Александер Кравчук
Нерон (35)

Бая и Баули

През март 59 година Нерон пребиваваше не далече от Путеоли в своята вила в Бая. Тази местност беше отдавна прочута в Италия с минералните си бани. Беше разположена на полуострова, който затваряше от запад Неаполитанския залив. На самия нос на полуострова се намираше пристанището Мизен, където в два естествени и дълбоки басейна стационираше ескадра военна флота. Затова пък Бая, намиращ се в средата на полуострова, притежаваше само един малък плитък залив със спокойни води; над пясъчното крайбрежие се издигаше полукръг от възвишения със стръмни склонове. От Бая се разкриваше прекрасна гледка към целия залив — от Путеоли, околностите на Неапол, конуса на Везувий, до планинския полуостров Орент и неговото продължение, острова Капри, затварящ хоризонта от юг.

Славата си Бая дължеше и на лековитите минерални извори, които тук обилно извираха и имаха различен минерален състав: имаше серни води, солени, битумни извори и киселинни. Някои от тях се намираха до самия морски бряг, дори и в самото море. През летните месеци Бая имаше маларичен климат, защото в началото на полуострова се намираха големи лагуни със застояла вода: по пътя до Путеоли лежеше езерото Лукриц, а от западната страна на пътя за град Кума — езерото Ахеруза. Но през пролетта беше прекрасно и затова от три века пристигаха тук богатите римляни на почивка и лечение. Все по-красиви и богати вили се издигаха по възвишенията и по крайбрежието в Бая или наблизо. Тук имаха свои владения, ще изброя само някои по-знатни личности: Марий, Помпей, Цезар, Антоний, Варон, Цицерон, Домиция, лелята на Нерон, Калпурний Пизон. Императорите често идваха в Бая. В техни ръце постепенно преминаваха по пътя на наследството най-прекрасните домове в тази околност.

Не само изисканата аристокрация бе привлечена от Бая. Масово пристигаха и младежи с различно материално положение, които тук се чувствуваха свободни далече от семействата си и контрола на познатите. Сериозните хора с възмущение разказваха за разюздаността на младите. Сенека се оплакваше на свой приятел, че е отпътувал от Бая още на следващия ден, след като пристигнал там. Какво от това, че тази местност е така облагодетелствувана от природата? Тя трябва да се избягва, защото в нея е свила гнездо безнравствеността. По брега се влачат пияници, на лодките стават пирове, морето кънти от песни. И всичко това открито и шумно като на парад. Що за удоволствие е да се живее между кръчми?

Другояче беше по-рано — оплакваше се Сенека. — Марий, Помпей, Цезар имаха свои вили в Бая — истина е. Но къде все пак ги строяха? Високо на възвишенията, като замъци, извисени над околността. Немислимо е, Катон, човек суров и нравствен, да живее на самото крайбрежие. С какво щеше да се занимава там? Може би щеше да брои развратниците, които плуват в лодки с все по-разнообразни форми, боядисани в ярки цветове? Или ще събира рози, с които е посипан целият залив, а нощно време ще се наслаждава на кресливите песни на младежите.

Затова Сенека си хареса дома на Сервилий Ватий, богаташ, починал още по времето на Тиберий. Този дом се намираше на западната страна на полуострова: беше обърнат към открито море и изложен на свежия повей, който липсваше в Бая. Веднъж Сенека заповяда да го занесат там на носилка. Не можа да влезе в двора на имението, но това, което забеляза отвън, го възхити. Там се намираха две изкуствени пещери, широки като вестибюл; имаше яворова горичка, през която ромолеше ручей, пълен с риба. Откриваше се прекрасен изглед към морето и цареше спокойствие, толкова желано след неприятния шум на модерния курорт. Ватий добре бе прекарал своите старчески години.^[1]

