Александер Кравчук
Нерон (31)

Падането на Суилий

58 година даде на Попея още един повод за радост. Суилий, този, който преди 19 години беше подтикнат от Месалина да обвини майка й, бе изпратен в изгнание. Той беше вече старец, почти на 70 години. Ето защо си позволяваше всичко. Не се съобразяваше с никого, независимо от това, че като професионален обвинител по времето на Клавдий имаше много врагове. Какво ли пък можеха да му направят? Беше преминал през всички степени на кариерата. Дори известно време заемаше длъжността консул; беше наместник на Азия, събра огромни богатства, в момента неговият природен брат Корбулон командуваше Източната армия. Многогодишният съдебен опит беше научил Суилий, че най-добрият начин за самоотбрана е атаката. Знаеше, че толкова влиятелният сега Сенека храни към него ненавист. Причината бе ясна: преди години именно Суилий допринесе за изгнанието на Сенека и Ливила. Все пак старата лисица добре се ориентираше, че позицията на съветника на императора предизвиква завист сред сенаторите. Защо да не използува това? Защо да не покаже какъв е наистина този възвишен Сенека? Суилий имаше особена причина да мрази Сенека, смяташе го за истински автор на декрета за премахването на адвокатските хонорари, които бяха главният източник на богатствата за този — в зависимост от ситуацията — обвинител и адвокат.

Затова Суилий хулеше Сенека по всякакъв начин.

— Той ненавижда приятелите на Клавдий, защото по време на неговото управление бе изпратен в изгнание. Но напълно заслужаваше това! Занимава се с безполезна наука и ръководи неопитния младеж; нищо чудно, че завижда на тези, които защищават гражданските права с живата си неподкупна реч. Аз бях квестор на Германик, а той съблазни дъщеря му Ливила. А какъв ум, какви философски науки му позволиха в продължение на четиригодишното му приятелство с императора да спечели 300 милиона? Хвърля мрежи в столицата на всички бездетни и отнема техните завещания. В Италия и провинциите дава пари на заем с лихви! Аз имам малко състояние и го спечелих със собствения си труд. Предпочитам да се изложа на всякакво обвинение и на всякаква опасност, отколкото да склоня чело пред човека, който е постигнал всичко благодарение на щастлива случайност!

Изводите на Суилий бяха твърде нагли. Този негов „собствен труд“ означаваше: обвиняване на невинни хора, защищаване на явни престъпници, посредничество в най-тъмни дела. Още при управлението на Тиберий, Суилий трябваше да отиде в изгнание, тъй като бе доказано, че като съдия е взел пари от една от страните. По времето на Калигула се завърна в Рим, но само защото този император се ожени за природената му сестра — Цезония.

Във всеки случай обвиненията на Суилий огорчиха много Сенека. Но трудно можеха да бъдат отречени — богатството на философа бързо се увеличаваше. Това обърна внимание на мнозина. По Рим кръжаха язвителни подигравки срещу милионера-философ. Няколко години по-късно, пишейки трактат за „Щастливия живот“, Сенека с явно раздразнение отхвърляше възгледите на тези, които искаха да видят всеки един мъдрец бедняк. Издигаше глас:

„Не забранявай на философите пари! Та нали мъдростта не е осъдена на бедност! Философът може да притежава огромни състояния, но само да не са отнети от някого със сила и да не са опетнени от нечия кръв. Трябва да ги постигне, без да обиди някого и без подли интриги. А доходите от тези богатства трябва да бъдат също така благородни и чисти, както и разходите. Такова богатство няма да бъде трън в очите на никого, може би само на завистливите. Ще бъде винаги благородно, независимо че много се е увеличило. Там ще се намерят много предмети, които всеки би искал да притежава, но няма да има нищо, което някой може да посочи като свое. Защо умният човек трябва да отблъсква от себе си благосклонността на съдбата? Разбира се, че с това, което честно е спечелил, няма да се хвали или срамува. Никакви мръсни пари няма да влязат в дома на мъдреца, но няма да бъде отхвърлено богатството, получено благодарение на щастието и честността. Може да се пътува и пеша, но всеки предпочита да използува кола. Същото е и с мъдреца: ако има случай да забогатее, ще го използува, без да се колебае.“^[1]

Сенека чака четири години случай да унищожи Суилий — именно до 58 година. Тогава започна и бързо напредна романсът на императора с Попея, дъщерята на една от жертвите на Суилий. Това вдъхна смелост на философа. Най-напред мислеше да организира процес за грабителствата, които Суилий е допуснал като наместник на Азия в края на управлението на Клавдий. Но все пак такъв процес щеше да трае дълго, защото обвиняемият имаше право в продължение на една година да събира свидетели и доводи за своята невинност. Накрая Сенека избра друг път. Поведе нещата така, че Суилий бе обвинен пред сената за погубването на много изтъкнати личности при управлението на предишния император. Списъкът беше внушителен.

Суилий отговори с пълно спокойствие, че нито едно от тези обвинения не е направил самоволно, а поради послушанието си към божествения Клавдий. Тази декларация може би щеше да прекрати по-нататъшната дискусия, ако не беше представено пред сената личното мнение на Нерон:

— Документите от тайната канцелария на моя баща ясно доказват, че той никога не е принуждавал когото и да било да излиза с обвинение срещу когото и да е.

Това мнение беше равносилно на присъда. След като сенатът се запозна със становището на владетеля, всякаква отбрана от страна на Суилий беше напразна. Трябва все пак да се учудим на твърдостта и упоритостта на стареца. Когато му избиваха от ръцете един аргумент, той намираше друг. Сега започна да се позовава на заповедите на Месалина! Това направи лошо впечатление. Питаха се — и правилно, — защо не се намери друг толкова послушен на тази жестока услуга, а цялата отговорност той стовари върху гърба на други и то починали!

Старецът замина в изгнание на Балеарските острови. Там живя още дълго и то много добре, независимо че бе конфискувана част от имуществото му.