Александер Кравчук
Нерон (36)

Смъртта на Агрипина

Наближаваше веселият народен празник Quinquatrus, който се празнуваше в дните от 19 до 22 март в чест на богинята Минерва, покровителка на всички науки и занаяти. Това беше празник на занаятчиите, лекарите, учителите и учениците; дни, свободни от училищни занятия, безгрижен период на пролетни забави. Агрипина пребиваваше в своята вила в Анций, където преди 21 години беше родила Нерон. Неочаквано тя получи много любезно писмо от сина си, който я канеше в Бая, за да прекарат заедно празника. Писмото беше приятна изненада, тъй като в последно време отношенията между майката и сина не бяха най-добри. Виждаха се доста рядко. А в действителност и нямаха много възможност, тъй като Агрипина пребиваваше обикновено извън Рим, в своите вили в Анций или Тускул. Нерон подкрепяше пътуванията й, поддържайки тезата, че майка му има нужда от почивка и чист въздух. А в Рим има толкова неприятности! Непрекъснато я викат в съда за някакви чудновати дела за наследство!

Броят на призовките беше наистина учудващ, както и смелостта на предявяващите превенции. Като че ли някой старателно тайно съветваше, че сега е най-подходящият момент за разследване даже и на най-съмнителните права на майката на императора.

Дори и във вилите си Агрипина нямаше истинско спокойствие. Около нейните домове непрекъснато се навъртаха някакви хора. Нахални пешеходци закачаха прислугата й, вдигаха шум, позволяваха си просташки шеги.

И така Агрипина радостно прие поканата да посети Бая. Пристигна с малък лек либурнийски кораб. Когато беше жив Клавдий и в началото на управлението на Нерон тя имаше на разположение прекрасни тримачтови кораби, но разрешението да ги ползува отдавна й беше отнето. Нерон очакваше майка си на брега. Прие я много нежно, взе ръката й, а след това силно я прегърна. Тъй като при приближаването до брега либурнийският кораб, поради учудващата несръчност на кормчията, беше сериозно повреден, императорът с готовност предостави на майка си прекрасен кораб, закотвен в залива.

Агрипина се настани не в Бая, а в Баули, във вилата, която някога принадлежеше на Хортензий, а след това на Антония и Калигула. Следобед в Бая беше дадено угощение в нейна чест, Отон изпълняваше ролята на домакин. Майката на императора пристигна на пиршеството на носилка. Приемът беше прекрасен и продължи до полунощ, Нерон беше разговорлив и любезен, което рядко му се случваше. Шегуваше се и остроумничеше, но засегна и някои сериозни теми. Виждаше се, че не бърза да се разделя.

Поради късния час, Агрипина трябваше да се върне до Баули на подарения от сина й кораб. Сбогуването беше сърдечно. Нерон изпрати майка си до самия бряг, вгледа се с любов в очите й и притисна глава до нейните гърди. Когато тя се качваше на палубата, каза:

— Пожелавам ти да си добре и бъди здрава. Аз знам, че благодарение на тебе живея и управлявам.

Нощта беше тиха, с хиляди греещи звезди. Агрипина лежеше на леглото, поставено на палубата. То имаше високи стени, представляваше нещо като отделна кабина, която я пазеше от нахалните погледи на екипажа, който се състоеше от съвсем непознати хора, тъй като от приближените на Агрипина само двама се качиха на палубата: Ацерония, която седеше на нисък стол до леглото, и Креперий Гал, който стоеше недалеч от кормчията. Над тази част от палубата, където се намираше леглото и кормилото, се простираше покрив, поддържан от дървени греди, за да предпазва от дъжда и слънчевите лъчи.

Беше тихо. Веслата равномерно пореха водата, корабът бързо прекосяваше спокойния залив. Ацерония точно говореше за това, колко радостен и щастлив е моментът на сдобряването и взаимното разбирателство.

