Александер Кравчук
Нерон (19)

Синът на Божествения

Спокойно лице, излъчващо мека светлина, коси буйни, падащи на прекрасна шия — така похвално представяше Сенека своя възпитаник в поемата, вплетена в „Отиквяването“. А как изглеждаше наистина Нерон?

Трудно е да наречем лицето му грозно, защото имаше правилни, мъжествени черти, но в него се чувствуваше някакъв неприятен израз, почти отблъскващ. Не му придаваха чар и зеленикавите очи, по навик от късогледството често премрежени, а също така и гъсто посипаните лунички. Светлите коси бяха наистина буйни, а Нерон полагаше големи грижи, фризирайки се почти като момиче. Вратът, на който те падаха, не беше красив, а просто дебел. Нерон имаше обща склонност към напълняване. В ранната му младост това не се набиваше на очи, защото беше доста висок, но с течение на годините коремът му започна да се закръгля все повече и понеже Нерон имаше слаби крака, фигурата на императора не правеше впечатление на хармонично развита.

„Не ми отстъпва нито с умението си да пее, нито с прекрасния си глас“ — казва Аполон за младежа. Това ласкателство на Сенека стига почти до ирония, но беше разбираемо. Нерон още като момче се интересуваше от пеене и музика, но по това време не беше господар на времето си. Трябваше да се съобразява с волята на майка си и възпитателите, а също така да се държи примерно, за да не засегне общественото мнение и да не влезе в устата на своите врагове. Момчето прекрасно разбираше деликатното положение, в което се намираха той и майка му в двора на Клавдий. Знаеше, че е достатъчна малка грешка, за да загуби всичко в полза на Британик. Затова се държеше винаги изключително внимателно и разумно.

Когато прие властта, върху него се струпаха редица задължения главно от представителен характер. Най-важните дела уреждаха майка му и Палас, също Сенека и Бур. Даже съдържанието на своите речи младият император получаваше наготово. Показваха му също така какво и на кого да говори, кога да се усмихва, как да печели популярност с малки жестове. Нерон беше интелигентен и имаше актьорски талант, много важен за всеки политик, и той добре се справяше със своята роля.

Бързо откри, че всъщност сега имаше повече време отколкото преди. Започна да разбира, че може свободно да разполага с времето си. Но все още се чувствуваше дете, над което бди майката, и ученик, чиито стъпки се ръководят от учителя. Не си даваше сметка за огромната си и неограничена власт. Използуваше свободата си скромно и умерено. На любимите си занимания се отдаваше страхливо и почти скришом. Постепенно, стъпка по стъпка, се приближаваше към нещо наистина необикновено — към чувството за пълна и абсолютна свобода. За момента усещаше излъчването на това неземно щастие като през мъгла, но все по-живо, защото не срещаше никакво противодействие от страна на заобикалящите го. Със задоволство забеляза, че никой не му прави забележки и не го прекъсва, а ако това се случеше, то с покорство, като че ли се извинява.

Едно от първите удоволствия, които Нерон си позволи, беше да посвети повече време на музиката и пеенето. През това време голяма популярност в Рим получи певецът Терпън, божество за тълпите. Както и днес, така и преди 20 века в императорския Рим от време на време се появяваха естрадни звезди. Всички, а особено младежта, се блъскаха пред театрите, за да видят и чуят обикновено комедиантските представления. Популярната мелодия беше в устата на всички. След известно време се появяваше нов „талант“ и нов „шлагер“ обираше аплодисментите и милиони сестерции.

