Александер Кравчук
Нерон (22)

Смъртта на Британик

Майката заплашваше Нерон:

— Британик е вече пораснал. Той е синът на императора и на него принадлежи тронът. А междувременно владетелят си ти, осиновеният син, и управляваш така, че обиждаш майка си. Тогава нека станат известни всички престъпления на нещастния дом. Ще обявя по какъв начин се стигна до моята женитба с Клавдий и при какви обстоятелства той умря. Боговете спасиха Британик. Ще отида с него в лагера на преторианците и ще се изправя пред войниците. Ще видим как ще постъпят, когато чуят мен, дъщерята на великия Германик, когато видят Британик, сина на починалия император. А срещу нас нека застанат твоят Бур със счупената си ръка и словоохотливият професор Сенека.

Говореше така, като че ли беше нужно да се подхранва още ненавистта на Нерон към Британик. Императорът добре знаеше, че момчето се радва на симпатиите и състраданието на много от римляните. Говореше се:

— Роди се, за да управлява, а още не излязъл от детските години, загуби майка си, след това баща си и императорското наследство.

Нерон постоянно се измъчваше от мисълта, какво ще стане, когато Британик стане пълнолетен? Той имаше права над трона, но не е разрешено властта да се дели! А ако се намерят такива, които решат да използуват Британик за интриги, заговори, а може би и за преврат?

Това не бяха напразни тревоги. Приближаваше 12 февруари, денят, в който Британик навършваше 14 г. Малко след това трябваше да облече мъжката тога. Момчето не скриваше, че се смята за ограбен. Наскоро, в края на декември миналата 54 година, бяха весело празнувани Сатурналиите. Беше избран цар на забавлението, на когото всички трябваше да се подчинят. Цар, разбира се, стана императорът. Беше късно вечерта и всички се забавляваха чудесно, заповедите бяха остроумни. Накрая царят се обърна към Британик:

— Стани, излез на средата и ни изпей нещо ново! — заповяда той.

Това беше едно изключително злобно нареждане. Не беше лесно на младото момче да се представи пред няколко десетки пияни, приближени, на своя враг. Британик все пак не се поколеба. Застана пред полукръга от маси и полусофи на пируващите. Започна да рецитира спокойно и изразително. Още след първите минути в залата настъпи гробно мълчание. Британик говореше за това, как бе лишен от бащиното наследство. Недоброжелателите после се подиграваха, че Нерон най-много се засегнал не от думите на песните, а от нежния глас на Британик.

Това се случи преди два месеца. Сега ставаше дума не за песните и хубавия глас, а за предотвратяване действията на Агрипина. Нерон знаеше по-добре от всеки друг, че неговата майка е способна на всичко, и за да спаси своите позиции, няма да се спре пред нищо.

Нерон извърши приготовленията в най-голяма тайна. По-късно така разказваха за случилото се.

В дворцовия затвор се намирала отровителката Локуста. Същата, която по заповед на Агрипина бе приготвила смъртоносното питие за Клавдий. Тя била охранявана от трибуна Юлий Полион. Нерон заповядал да я извикат. Първата отрова се оказала много слаба. Британик получил само някои стомашни смущения. Императорът собственоръчно ударил Локуста, крещейки:

— Дала си му лекарство, а не отрова!

Локуста се защищавала:

— Количеството беше малко, защото не исках престъплението да стане явно.

А на това Нерон отговорил с подигравка:

— Разбира се, разбира се, аз трябва да се страхувам от закона!

Наредил да се приготви по-силна отрова в негово присъствие. Дал от нея на едно агне. То се мъчило в продължение на 5 часа, докато издъхне. Другата по-силна отвара изпробвал на едно прасе, което умряло веднага.

Такива слухове кръжаха по-късно за сътрудничеството между императора и отровителката. Как е било наистина, почти никой не знаеше и не можеше да знае. Затова пък мнозина видяха със собствените си очи това, което се случи в началото на февруари в голямата трапезария на императорския дворец.

Според обичая императорското семейство обядваше заедно. Британик, понеже беше дете, ядеше на отделна маса, заедно със своите другари. Те не бяха много, но Тит, синът на Веспасиан, беше все още тук. Ястията, които бяха поднасяни на Британик, се изпробваха най-напред от отделен прегустатор. По време на пира му донесоха някакво ядене, направо от кухнята. Прегустаторът го опита и го побутна към момчето, но то не искаше да го яде, понеже беше още много топло. Веднага доляха чаша студена вода. Британик вкуси от него и след малко безжизнен падна на канапето. Тит, който лежеше до него, приближи до устните си супника, от който преди малко беше черпил неговият другар, но когато погледна към него, не взе нито капка. Британик не можеше да издаде никакъв звук. Задушаваше се. Някои от присъствуващите се надигнаха от местата си, а други останаха неподвижни. Очите на всички се обърнаха към Нерон. Той лежеше небрежно в своето ложе, като че ли нищо не се бе случило. Каза спокойно:

— Това е от епилепсията. От ранно детство страда от нея. Сега ще дойде в съзнание.

Агрипина, както и Октавия, истинската сестра на Британик, запазиха същото каменно спокойствие. Но в очите им беше изписан смъртен страх. Момчето бе изнесено от залата. Отново продължиха веселите разговори.

Тялото на Британик беше изгорено още същата нощ. Скромното погребение се състоя на следващия ден, в проливен дъжд. Прахът беше погребан в мавзолея на Марсово поле, който Август беше построил за членовете на своя род.

Едновременно бе издадено обръщение на Нерон до жителите на Рим. В него се оправдаваше бързината, с която беше извършено погребението, с това, че когато мъртвите са толкова млади, обичаите на прадедите го изискват. При толкова голяма скръб кому са необходими тържествени церемонии и шумни речи? След загубата на любимия си брат, императорът се надява само на републиката и в нея е утехата му. Вярва, че сенатът и народът ще докажат още по-горещо своята привързаност към него, тъй като той е последният представител на великия род.

Истинският автор на обръщението сигурно беше Сенека. Вероятно той знаеше и за приготовленията около убийството на Британик. Та нали имаше свои хора сред най-близкото обкръжение на императора. Стражата беше подчинена на Бур, в това число и офицерът, който охраняваше Локуста. И двамата наблюдаваха със страх как Агрипина се старае да спечели Британик срещу Нерон, а тяхното значение и сила бе свързано само с императора. Във всеки случай съветниците на Нерон не критикуваха неговото престъпление и не напуснаха двора. Напротив, развиха още по-енергична дейност в общодържавните дела. Смятаха, че това, което се случи, беше просто политическа необходимост.

Повечето от жителите на столицата бяха на същото мнение. Всички оплакваха нещастната съдба на Британик, но и всички единогласно признаваха, че държавата не може да има двама владетели. Старата легенда разказваше, че когато създали Рим, Ромул убил брат си Рем. Тази легенда символизираше горчивата истина: там, където става дума за единството и благото на държавата, трябва да отстъпят всички семейни чувства и обикновени морални принципи. Амбицията на израстващия Британик щеше да доведе рано или късно до конфликт, а може би и до гражданска война. Разбира се, Британик беше истинският наследник на трона, но дали щеше да се окаже по-добър владетел, по-разумен и по-величествен от Нерон?