Александер Кравчук
Нерон (51)

Възстановяването

Веднага след потушаването на пожара Нерон пристъпи към възстановяване на града. Това беше планирано строителство в огромен мащаб. Рим най-после щеше да приеме облик, достоен за столица на света и времето на Нерон.

Беше означена правилна мрежа от широки улици и площади. Беше определена максималната височина на къщите. Част от всеки парцел трябваше да остане незастроена. Императорът за своя сметка изчистваше строителни площадки и издигаше портици, които, според неговите разпореждания, трябваше да притежава всеки дом откъм улицата. Изплащаше също така помощи и награди на собствениците, които в срок завършваха строителството съобразно новите планове. Организацията на работата беше отлична. Така например при разчистването на развалините бяха използувани кораби, които пристигаха в Рим по Тибър, носейки зърно, а се връщаха надолу натоварени с отпадъци от развалините, които изсипваха в крайбрежните блата.

Голяма грижа за императора и главните архитекти беше да се предотврати в бъдеще опасността от пожар. Самата ширина на улиците и портиците пред домовете трябваше да възпират бързото разпространение на огъня. Но беше помислено и за някои други средства. На известна височина къщите трябваше да бъдат издигани без греди, следователно от камък, който не се пука от огъня. Беше забранено да се използуват общи стени между домовете. Във всеки дом противопожарните съоръжения трябваше да бъдат на видно и леснодостъпно място. Беше ограничено отвеждането на водата от акведуктите до частните домове; ставаше въпрос да има винаги достатъчно количество вода в големите резервоари на водопроводите, разпръснати по целия град.

Възстановявайки столицата в красив вид, Нерон се погрижи и за удобствата на нейните жители. Още преди четири години, през 60 година, издигна на Марсово поле сграда за спортни упражнения по гръцки маниер — Гимназион. Той изгоря още през 62 година. Сега на същото това място императорът построи големи бани, или както ги наричаха римляните — терми.

Първите терми в Рим бяха дело на Агрипа, от времето на Цезар Август. Те се допираха до храма на Марсово поле, построен от същия Агрипа, наречен Пантеон, който съществува и до днес като църква. Термите на Агрипа станаха любимо място за срещи и забави на римския народ. Там имаше зали за хладки и горещи бани, за гимнастика и игра с топка.

Термите на Нерон бяха построени също на Марсово поле. Постройките образуваха голям правоъгълник — 190 на 120 метра. Започваха от Пантеона — до Амфитеатъра, който Нерон построи още в началото на своето управление през 57 година. По-късно на мястото на Амфитеатъра император Домициан построи голям стадион, неговото място е точно очертано от днешната Пиаца Навона, един от най-прекрасните площади на Рим.

Новите бани затъмниха с големината и красотата си термите на Агрипа. Огромните зали бяха украсени с мрамор, мозайки и фрески. Дори и враговете на Нерон трябваше да признаят, че това е едно величествено дело. По-късно се говореше:

— Имаше ли нещо по-лошо от Нерон? А има ли нещо по-хубаво от неговите терми?

Баните бяха преустроени в началото на трети век, а развалините им се запазиха дълго време — до шестнадесети век.

Най-много ентусиазъм и енергия императорът посвети на възстановяването на двореца. Сега той заемаше огромно пространство — чак пет хълма в самия град. Това бяха хълмовете: Палатин, Велия, Опий, Целий и част от Есквилин. И така дворецът затваряше центъра на столицата от южната му страна. Разбира се, че това не беше едно здание, а комплекс от постройки, свободно стоящи сред построените паркове и градини. Древните писатели нямат думи, за да опишат красотата на този дворец, който носел гордото наименование Domus Aurea — Златния дом.

