Александер Кравчук
Нерон (56)

Нерон в Гърция

В края на септември 66 година императорът напусна Италия. Замина за родината на музите, за люлката на всички изкуства и занаяти, за страната, която умееше да оцени големия талант на гениалния артист! Нерон бе придружаван от няколко хиляди души: приятели, августиани, кохорти преторианци под водачеството на Тигелин, много сенатори. Последните пътуваха не за да придават блясък на императорското пътешествие, а като заложници, гарантиращи, че в столицата няма да се стигне до нов преврат. Въпросите в Рим трябваше да следи освободеният роб Хелий. Той получи много широки пълномощия. От септември 66 година до януари 68 година Хелий беше фактически владетел на Империята, тъй като през тези месеци императорът живееше почти изключително за изкуството, игрите и театъра. Нерон така гореше от желание да се представи на свещената земя на елините, че показа таланта си дори на остров Корсика, след това на брега на Епир в Акций, където някога Цезар Август бе провел игри за ознаменуване на победата си над Антоний.

По цяла Елада беше разпратено и прочетено обръщението на императора:

„Говори Император Цезар: желаейки да се отблагодаря на благородната Елада за доброжелателството и предаността й към моята личност, заповядвам, колкото се може повече хора от тази провинция да пристигнат в Коринт в деня 28 ноември.“^[1]

Край Коринт се провеждаха всеки две години, през пролетта или лятото, прочутите истмийски игри, които бяха посещавани от повече зрители отколкото известните олимпиади, тъй като градът беше разположен на по-добро място. През тази година по желание на императора истмиите бяха преместени в края на ноември. Подканени и заинтригувани от обръщението, дойдоха хора от различни краища на страната. Императорът лично излезе пред тези неизброими тълпи и със собствените си уста съобщи:

— Елини! Давам ви неочакван дар — въпреки че няма нещо, което да не може да се очаква от моята великодушност; дар толкова голям, че дори не бихте посмели да го пожелаете. И ето, вие, всички елини, населяващи Ахая и така наречения досега Пелопонес, получавате свобода и освобождаване от данъците! Това не сте имали дори и през най-щастливите си времена, защото или сте служили на чужденците, или взаимно един на друг. О, ако можех да дам този мой дар по времето на разцвета на Елада, за да се възползуват повече хора от тази моя благосклонност! Затова преследвам съдбата, която малко засегна моето великодушие. Извършвам тази добрина не от милосърдие, а от доброжелателство; по този начин се отблагодарявам на вашите богове, тъй като се убедих, че те са благосклонни към мене и на земята, и на морето, защото ми позволиха да извърша тази необикновена добрина. Давали са свобода на градовете много владетели, но на цяла провинция я дава само Нерон!^[2]

Тези думи бяха приети с обясним ентусиазъм. Цяла Гърция изказваше към благодетеля своята най-дълбока благодарност и почит, които без съмнение бяха искрени. Всички градове, дори малките и бедните, изпращаха поздравителни писма в знак на почит, правеха жертвоприношения на императора като на бог, издигаха паметници и олтари, на които можеше да се прочете: „На Зевс Нерон Освободителя“ или подобни изрази на боготворение.

Преди 250 години, също по време на истмийските игри, римският военачалник Фламиний тържествено бе съобщил след края на победоносната война с Македония, че от този момент гръцките държавици ще бъдат напълно свободни. Скоро се оказа, че това е била само една празна декларация. Гърция просто смени господаря си. Нерон обаче се отнасяше сериозно към своя акт: по време на неговото управление свободата на градовете в Елада беше формално запазена. На практика това означаваше по-голяма вътрешна автономия, а също така освобождаване от тежките данъци. Но наследникът на Нерон, Веспасиан, безскрупулно премахна тези привилегии.