Изведнъж се разнесе трясък. Покривът падна. Корабът се залюля и спря. Като че ли стените му се раздвижиха и целият беше застрашен от потъване. Чуха се тревожни жални викове, а едновременно крясъци и псувни. Гребците се мятаха и биеха помежду си. Една част от тях като че ли загубиха ума си, искаха да потопят кораба, накланяйки го на една страна. Други се противопоставяха на това с всички сили и се опитваха да запазят равновесие на повредения кораб. Сред това общо объркване се чу уплашеният вик на жена:

— Към мен! Помощ! Аз съм Агрипина, майката на императора!

Към викащата веднага изтичаха няколко мъже, въоръжени с мечове и тояги. Жената започна да стене и хрипти:

В императорската вила никой не спеше тази нощ. Малко след катастрофата дойдоха и първите вести:

Покривът се съборил, но корабът не потънал. Креперий Гал загинал, но хората, намиращи се до леглото, се спасили, защото стените му оказали противодействие на тежкия покрив. Убитата жена не била Агрипина, а Ацерония. Майката на императора се е спасила, защото по време на общото объркване тихо скочила във водата, известно време плувала, а след това била изтеглена от някаква лодка.

Цялата околност беше развълнувана. Новината, че майката на императора е била в опасност, светкавично се разнесе по всички градчета от Мизен до Путеоли. Брегът беше пълен с хора с факли. Мнозина се отправиха с лодки към мястото на трагедията. Всички бяха убедени, че катастрофата на кораба е нещастен случай, въпреки че никой не можеше да обясни как се е случило това. Та нали морето беше напълно спокойно, а от дъното тук никъде не стърчаха подводни скали! Сред тълпата кръжаха най-невероятни слухове. Мнозина вече се приготвяха да изкажат благодарност на божествата и да поздравят Агрипина и сина й.

Изплашен, Нерон трескаво се съветваше с най-близките си. Не можеше да има никакво съмнение, Агрипина вече всичко е разбрала. Тя няма да повярва в случайността на нещастието. А дори да успеят да я убедят, че е имало грешка в конструкцията на кораба, то смъртта на Ацерония обезличаваше всяко обяснение; момичето бе убито, защото викаше, че е Агрипина!

Значи Агрипина знае, че са искали подло да я убият. Какво ще направи сега? Дали ще предприеме крайни мерки? Може би ще събере и ще въоръжи своите роби? Може би ще се обърне към преторианците? А може би вече пътува за Рим, за да застане пред сената и народа и да обвини своя син в най-чудовищното от всички престъпления — в опит да убие майка си? Какво да се предприеме?

Сенека и Бур седяха мълчаливи. Трудно беше да се даде какъвто и да било съвет. Ако нищо не се предприеме, властта на техния възпитаник ще бъде застрашена, а самите тях ги чака смърт. Но изричането на това, какво би трябвало да се направи, не можеше да излезе от устата и на двамата достойни мъже. Сенека пръв събра смелост и попита, гледайки към Бур:

— Твоите войници биха ли изпълнили такава заповед?

Бур веднага се противопостави. Преторианците са верни на целия императорски дом. Споменът за Германик, бащата на Агрипина, бе все още жив. Това трябва да направи Аницет, защото той е виновникът за всичко!

Аницет, префектът на флотата, стационираща в Мизен, беше участник в съвещанието. Бур имаше право. Та нали Аницет подхвърли идеята за построяването на кораба, който ще потъне по време на плаване, когато се отстрани подпората, покривът, утежнен с олово, ще падне и ще смачка всичко под себе си; корабът ще се разлети и ще потъне без следа. Планът беше добър. Какви ли не нещастни случаи ставаха в морето. А когато Агрипина нямаше да я има, синът й можеше да изрази своята скръб чрез издигане на олтари и храмове в нейна чест.

Но конструкцията на кораба изневери. Покривът наистина падна, но стените не се разцепиха и корабът не потъна веднага. Само част от екипажа знаеше тайния план. Затова една част по време на катастрофата искаше да спасява кораба, докато хората на Аницет се опитваха да го наклонят на една страна, за да ускорят нахлуването на водата.

