Александер Кравчук
Нерон (11)

Агрипина, Нерон и подвластните

Императрицата не укриваше жаждата за титли, блясък и слава. Почти едновременно с осиновяването на сина й от Клавдий тя получи от сената високата титла „Августейша“. През същата тази 50 година бяха изпратени бивши войници да се заселят в града, в който преди 35 години се беше родила Агрипина. Новото име на града бе Колония Клавдия Августа Агрипина. Днес това е Кьолн на Рейн. Предишното име на града беше просто Опидум Убиорум — град на убините, разположен върху земи, заселени от това малко германско племе. По времето на Август и Тиберий той беше главна база за военни операции срещу германците. Тук бяха разквартирувани два легиона и се намираше щабът на коменданта на рейнските армии. Бащата на Агрипина — Германик, беше няколко години комендант и тя се роди в този северен гарнизонен град, във варварска страна, тъй като майка й придружаваше съпруга си навсякъде.

Изпращането на нови заселници в града и преименуването му на името на императрицата се смяташе за изява на Агрипининото тщеславие. Все пак при вземането на това решение изиграха роля и други, по-значителни фактори. Рейнската граница не беше спокойна, в Германия беше тревожно.

Разбойническото нападение на хатите, едно от германските племена, живеещо край границата, беше лесно отблъснато. Затова пък развитието на събитията в държавата на Ваний будеше опасения. Този цар управляваше квадите на земите на днешна Словакия. Преди 30 години той беше верен съюзник, което осигуряваше мир не само по средното течение на Дунав, но и сред народите в Северна Германия. Но сега против Ваний се беше обявила част от квадската аристокрация, предвождана от двама племенници на владетеля. Помогнаха им два силни народа на север от квадите — хермундурите и лугиовитите. И двете страни молеха за намесата на Рим. Императорът предвидливо не се застъпи за никого, но нареди да се засилят римските гарнизони край Дунав.

При това положение създаването на колония от военни ветерани край Рейн и наименуването й на императрицата имаше особен смисъл: силна стража бди на границите на Империята в Средна Европа.

Скоро след това Ваний, победен от враговете си, помоли за политическо убежище в римската държава. Клавдий великодушно му позволи да се засели заедно с привържениците си в провинция Панония. Веднага пролича, че победителите на Ваний само искат да заемат мястото му и нямат вражески намерения спрямо Рим. Напротив, те усърдно се стараеха да покажат своето подчинение и да заслужат пълно доверие.

И така, въпреки че това беше първият в историята на Римската империя случай с назоваването на град на името на императорска жена, Агрипина можеше да твърди, че Колония Агрипина е създадена от политически съображения. Но това, което тя си позволи през следващата година, произтичаше само от нейното високомерие и суетност.

Никога, откакто съществуваше Рим, не се беше случвало жена да стои на трибуната и да приема поздрава на победен вожд. Тълпи от хора, събрани на площада пред казармите на преторианците, наблюдаваха тази сцена с истинско недоволство. Трябва да се признае, че гледката беше прекрасна.

Стройните редици на преторианците блестяха от щитовете и среброто на оръжията; пред тях на една трибуна стоеше императорът със своите приближени, а на друга — Агрипина. Към тях крачеха в дълги редици войниците на победения княз, после неговите братя, дъщеря му и жена му, всички плачеха и молеха за милост, на края се зададе той — този, който в продължение на 9 години даваше отпор на римските легиони, напуснат от всички, отблъснат в най-непристъпните планини на Британия — Карактак. Държа се с чест и когато застана пред императора, смело изрече:

„Имах коне и хора, оръжие и богатства. Нищо чудно, че не исках да загубя всичко това! Ако вие искате да властвувате над всички, означава ли това, че всички трябва покорно да се съгласят с робството? Ако се бях предал по-рано, никой нямаше да научи за мен, а ти, Цезарю, нямаше да се прославиш. Но ако сега ми подариш живота, вековете ще славят твоето великодушие!“

По заповед на императора веднага бяха свалени веригите му и тези на семейството му. Разбира се, че този прекрасен акт на великодушие не беше продиктуван от съчувствие. Всичко това беше предварително обмислено и предвидено в програмата на тържеството. След това, също по план, князът и свитата му се приближиха към втората трибуна да поздравят Агрипина.

