от Изток станаха повод сенатът да обсипе владетеля с почести, като че ли той беше причината за отстъпването на партите. Беше решено да се отслужат благодарствени богослужения в храмовете, а императорът получи правото да облича тогата на триумфатор в дните на службите, правото да влезе тържествено в столицата. Поставиха неговата статуя в храма на Марс Отмъстител и то със същата големина, както и статуята на бога. Тази почест беше знаменателна, означаваща, че Нерон е жител на храма наравно със самия бог.

По това време императорът даде ново доказателство за своето великодушие. Върна сенаторската титла на Плутий Латеран. Той беше изваден от сената преди 7 години и обвинен, че е любовник на Месалина. Обвинението беше неправилно, но донякъде можеше да се разбере, тъй като Латеран имаше прекрасно телосложение и сигурно беше привлякъл вниманието на порочната императрица. Реабилитирайки Латеран, Нерон отново произнесе прекрасна реч, разбира се, дело на Сенека. В тази реч, както и в предишните му, постоянно се промъкваше един мотив: новото управление ще бъде снизходително.

Тогава това беше любимата мисъл на Сенека. Идеалният владетел според него трябва да бъде преди всичко снизходителен и милостив. Философът започна да пише трактат на тази тема.