Между Бая и Путеоли лежеше на малък нос градчето Баули. Там имаше прекрасна вила, преди повече от век собственост на славния тогава оратор Хортензий. Всеки, който познава римската литература и античната философия, е слушал за нея, защото Цицерон я бе избрал за сцена на диалога Lukullus, в който деликатно разглежда основните въпроси на теорията на познанието. Но философията и в древността е имала малко привърженици, както и сега. Сред жителите на Италия нещо друго беше прославило вилата — прекрасните риби моруни, които Хортензий развъждаше в изключително скъпи рибарници, построени до самото море. Един от приятелите на оратора открито се подигравал с тази негова страст:

— Изразходва си парите за построяването на рибарници, но риба за обяд нарежда да му купуват от пазара в Путеоли. Не стига, че няма никаква полза от това, а още трябва да се грижи за храната на тези моруни. Сред робите си има специалисти, които ловят малките рибки, за да не ги изядат по-големите. Грижи се повече за болните моруни, отколкото за болните хора от прислугата си.

Кръжаха клюки, че Хортензий изпращал всяка издъхнала риба със сълзи.

Но не само той беше любител на отглеждането на риба. След смъртта на Хортензий вилата по различни пътища премина в ръцете на Антония — същата, която бе майка на Клавдий, баба на Калигула и Агрипина. Любимите си моруни тя нареждаше да украсяват с обиците й.

Но истински Калигула прослави Баули. Той реши да премине пеша до Путеоли, разположено на отсрещната страна на залива, на разстояние по права линия около три мили. За целта бяха събрани всички кораби от цяла Италия. Но те се оказаха недостатъчни и много кораби бяха построени на място. Закотвиха ги в два реда от Баули до Путеолския вълнолом. Пътят беше покрит с настилка като Вия Апия. Край него бяха издигнати беседки за почивка, помислено бе дори и за водопровод с питейна вода.

Когато всичко беше готово, Калигула тръгна по този мост. Беше облечен в прекрасна броня, която някога е носил лично Александър Македонски, преметнат с копринен пурпурен плащ, бродиран със злато и блестящ от скъпоценни камъни от Индия. Главата на императора бе украсена с венец от дъбови листа. Така предрешен, Калигула извърши жертвоприношение на бога на морето Нептун и на богинята на Завистта, за да отклони от своето дело нейния лош поглед. След това премина по моста начело на група конници. Влезе в Путеоли, като че предвождаше голям военен поход. На следващия ден се върна по същия този мост, но този път по по-различен начин. Пътуваше в колесница, теглена от най-добрите състезателни коне. Беше в туника, обшита със злато, а след колесницата маршируваха кохорта преторианци в пълно бойно снаряжение, а след тях в коли пътуваха придворните. Носеше се и плячка, като че ли от победен поход, водеха и младия партийски княз Дарий.

В средата на пътя императорът се качи на специално издигната трибуна на един от корабите, прослави себе си и армията, защото със сухи крака са преминали през морето! Като доказателство на това свое признание богато възнагради войниците, след което на моста започна шумна забава. Тя трая през цялата нощ под светлината на безброй факли и лампи, които горяха на моста, на корабите, на сновящите наоколо лодки и по целия бряг. Не бяха забравени и зрелищата, достойни за лудия. В тази забава императорът блъскаше във водата много от другарите си, а след това, плувайки на кораб с остър нос, удави няколко от тях.

Оттогава Калигула се гордееше, че е по-силен от Нептун. Подиграваше се и с Ксеркс, защото построи в морето по-дълъг мост от този на персийския цар! Радваше се също така, че толкова неочаквано е изпълнил предсказанието, с което преди години астрологът Трасил приспиваше съмненията на Тиберий.

— Калигула може толкова да мечтае за властта, колкото и за това, че ще премине през морето от Бая до Путеоли на кон!

Народът дълго помнеше моста на Калигула, защото събирането на корабите за неговото строителство фатално се отрази на корабоплаването и снабдяването на Италия със зърно.

През март 59 година Баули отново влезе в устата на всички.