Александер Кравчук
Нерон (54)

Второто шествие на смъртта

През лятото на 65 година за втори път се проведоха игрите Neronia. Императорът лично се представи на сцената, независимо че сенатът в желанието си да избегне това му определи първа награда за пеене и венец за красноречие. Но Нерон не се съгласи с такова пренебрегване на другите състезатели: всички трябва да имат еднакви шансове! Най-напред рецитира своя поема, а след това на упоритото настояване на публиката пя, акомпанирайки си на лютня. Спази при това всички обичаи на професионалните певци. Когато свърши, се поклони на зрителите с леко сгъване в коляното, очертавайки широк полукръг с ръка. Чакаше развълнувано решението на съдиите, докато публиката лудееше от възторг. В театъра се разнасяха все по-силни скандирания и бурни ръкопляскания. Трудно беше да се въздържиш от ентусиазма; за това бдяха войници, които с бичове в ръце седяха нагъсто сред зрителите. Представленията траеха дълго, почти без почивка, което създаваше много трудности, особено на достойниците. Те бяха под постоянния надзор на известни и неизвестни доносчици, които старателно наблюдаваха израза на лицата и поведението на зрителите. Дори излизане по вътрешна нужда можеше да стане причина за обвинение.

Почти непосредствено след завършването на Neronia столицата бе обхваната от скръб. Почина Попея. Поводът за смъртта беше известен и ясен. Една вечер Нерон се върнал пиян. Тя започнала да му се кара. Ядосаният император ритнал жена си в корема, знаейки, че тя е бременна.

Ако действително Попея бе причина за смъртта на Агрипина и Октавия, отмъщението на съдбата бързо я настигна. Но и малко преди това й бе нанесен болезнен удар от Нерон. Той заповяда да убият сина на Попея от първия й брак Руфрий Криспин. Беше още малко момче, когато веднъж, къпейки се в морето заедно със своите връстници, хора на императора го дръпнали под водата.

Нерон по свой начин обичаше истински Попея. Направи й прекрасно погребение и сам прослави покойната на Форума, а балсамираният й труп заповяда да сложат в мавзолея, построен от Август за императорското семейство.

Това убийство беше началото на цяло шествие на смъртта. Един след друг напускаха този свят като жертви на императора най-знаменити представители на сената и еквитите. От страна на Нерон това беше напълно съзнателна политика за унищожаване на всички известни и по-значими личности, а в основата на тази политика лежеше не толкова жестокостта, колкото страхът. Императорът все още беше под впечатлението на заговора на Пизон. Боеше се, че някой от благородниците ще бъде издигнат като конкурент. Даваше си сметка също така, че пропастта между него и висшите слоеве от обществото е вече толкова широка, че не може да се построи никакъв мост.

Гай Касий, известен юрист и уважаван сенатор, беше изпратен на изгнание в Сардиния. Лично императорът в писмо до сената го обвини, че отдава почит на дедите, убийци на Цезар. Жената на Касий, Лепида, беше унижена с обвинение за кръвосмешение и участие в изродени религиозни култове. Неговият роднина, Луций Силан, Нерон обвини, че подготвял държавен преврат и че вече разпределя постовете. Силан бе изпратен в изгнание, а след това убит.

След това императорът се разправи със семейството на Рубелий Плавт, убит преди три години. Жена му Полита продължаваше да живее в траур и да пази кървавото наметало, с което бе покрила трупа на мъжа си, след като убийците му отрязаха главата. Сега обвиниха нейния баща в злоупотреба; това беше същият този Антистий Вет, който през 55 година изпълняваше длъжността консул заедно с императора. Напразни бяха опитите за намеса. Във вилата във Формия се самоубиха, прерязвайки вените си, бащата, дъщерята и майката на починалата жена на Антистий.

Погубването на тези и на свързаните с тях личности не направи голямо впечатление, тъй като населението на Италия по това време преживяваше голяма катастрофа. Страшен ураган унищожи Кампания, а в самата столица избухна епидемия, която отнесе няколко десетки хиляди жители.