Главният вход се намираше от страната на Форум Романум. Към него водеше част от Свещения път. За да му придаде монументален характер, Нерон нареди да построят от двете страни на този път големи колонади. Пред самия вестибюл на двореца стоеше огромна статуя на императора, отлята от бронз, висока 35 метра. От вестибюла се влизаше в просторния дворцов атриум, който заемаше целия хълм Велия. В долината зад атриума и хълма се простираше изкуствено езеро; то заемаше точно това място, където по-късно бе построен амфитеатърът на императорите от династията на Флавиите, наричан обикновено Колизеум. Между отделните части на Нероновия дворец се простираха дълги портици — закрити външни галерии, подпиращи се на колони. Някои от портиците имаха по три реда колони и дължина около цяла римска миля, което означава около километър и половина. Който се разхождаше под тези портици, на всеки 50 крачки като че ли се пренася в различни страни. Тук се смееха пъстри цветя в старателно поддържана градина, там подканяше за почивка сянката на дърветата и зеленината на поляните. Из градината свободно бягаха диви и домашни животни.

Най-красивите стаи и зали на двореца се намираха на хълма Опий, обърнати направо към юг. Там имаше зали, украсени със злато, сребро, с перлени миди, да не говорим за прекрасните фрески и великолепните скулптури на древните гръцки майстори; тези шедьоври на длетото бяха докарани тук от целия Изток. Някои зали имаха тавани, покрити с плочки от слонова кост. По време на пиршествата през открехнатите плочки леко падаха листа на благоухайно цвете или пък деликатни капки от ароматна вода. Една от главните трапезарии беше кръгла. Нейният купол се въртеше ден и нощ, подражавайки вярно на движението на небесния свод.

Дворецът бе строен дълго, в продължение на няколко години. Когато работите се приближиха към своя край, Нерон каза със задоволство:

— Накрая ще мога да живея като човек!

Но все пак жителите на Рим гледаха по друг начин на този Domus Aurea. Виждаха в него един паметник на тиранията и високомерието, издигнат за сметка на населението на цялата Империя. Комплексът от дворцови постройки разделяше града на две, затрудняваше комуникациите и отнемаше най-хубавите жилищни територии. Появиха се пълни с възмущение надписи и стихове, например като този:

— Римляни, емигрирайте от Рим! Целият град е дом само на един човек!

Затова няколко години след смъртта на Нерон император Веспасиан, първи от династията на Флавиите, отвори за нормално движение част от двореца около Велия. Той и неговите наследници пресушиха изкуственото езеро и издигнаха на това място амфитеатър, чиито огромни стени стоят и до днес. Стотиците произведения на изкуството, събрани от Нерон в Златния дом, Веспасиан пренесе в храмовете. През 80 година при управлението на Тит пожар унищожи палатинската част на Нероновия дворец; Домициан, брат и наследник на Тит, построи на това място нов дворец. Четвърт век по-късно, по времето на Траян, жертва на огъня стана най-красивият комплекс от Златния дом — залата на хълма Опий. Оцеляха само долните стаи. Траян заповяда да ги засипят и зазидат и на това място издигна огромни терми.

Още по времето на ранното Възраждане беше разкрит засипаният от Траян партер на Златния дом. Стенните рисунки бяха запазени в добро състояние. Тези зали са посещавани от много художници, между които и учениците на Рафаел. През 1811 г. бяха разкрити други зали.

От всички части на Нероновия дворец най-дълго се запази вестибюлът. Разруши го чак император Адриан през 121 година, за да построи на това място храма на Рома и Венера.

Огромната статуя на Нерон стоеше до началото на Средновековието, но в продължение на годините бяха настъпили редица промени. Веспасиан беше заповядал да се свали главата на Нерон и на нейно място да бъде поставена главата на бога Слънце. Адриан пренесе колоса на няколко десетки крачки, за да освободи повече място за новостроящия се храм. Император Комод, управляващ в края на втория век, направи от статуята свое подобие, но веднага след смъртта му беше върната главата на Слънцето. Колосът рухна и бе претопен през Средните векове. Неговото название беше пренесено на съседния амфитеатър на Флавиите и оттук дойде популярното наименование — Колизеум (Колосеум).