Карактак прекара дълги години в Рим. Като се разхождаше из столицата на Империята и се удивляваше на нейните великолепни строежи, този вожд на малък народ от далечния север не можеше да се сдържи да не извика:

— Вие, които имате такива богатства, пожелахте да имате и нашата бедност!

Той не разбираше, че няма толкова бедна страна, от която един богаташ да не изстиска дори малко зрънце злато.

Агрипина доказа както на съседните народи, така и на гражданите на столицата, че е не само жена на император, но и истинска владетелка. И въпреки че беше толкова алчна за слава, тя никога не забравяше да укрепва позициите на своя син.

На 4 март 51 година Нерон облече мъжката тога и формално стана пълнолетен. Той беше на 14 години, а обикновено този тържествен акт се извършваше на 17-годишна възраст. Липсваше някаква определена граница и всичко зависеше от желанието на родителите. Волята на Агрипина беше да се ускори пълнолетието и нямаше нищо чудно в това.

Тържеството протече според многовековната традиция.

Момчето събличаше пред олтара на домашните богове тогата, която носеше досега. Тя се наричаше praetexta, защото беше поръбена с цветни ширити, и обличаше бяла мъжка тога. Сваляше пред Лара (духа-покровител на дома) златния медальон, закачен на шията му. Придружен от роднините и приятелите си, слизаше на Форума и отиваше в държавния архив, намиращ се в подножието на Капитолия. Тук го записваха в списъка на гражданите. Тържественият ден завършваше с веселие. Големците използуваха случая, за да спечелят за младия гражданин разположението на народа: на бедните се даваше храна и вино, дори се уреждаха игри. Агрипина не беше забравила по този подкупващ начин да препоръча сина си на жителите на столицата. Ето защо преторианците получиха допълнителна заплата, а жителите зърно. Проведен беше и военен парад, в който взе участие и Нерон. Игрите се състояха в Колизеума. Присъствуваха и двамата синове на императора: осиновеният Нерон в пурпурнозлатиста мантия на победител, а истинският син Британик — в скромна детска тога. Симпатиите на хилядите зрители, както се случва обикновено, бяха на страната на оскърбения, но това само влошаваше положението му.

Върху Нерон се изсипа дъжд от ласкателства. Той държа благодарствена реч в сената в знак на признателност към втория си баща. В достойното събрание веднага се намериха мъже, които искаха да докажат, че и те са положително настроени към него. Беше постановено, разбира се, с предварителното одобрение на владетеля, че Нерон ще получи титлата консул още на 20 години, въпреки че обикновено за тази титла беше необходима възраст 33 години. На Нерон веднага беше призната imperium proconsulare — власт, с която разполагаха наместниците на сенатските провинции. Дадоха му титлата princers iuventutis — вожд на младежта. Стана член на всички жречески колегии.

Сега името на Нерон трябваше да се прослави не само в Италия, но и в цялата Империя. Трябваше да се докаже на всички, че императорът е направил добър избор: неговият доведен син се грижи за простите хора, интересува се за съдбата дори на далечните градове, близки са му техните нужди и проблеми. Възможности имаше много и през тази и следващата година.

Стихиен пожар нанесе огромни щети в Бонония, град в Северна Италия. Нерон произнесе реч в сената, като измоли помощ за пострадалите от пожара. Тя бе дадена в размер на 10 милиона сестерции.

Земетресение разруши град Апамея в Мала Азия. Благодарение на застъпничеството на Нерон населението от тази област беше освободено от данъци за 5 години.

Жителите на остров Родос благодарение на старанията на Нерон си възвърнаха самоуправлението, което им беше отнето преди няколко години, след като допуснаха антиримски изстъпления.

Троянците, жителите на възпятия от Омир град Илион, Нерон отличи по изключителен начин. Изнесе пред сената прекрасна реч на гръцки. Припомни, че от Троя произлизат римляните, че Юлиите са потомци на Еней, от този род произхождат Цезар и Август, след осиновяването му от Тиберий, че по майчина линия произлиза и той, Нерон. Изводите на осиновения син бяха подкрепени и от Клавдий, който, в съгласие с интересите си на историк, прочете един документ от преди три века, в който сенатът признаваше, че между троянци и римляни съществува кръвна връзка.

След такова високо застъпничество градът на Приам и Хектор беше освободен от всички задължения към държавата и то завинаги.