Александер Кравчук
Нерон (38)

Нови назначения

Рим и цяла Италия дълго време бяха под впечатлението на ужасните събития от онази мартенска нощ в Бая. Населението в провинциите прояви към новината за смъртта на Агрипина по-малък интерес. Обикновените селяни край Нил, Дунав, Родан и Таг навярно така и не научиха подробностите около смъртта на императорската майка. Разбира се, големите градове веднага побързаха да изкажат своята радост от спасението на владетеля. Търговците и едрите земевладелци вероятно жадно ловяха клюките от далечната столица. Но за богаташите и за бедните селяни много по-важно от драмата в императорския дворец беше това, което става в резиденцията на наместника; той беше господар на живота и благосъстоянието. Така че ако се говореше за смъртта на Агрипина, то беше преди всичко свързано с въпроса: ще предизвика ли това някакви промени в постовете на наместниците? Някои твърдяха, че няма, тъй като Агрипина отдавна нищо не означаваше в политическия живот. А други доказваха, че правителството ще опита да покаже своята сила и възможност да овладее положението и поради това ще извърши големи промени.

Имаха право. В периода след смъртта на Агрипина през 59 — 60 година в много от провинциите бяха назначени нови наместници. И то наместници, които бяха умело и разумно подбрани. Правителството се стараеше явно да докаже, че ще продължи да осъществява досегашната си политика на загриженост за провинциите. Нещо повече, искаше да докаже, че отстраняването на коварната Агрипина ще позволи на младия император да посвети цялото си внимание и благосклонност на човешкия род.

Наистина едно от първите назначения беше предизвикано не от съображения за доброто на провинцията, а от желанието да бъде отстранен от Рим неудобен човек. Това беше Отон. Говореше се, че Нерон имал намерение да го заточи на някой остров. Но в защита на бившия мъж на Попея застанал лично Сенека. Издействува толкова, че Отон замина от Рим с почести като наместник на Лузитания или днешна Португалия и Западна Испания. Назначението беше необичайно, защото наместничество обикновено получаваха бивши консули или претори и то след няколкогодишна пауза от заемането на длъжността. А пък Отон изпълняваше най-ниската длъжност, която не му даваше право за наместничеството — квестор. Нямаше никакъв административен или военен опит, смятаха го за гуляйджия, прахосник, човек, лишен от каквито и да е морални принципи. Всички в Рим знаеха какъв е истинският повод за това толкова необикновено назначение. Из столицата кръжеше стихотворение със следното съдържание:

„Питате защо Отон замина на почетно изгнание! Защото започна да прелюбодействува със собствената си жена!“

Но все пак изборът се оказа правилен. Далече от удоволствията и разкоша на столицата Отон като че ли стана друг човек. Беше работлив и енергичен, не се опетни със злоупотреби и грабителства, управляваше Лузитания дълго време — почти 10 години. Дали помнеше, че преди 120 години именно тази провинция е получил някой си Гай Юлий Цезар, второстепенен по това време политик, прочут любовник, размирник, неиздължаващ се длъжник? Дали помнеше, че именно наместничеството в Лузитания отвори на Цезар пътя към прекрасната кариера? Историята понякога се повтаря.

Една година след Лузитания съседната провинция Таракония, или днешна Източна и Северна Испания, посрещна нов наместник — Сервий Сулпиций Галба. Противоположно на Отон, той беше човек в напреднала възраст, почти на 60 години, опитен военачалник, изпитан политик, прекрасен юрист. Беше вече постигнал най-високите постове и бе един от най-богатите хора в Империята.