Възстановяването на Рим и прекрасно разширеният дворец не бяха единствените неща, които Нерон предприе по това време. Той планира да се изкопае канал от залива при Путеоли чак до Остия. Той щеше да има дължина около 160 мили, т.е., над 230 км, и такава широчина, че да могат корабите свободно да се разминават. Каналът беше проектиран просто през планините, блатата и низините. Построяването му беше основателно и не беше само каприз на владетеля. Ставаше въпрос да се улесни транспортът на зърното от Путеоли до Рим и да се защити от капризите на морето, годишните времена и опасностите на крайбрежното плаване. За изкопаването на канала бяха събрани затворници от цялата Империя; императорът заповяда в бъдеще всички престъпници да бъдат осъждани на принудителен труд.

В процеса на извършването на тези огромни строителни работи все по-ясно се очертаваше въпросът за тяхното финансиране. Оказа се, че дори работата на затворниците коства пари, трябваше да им се даде храна и инструменти и да се поддържат надзиратели. Нормалните приходи от данъците на провинциите не достигаха. Равновесието на бюджета на Империята беше постоянно нарушено, трябваше да се поддържа огромна армия. В момента изчерпваха държавните средства както разхищенията на императора в частния му живот, така и манията му за строителство.

Нерон не познаваше стойността на парите, защото никога не беше живял в бедност. Дори беше издигнал прахосничеството като свой девиз. Казваше:

— Само гнусните скъперници изчисляват колко харчат. Щедри хора и наистина достойни са тези, които всичко изразходват и губят. Чест и слава на моя вуйчо Калигула, който за толкова кратко време успя да опропасти огромните резерви, събрани от Тиберий.

Трябва да се признае, че под натиска на необходимостта Нерон показа годна за възхищение съобразителност и предвидливост при намирането на нови средства. Издаде редица разпореждания, които позволяваха да бъдат заграбвани частни пари където и да е и по какъвто и да е начин.

Беше обичай и закон, освободените роби да записват на господарите си в завещание половината от състоянието си. Нерон въведе допълнително постановление: ако освободеният роб без причини носи фамилно име на семейство, роднинско на императорското, трябва да запише на императора 5/6 от своето състояние. На практика това даваше възможност на държавната хазна да има наследнически претенции спрямо освобожденците, които носеха имената: Юлий, Домициан, Клавдий, Октавиан — а именно тези бяха най-популярните!

Още по-широко приложение можеше да намери едно друго постановление: преминават изцяло в държавната хазна състоянията на хора, които в своите завещания не са оказали необходимата благодарност към императора; подлежеше на наказание дори адвокатът, който е взел участие при съставянето на такова завещание. Законът означаваше, че всеки имотен човек, ако желае да остави каквото и да е на семейството си, трябва да припише най-малко половината от състоянието си на императора, защото в противен случай той щеше да вземе всичко!

Нерон не се спираше дори и пред такива действия, които носеха малки и еднократни печалби. Забрани да се използуват пурпурният и аметистовият цвят. Осъди един продавач, който в пазарен ден предлагаше за продан малки количества от тези бои. По този повод императорските бирници веднага заеха всички складове на търговците. По същия начин беше лишена от състояние една жена, която се появи в театъра — а по това време участвуваше точно Нерон — в пурпурна рокля. Императорът, без да прекъсва пеенето си, я показа с пръст на своите хора.

Но най-изразителното доказателство за финансовите затруднения на Нерон беше монетната реформа, проведена в края на 64 година или през 65 година. От времето на Август златната монета, наречена ауреус, тежеше 1/40 римски фунта, а сребърната пък, денарът, 1/90. Нерон намали тежестта на първата до 1/45, а на втората до 1/96 фунта. Намалението на тежестта беше малко, почти незабележимо, но донесе на държавната хазна огромни печалби. Тази нова монетна система се задържа дълго, чак до началото на III век.

64 година беше богата на събития. Когато в края на годината на небето се появи огнена комета — за втори път през управлението на Нерон! — всеобщо безпокойство завладя всички. Какви катастрофи предвещаваше тя? Глад или война, зараза или смърт на владетеля!

Изплашен беше и самият Нерон. Обърна се за изяснение и помощ към астролога Балбил. Според някои той отговорил така:

— Това е лошо предсказание. Владетелят може все пак да избегне присъдата на съдбата, отдавайки в ръцете на смъртта най-изтъкнатите личности от своите поданици.