В историята на Гърция 67 година беше поради някои съображения изключителна. Тогава се проведоха всички четири стари и достойни игри: олимпийските в Олимпия, питийските — в Делфи, истмийските — в Коринт, немейските — в арголидската Немея. Проведоха се независимо от това, дали трябваше да се състоят през тази година. Това стана по заповед на императора, който уважи подред всички игри не само с присъствието си, но и с активно участие. Представи се като състезател с колесница, певец и трагичен актьор. Изправяйки се на арената и на сцената, той точно спазваше задължителните правила. Преди започването се обръщаше към съдиите с подкупваща скромност:

— Подготвяйки се, направих всичко, което беше мое задължение и в моите възможности, но колко много зависи от случая! Ваше задължение е, като хора мъдри и образовани, да изключите всичко, което е резултат на случайността.

Императорът навсякъде получаваше възможните награди, въпреки че понякога трябваше да бъде деквалифициран. Например в Олимпия падна от препускащата колесница, което за малко не завърши трагично. Своите победени съперници той великодушно награждаваше с римско поданство: съдиите получаваха същата тази награда, а освен това и големи парични суми.

Като актьор Нерон изпълни главната роля в трагедиите: Едип, Херакъл, Орест, Алкмеон, Канака. Първата от тях бе написана от Софокъл, а останалите от Еврипид. В Канака императорът се представи в женска роля. Направи впечатление, че неговата маска (актьорите винаги играеха с маски) вярно пресъздаваше образа на починалата Попея Сабина.

Императорът наистина не можеше за забрави втората си жена. Но дори и тази, несъмнено искрена тъга, изявяваше по свой начин.

Още в Рим, в началото на 66 година, Нерон се ожени за трети път. Избраница му беше Статилия Месалина, вдовицата на консула Вестин: Нерон го погуби през 65 година, тъй като искаше да притежава Статилия. Това беше една изключително красива жена, интелигентна и образована. Но все пак бързо омръзна на императора. Именно в Гърция той „се ожени“ — и то спазвайки всички церемонии — за Спор, когото преди това беше заповядал да кастрират. На всяка цена се стараеше да направи от него момиче. И всичко заради това, че чертите на лицето на Спор му припомняха Попея; ето защо го наричаше Сабина. По време на „бракосъчетанието“ като баща на „годеницата“ се представи Тигелин.

Императорът обикаляше из цяла Гърция. Посещаваше всички градове с изключение — интересно защо — на Атина и Спарта. Занимаваше се главно с колекциониране на произведения на изкуството, събираше ценни скулптури и картини от храмовете и градовете. Това не беше нарушаване на така великодушно подарената свобода, защото градските власти веднага даваха израз на радостта си, че могат с дребни подаръци да докажат своята благодарност. Не нарушаваше свободата на елините и това, че императорът заграби богатствата на по-заможните от тях, както правеше преди това в Рим, защото винаги беше споменаван на първо място в завещанията.

През есента на 67 година Нерон постави началото на велико дело — работа над огромен канал, който трябваше да пресече провлака при Коринт и да съкрати корабоплаването между Егейско и Йонийско море. Корабите нямаше вече да обикалят Пелопонес. Тържеството, както и всичко, което организираше Нерон, имаше величествен характер. Императорът церемониално излезе от своята шатра и изпя пред безчислените тълпи химна на боговете на морето — Амфитрита и Посейдон, Левкотея и Меликерт. Предишният наместник на Гърция връчи на императора златна лопата. Разнесоха се песни и мощни викове, а след това силният глас на фанфари. Нерон три пъти заби лопатата в земята, напълни една кошница и я занесе на гърба си до определеното място. След това се обърна към събраните с кратка реч, в която представяше огромното значение на започнатото дело, подтиквайки ги към усилена работа, за която самият даде личен пример. Отначало канала копаеха преторианците, но скоро бяха докарани за тежките работи криминални престъпници и политически затворници. След известно време се разнесе мълва, че работата трябва да се прекрати, тъй като египетските учени открили, че нивото на двете морета не е еднакво. Това обаче не обезкуражи Нерон. След известно време наистина работата бе прекъсната и никога повече тя не бе възстановена в древността, но по други причини.