Изказаното от Бур предизвикателство бе прието от Аницет напълно спокойно. Отдавна ненавиждаше Агрипина. Сигурно на това дължеше високия си пост, въпреки че бе само освобожденец. Радваше се на доверието на императора, защото някога беше един от неговите възпитатели. И сега, без да се замисли, прие да доведе работата докрай. Поиска само да му се даде правото за избора на средствата. Нерон извика:

— Чак днес ставам император! И то освобожденец ми дава властта. Бързай! Вземи най-добрите си хора!

Съвещанието още продължаваше, когато докладваха, че е пристигнал пратеник на Агрипина, нейният освободен роб Агерн. Той носеше добри новини: неговата господарка, благодарение на боговете и съдбата, благополучно се е спасила от катастрофата; ранена е леко в рамото, но опасност за живота й няма; затова моли синът й да не се безпокои и да отложи посещението си, тъй като тя има нужда от почивка.

Всъщност това беше единственото, което Агрипина можеше да направи при това положение: да се преструва, че нищо не е разбрала.

Нерон внимателно слушаше думите на пратениците. Но преди той да завърши, се чу звън от стомана на пода. Ножът падна в краката на Агерн. Императорът изкрещя:

— Стража при мен! Това е атентат! Дръжте убиеца!

Притичаха преторианци. Изплашеният Агерн, който нищо не можеше да разбере от това, което ставаше тук, бе окован като изпратен от Агрипина заговорник. Този, който му подхвърли ножа, беше самият Нерон.

През това време Агрипина лежеше в малката спалня на своята вила, осветена само от една слаба лампа. До нейното легло стоеше робиня. Наоколо цареше глуха тишина. Агрипина слушаше и очакваше. Кога ще се върне Агерн? Какъв ще бъде отговорът на Нерон?

Някъде наблизо се разнесе дрънкане на оръжие, чуха се тихи гласове. Девойката се изниза от стаята. Агрипина извика след нея:

— Значи и ти ме изоставаш?

Вратата на вилата беше вече разбита, слугите се разбягаха. Трима въоръжени мъже влязоха в стаята — Аницет, капитанът на кораба, Херкулей и офицерът от морската пехота Обарит. Агрипина малко се надигна:

— Ако искате да разберете как се чувствувам, кажете, че съм вече по-добре. Ако имате някакво друго намерение, то не мога да повярвам, че това е заповед на сина ми. Той не е майкоубиец!

Херкулей я удари с палка по главата. Обарит извади меча си. Агрипина изкрещя:

— Удряй в корема!

Нанесоха и няколко смъртоносни рани. Още същата нощ прислугата изгори тялото на императорската майка на обикновена лежанка, използувана за угощения. Докато Нерон управляваше, тя нямаше никакъв гроб. Чак след това нейните освободени роби направиха малка могила. Тя се намираше на възвишението, по което минаваше пътят до Мизен, недалече от старата вила на диктатора Цезар. Оттук се откриваше прекрасна гледка както към залива, така и към открито море.

До сутринта императорът не притвори очи. Разбра какво е извършил чак когато му докладваха за изпълнението на заповедта. Седеше мълчаливо, като поразен. От време на време ставаше и правеше няколко крачки, имаше вид на полудял. От този страх и чувство за вина той никога не се отърва. Много години по-късно се изповядваше на най-доверените си, че нощно време го мъчи привидението на майка му; понякога чува нещо като свистене на бичове и вижда горящи факли. Когато по-късно посети Гърция, имаше намерение да участвува в прочутите елевзински мистерии. По стар обичай херолдът обяви преди започването им:

— Тук нямат право да влизат безбожните и осквернените с престъпление!

Нерон не влезе вътре.

Но през тази нощ императорът се страхуваше не само от виденията и от богинята на Отмъщението. Измъчваше го безпокойство какво ще стане, когато научат за престъплението армията, сенатът и народът? Дали няма да се откажат от убиеца на майка си? Дали няма мизерно да загине, отблъснат и изоставен от всички? Никой още не беше извършил такава ужасна постъпка — нито ненавиждащият хората Тиберий, нито дори лудият Калигула!

Императорът чакаше утрото като спасение.