Ден след ден Терпън посещаваше Палатина, канен на пиршества, които обикновено започваха около обяд и продължаваха до вечерта. Нерон ценеше разкоша на трапезата. Императорът седеше до късно през нощта с певеца, възхищавайки се на гласа му и свиренето. Понякога, за да се забавлява, сам взимаше лютнята и пееше, имитирайки майстора. Това се повтаряше все по-често, още повече че слушателите, т.е. приятелите и прислугата, не щадяха ръкоплясканията и похвалните думи. Това създаваше на младежа огромна, нескрита радост. Мечтаеше да разполага с даровете на Музата не само пасивно, но и сам да предизвиква тези тръпки на възхищение и искрен ентусиазъм, които придружаваха публичните изпълнения на Терпън. Що за прекрасно преживяване да можеш да въвличаш след себе си многохилядните тълпи! Хората стават от местата си, ръкопляскат, крещят без прекъсване: Sofos, Sofos! Дали властта на певеца над слушателите не е по-прекрасна, по-непосредствена и значима, отколкото властта на императора над изплашените сенатори?

Нерон започна да работи над себе си. Наистина, гласът му беше слаб и не много чист. За да го засили, използуваше някои прийоми, към които прибягваха професионалните певци: в легнало положение слагаше на гърдите си оловна плоча, пазеше се от някои видове ястия, нареждаше от време на време да му предизвикват повръщания.

Другото удоволствие, към което прибягваше все по-често младият владетел, беше да наблюдава надбягванията с колесници. Не пропускаше нито едно състезание. Посещаваше цирка тайно, без да заема място в официалната ложа. Сядаше там, където никой не можеше да го види. В стаята си често се забавляваше на масата с фигурки на колесници.

Нерон разбираше, че не всичко е разрешено на императора. Ако разкриеха неговите любими занимания, щеше да стане предмет на подигравки и презрение. Императорът — певец! Императорът — любител на състезания с колесници! Още помнеха славния Калигула, който се хранеше в конюшните на Зелените.

Както Агрипина, така и Сенека затваряха очи пред забавленията и развлеченията на Нерон. Според тях императорът можеше по-пълноценно да използува времето си, като учи реторика и право; по-добре е все пак да се занимава с пеене и посещения на състезания, отколкото да се бърка във важни държавни дела; не е дорасъл още, за да може сам да ги ръководи, така е добре, че не пречи на своите опекуни.

Съществена причина за негласното одобряване на Нероновите радости беше борбата между Агрипина и Палас, от една страна, и Сенека и Бур — от друга. Последните двама се страхуваха, че ако Агрипина заграби цялата власт в своите ръце, ще възвърне тежките времена на Тиберий и Калигула. Тя бе дала достатъчно доказателства за своята жестокост, необуздани амбиции и подозрителност. По същия начин оценяваха двамата държавни мъже и връзката на императорската майка с Палас, за когото се разказваха отвратителни неща.

Ако сенатът се осмели да приеме ликвидирането на адвокатските хонорари и освободи квесторите от уреждането на игри, то бе само заради това, че чувствуваше подкрепата на Сенека и Бур. Това беше тиха проверка на силите между Агрипина и двамата държавници. Императрицата мнимо защищаваше разпорежданията на починалия си съпруг, а в действителност, както вече се каза, не искаше да допусне сенатът да приеме каквото и да било без нейното съгласие. Тя постъпи много безразсъдно, като се забърка в тези дела и издигна лозунг за запазване на Клавдиевите порядки, защото синът й ненавиждаше починалия. Той наистина произнесе надгробна реч, която му написа Сенека, но по примера на същия този Сенека лично се изразяваше за своя втори баща много по-лошо. Обвиняваше го в същото, в което и авторът на „Отиквяването“: глупост и жестокост! Ненавистта му беше толкова голяма, че не позволи да се построи на Божествения представителна солидна гробница. По-късно прекрати работата по строежа на неговия храм, финансиран от майка му. Нищо чудно, Нерон с радост прие възможността да отмени поне част от това, което Клавдий беше установил; вършеше го с още по-голямо удоволствие, защото по този начин печелеше благодарността на сената.

И така Агрипина загуби благосклонността на сина си и стана ясно, че не е толкова всесилна, както се смяташе досега.