Началото на 66 година донесе смъртта на Публий Антей, а също така и на Марк Осторий Скапули. Първият от тях беше приятел на Агрипина и преди десетина години беше назначен за наместник на провинция Сирия, но не успя да замине за тази провинция. Погуби го богатството му и онази стара връзка с Агрипина. Осторий, служейки преди години под командата на своя баща в Британия, се славеше със смелост и получи високи военни отличия, което не се нравеше на Нерон. Формално те бяха обвинени, че тайно са се съветвали с астролог, осъден на изгнание.

Следващата жертва беше бащата на Лукан, Мела, който привлече вниманието върху себе си, защото се стараеше да получи наследството на сина си, а беше се провинил поради богатството си и приятелството си с Епихарис. Също така и Руфрий Криспин, първият мъж на Попея, който въобще не се радваше на симпатии от страна на Нерон.

Нашумя смъртта на Гай Петроний. Той беше онзи прочут автор на сатирични романси, човек с голямо чувство за хумор и богата култура, някогашен приятел на Нерон, отблъснат от обкръжението на императора от непонасящия конкуренция Тигелин. Обвиниха го в приятелство с един от съзаклятниците — Сцевин. Умирайки, Петроний не позираше като мъдрец, но също така не хвалеше в завещанието си императора и Тигелин, както правеха мнозина, за да спасят за семейството поне част от състоянието си. Реши да се самоубие, преди още да бъде отправено срещу него формално обвинение. Заповяда да му прережат вените, след това многократно да му ги завързват. При това водеше свободни разговори с приятели, слушаше леки песнички и весели стихотворения, издаваше нареждания — кой от робите да бъде набит, а кой дарен. Намери време и желание за приятно угощение и спокойна дрямка. Ненавистта си и отвращението си към императора изля чрез завещанието си, което в действителност беше точен списък на Нероновия разврат; изпрати му този документ, красиво запечатан.

Политически най-голямо значение имаше делото на Тразеа Пет и тези, които бяха свързани с него. Те бяха: Барей Соран, Хелвидий Приск, Паконий Агрипин, Курций Монтан. Императорът си даваше сметка с какво огромно уважение се ползува в целия Рим този човек с неопетнена чест, импониращ със смелостта си и последователността си, а едновременно с това — въпреки че бе верен на стоицизма — много непринуден и разбран, та нали той бе казал:

— Който ненавижда греховете, мрази и хората.

Имаше все пак случаи и престъпления, които Тразеа не прощаваше никому, особено на императора. Порицаваше ги с мълчание и с отстраняване от обществения живот. Именно поради това се намери в центъра на всеобщото внимание. Косутиан Капитон правилно казваше на императора:

— В провинциите и във военните гарнизони сега много внимателно четат столичния вестник, за да се убедят в какво отново не е взел участие Тразеа Пет. Днес противопоставят Тразеа на Нерон, така както в миналото Катон на Цезар!

Колко много се страхуваше императорът от своя мълчалив обвинител показва и фактът, че в деня на процеса чак две кохорти преторианци бяха поставени в храма на Венера Майката, а наблизо до сградата, в която заседаваше сенатът, при входа роеше от въоръжени агенти.

Формален обвинител беше Еприй Марцел. Той се спря на императорското обръщение, което порицаваше сенаторите, пренебрегващи задълженията си. Еприй не привеждаше никакви конкретни примери, но даде да се разбере, че пасивността на Тразеа е най-доброто доказателство за вражеско отношение към владетеля и съществуващия ред.

Изключително драматично протече обвинението и разпитът на Соран и неговата дъщеря Сервиля. Тя бе арестувана, защото дала на майсторите на тайните науки и астролозите своите бижута, за да разбере какъв ще бъде резултатът от съдебния процес срещу нейния баща и дали ще може да помоли императора за милост. А съветите на астролозите за каквито и да било въпроси, свързани с главата на държавата, бяха наказвани със смърт!

Присъдата беше сурова. Тразеа, Соран и Сервиля бяха осъдени на смърт, а останалите — на изгнание.

Когато кръвта бликна от прерязаните вени на земята, Тразеа рече:

— Отдавам това като жертвоприношение на Юпитер Освободителя!