Александер Кравчук
Нерон (48)

Представленията в Неапол

През 64 година, когато Йосиф пристигна в Италия, императорският двор често пребиваваше край Неаполитанския залив. Това се дължеше не само на красотата на тази местност, но и на факта, че императорът беше решил да се представи като певец именно в Неаполския театър. Досега в Рим правеше това само пред приближените си, в своите Ватикански градини по време на Ювеналиите. Нямаше смелост да се появи на столична сцена като обикновен певец-актьор. А тук се чувствуваше по-свободно, тъй като в Неапол и околностите живееха много гърци, които имаха към изкуството по-различно отношение от сериозните римляни.

В Неаполския театър се събраха огромни тълпи. Пристигнаха хора от цяла Кампания. Сред тях имаше много войници и професионални клакьори. Нерон постепенно усъвършенствува тяхната организация, като я доведе накрая до съвършенство. Присъствуваха пет хиляди добре сложени младежи, разделени на три групи. Едните изразяваха своето очарование с виене, другите с ръкопляскания с хлътнали длани, а третите — с плоски длани. Водачите на групите получаваха по 400 хиляди сестерции. Всички клакьори се отличаваха със старателно направени прически и пищни дрехи.

Императорските представления продължиха няколко дни. Най-въодушевен от всички бе самият Нерон. Новото забавление му хареса до такава степен, че когато трябваше да се изкъпе, той се връщаше веднага на сцената, и като се хранеше пред очите на всички зрители, им обещаваше:

— Малко да си пийна и ще запея по-мелодично!

Огромна радост създадоха на Нерон дружните похвални крясъци на моряците от Александрия. Те пристигнаха в Путеоли с нов транспорт зърно. За да разнообрази клакьорството в бъдеще, императорът заповяда да докарат повече моряци от самия Египет.

Дори лекото земетресение не изплаши певеца. Той спокойно завърши арията си. В момента, когато последните зрители напускаха театъра, постройката се срути. Императорът прие това като доказателство за изключителната благодарност на боговете и отбеляза необикновеното събитие със стихове.

От Неапол Нерон замина за Брундизиум. Оповести, че оттам ще отплува за Гърция и ще посети светилищата на музите. Твърдеше, че върши всичко това, за да накара сънародниците си да се заемат по-активно с изкуството. Но императорът изобщо не пристигна в Брундизиум. Спря се в града Беневентум, откъдето произхождаше неговият любим дворянин Ватиний, обущар по професия и шут по призвание. Нерон великодушно посети тук прекрасни гладиаторски борби, след което, неизвестно по какви причини, се завърна в Рим.

Тук той отново започна да се приготовлява за пътешествие, този път до Египет. Излезе дори обръщение на императора, в което той уверяваше народа, че отсъствието му няма да трае дълго. Преди едно толкова далечно пътуване Нерон реши да направи жертвоприношение на боговете. Посети и храма на Веста. Когато се изправяше от колениченето, закачи в нещо тогата си и веднага след това му се зави свят. Това така го изплаши, защото го сметна за зло предзнаменование, че той веднага изостави намерението си. Издаде прокламация, в която се казваше: „Любовта към отечеството у мене е по-силна от всички лични желания. Видях натъжените лица на гражданите, чух тихите оплаквания: «Ето, императорът ще замине толкова далече, а за нас са неприятни дори негови кратки отсъствия, свикнали сме в тежки моменти да черпим сили само като го виждаме.» В личния живот най-важно е семейството, а за мен, на моя пост — римският народ. Него трябва да слушам, щом като ме задържа.“

Народът действително се радваше, че Нерон изостави плана си за пътуване в Египет. Той се страхуваше, че по време на отсъствието му ще има по-малко игри и доставки на зърно.

Нерон се хвърли във водовъртежа на забавленията. Уреждаше ги в целия град, лично или чрез приятелите си. Най-голяма слава си спечели приемът, който уреди Тигелин на изкуственото езеро от Агрипа на Марсово поле. По средата на езерото леко се люлееше огромен сал. Там върху пурпурни килими и меки възглавници лежаха приближените на императора. Салът беше теглен по езерото от лодки, украсени със злато и слонова кост, а гребците бяха красиви момчета. Около езерото бяха построени къщи, изпълняващи ролята на публични домове; там бяха настанени както дами от най-висшите кръгове, така и обикновени проститутки. Те не отказваха своите услуги на нито един от присъствуващите. Нощно време целият парк беше осветен и огласен от музика.

За да не изпусне нито един вид разврат, Нерон си хареса един млад роб на име Питагор. Той се „ожени“ за него, като запази всички обичаи и закони на брачната церемония.

В началото на юли, когато се увеличиха летните горещини, императорският двор замина на море, в Анций.