На младини Галба беше спечелил благоразположението на Ливия, вдовицата на Цезар Август. Тя му записа в завещанието си 50 милиона сестерции. Понеже сумата не беше изписана словесно, а само с цифри, Цезар Тиберий реши, че става дума само за 500 хиляди. Но това и така беше без значение, тъй като Тиберий анулира цялото завещание на Ливия, но не от алчност, а от омраза към майка си, с която постоянно се караше през последните години на живота й. Към Галба Тиберий беше лично добре настроен. Позволи му да започне служебната си кариера много по-млад, отколкото бе прието. Като претор Галба уреди игри по време на майските празници на богинята на цветята — Флора. Римските граждани дълго време си спомняха за тях, защото тогава видяха как слоновете танцуват по въже. След това в продължение на една година Галба беше наместник на провинция Аквитания в Галия. През 33 година стана консул. Пет години по-късно, по времето на Калигула, управляваше Горна Германия. Възвърна дисциплината на разпуснатата войска и разгроми набезите на германците, които нахлуваха откъм Рейн. Когато сам императорът пристигна на границата, подготвяйки големия поход срещу Германия — до който никога не се стигна, — видът на войските на Галба много му хареса. Военачалникът можеше да има високи изисквания към своите войници, тъй като сам даваше пример за издръжливост. Със стегната крачка водеше строя пред владетеля, като през цялото време държеше щита си, а непосредствено след това вървя пеша след императорската колесница в продължение на 20 мили.

Клавдий високо ценеше Галба, причисляваше го към своите съветници и приятели. Говореше се, че отложил похода за Британия с няколко дни само защото се безпокоял за здравето му. През 45 и 46 година Галба беше наместник на провинция Африка или днешен Тунис. Тази страна беше обезпокоявана както от нападенията на чергарските племена, така и от вътрешните междуособици. Желязната ръка на Галба бързо възвърна реда. Като награда за това получи триумфални отличия и титлата — член на три жречески колегии.

Когато обаче Клавдий се ожени за Агрипина, Галба се оттегли от политическия живот. Имаше някои причини, за да се страхува от тази жена. Та нали след смъртта на първия си мъж Домиций, Агрипина направи опит да се омъжи именно за Галба! Не я интересуваше, че е женен и има двама сина. От своето намерение се отказа чак след дейната и открита намеса на тъща му. Скоро след това той остана вдовец, загуби също и двамата си сина. Оттогава живееше самотно в семейната си вила наблизо до Фунди или в Тускулум. Странеше от Рим, като разбираше правилно, че е по-добре да не се показва пред очите на отблъснатата някога жена, днес толкова могъща. Не промени начина си на живот, също така и по времето на Нерон, въпреки че Агрипина загуби влиянието си. Страхуваше се, че ще бъде лошо прието приятелството му с Клавдий, ненавиждан както от Нерон, така и от съветника му Сенека. Разправяха за Галба, че дори когато се разхождал на носилката си, отзад винаги пътувала кола с пари. Това била предохранителна мярка — ако внезапно бъде издадена присъда за изгнание, да има под ръка средства за живот. А в това време дойде високата чест — наместничество на една важна испанска провинция!

Галба управляваше там в продължение на осем години. Отначало много строго се зае да въведе ред. На банкера, който излъга при обмяната на пари, заповяда да му отрежат двете ръце и да ги заковат за масата. Съдебният наставник, отровил сирак, за да заграби наследството му, осъди на разпъване на кръст. Нещастникът се защищаваше, викайки, че е римски гражданин, което му дава право да се оплаче пред императора. Галба благосклонно разреши този протест: заповяда да се построи по-висок кръст от другите и да се боядиса в бяло. По-късно обаче по-слабо се грижеше за правилното администриране и спазването на законността — повтаряше:

— За бездействие никого не подвеждат под отговорност!

Флавий Веспасиан се оттегли от политическия живот почти по същото време, както и Галба, и по същите причини: страхуваше се от Агрипина. Знаеше, че го ненавижда, защото беше приятел на Нарцис. От Нерон Веспасиан също не очакваше нищо добро. Та нали беше настанил сина си Тит при Британик и го държа там чак до момента на трагичната смърт на момчето. Въпреки това през 59 или 60 година при хвърлянето на жребий за провинциите в сената, на Веспасиан се падна Африка! Разбира се, това традиционно хвърляне на жребий за наместничество отдавна беше само илюзия. Щастието обикновено вървеше в крак с благосклонността на владетеля. Веспасиан беше около петдесетгодишен, когато прие своята провинция. Като опитен военачалник и администратор изпълняваше добре своите задължения. В хрониките е записано само едно събитие, достойно за внимание: по време на размириците в град Хаздрумет някой сръчно замерил наместника с ряпа. Нищо по-добре не свидетелствуваше за честността на Веспасиан както фактът, че след две години се завърна от Африка по-беден, отколкото замина. Изпадна дори във финансови затруднения. Част от имота си трябваше да остави на брат си и даже да се заеме с търговия на мулета. Оттук дойде и прякорът му „Мулио“, защото така се наричаха тези, които караха това трудолюбиво животно.

Както Галба, така и Веспасиан принадлежаха към близките на Клавдий. Същото беше и с Юлий Вестин. През 48 година Клавдий предложи на сената проект за декрет, който да даде право на римските граждани от Южна Галия да заемат високи държавни постове. Правейки преглед на градовете и на заслужилите личности, той каза:

„Ето прекрасната и силна колония Виен. Колко отдавна тя ни дава сенатори! От тази колония произхожда Юлий Вестин, който краси достойно мястото на държавник. Към него изпитвам такива приятелски чувства, както към малко хора. В момента му поверих моите имуществени дела. Моля, неговите деца да бъдат допуснати до първата жреческа степен, а после, като пораснат, да стигнат и до по-високи длъжности.“^[1]

В края на 55 година Балбил зае мястото на Вестин като префект на Египет, Балбил получи този пост през 55 година благодарение на Агрипина, и нищо чудно, че след смъртта й трябваше да го напусне. Все пак позицията на известния астролог продължаваше да бъде силна както поради славата на неговите способности, така и заради приятелството му със Сенека — приятелство трайно, почиващо на взаимните им интереси към литературата и науката.

През 59 година и северните провинции на Империята получиха нови наместници. В Горна Германия бе назначен Скрибоний Прокул, а неговият брат Руф — в Долна Германия. Същите, които преди една година възстановиха реда в Путеоли, когато там се разгаряха противоречия между градските власти и плебейството.

В Британия беше изпратен Светоний Павлин. През 42 година той победи маврите в Северна Африка и бе първият римски военачалник, който прекоси Атласките планини. Стигна чак до крайбрежието на Атлантика. Очакваше се, че сега той ще завърши превземането на Британия. Неговите предшественици почти нищо не постигнаха през последните години в това направление. Дидий Гал, наместник от 52 до 58 година, беше стар човек и не особено енергичен. Ограничи се до борби със силурите в днешен Уелс, където успя да завладее няколко малки градчета. Приемникът на Дидий, Вераний, умря малко след като стана наместник. След него остана само гордото обещание в завещанието му, че ако съдбата го дари с още две години живот, той ще завладее за императора целия остров. Това свидетелствуваше само за пълното непознаване на терена, на недооценяване на смелостта на местните племена и на трудностите на една такава акция.

Чак сега трябваше да проличи дали Светоний наистина ще засили римската власт в тази най-далечна северна провинция. Затова пък главнокомандуващият на Изток, Корбулон, точно през 59 година придаде нов блясък на името си: окончателно завладя Армения! Превзе втората столица на тази страна, Тиграноцерта, разположена в горното течение на Тигър. Самото проникване до този град беше вече голямо постижение. Войските пресякоха високите планини, воювайки на всяка крачка с вражески настроеното население. Липсваше храна, страдаха от високите температури, но военачалникът успя да накара войниците да бъдат издръжливи, понасяйки наравно с тях всички несгоди. Тиграноцерта се предаде без бой. Към нейните жители победителят се отнесе благосклонно. През пролетта на следващата година — 60, Тиридат се опита още веднъж да навлезе в Армения. Корбулон го отблъсна и потуши бунтовете в различните части на страната. По принцип Армения можеше да бъде включена пряко към Империята като една от нейните провинции, но в Рим беше взето друго решение, а именно да остане васална страна, като на трона бъде поставен князът, който от години се възпитаваше в Италия. Той беше Тигран, потомък на Ирод, царя на Юдея и на предишните владетели на Кападокия и Армения. Но само част от арменците признаха Тигран. Затова Корбулон остави там силен корпус от своите войски, а някои от пограничните райони даде на съседите — верни римски съюзници.

През същата 60 година дойде новината за смъртта на наместника на провинция Сирия Умидий Квадрат. Като награда за заслугите му Корбулон беше назначен за наместник на тази толкова богата и важна страна.

Но и в малката, съседна на Сирия Юдея, беше направена смяна на прокуратора. Феликс, мъжът на прекрасната Друзила, бе отстранен.