Александер Кравчук
Нерон (57)

Еврейската война

Флавий Веспасиан бе един от сенаторите, поканен да вземе участие в артистичното пътешествие на императора из Гърция. Той не притежаваше голямо разбиране по отношение на изкуството, а напоследък го потискаха финансови трудности, защото като наместник в Африка по-скоро загуби, отколкото спечели и трябваше да се заеме с търговия на мулета. Така че нищо чудно, че пълната с грижи глава на сенатора съмнително се клатеше насам-натам по време на представленията на гениалния артист и певец. Нямаше съмнение, че Веспасиан си позволяваше да задреме в театъра. За това докладваха на когото трябва. Сенаторът бе отстранен от двора. Когато настоятелно молеше началника на службата да бъде допуснат при императора, чу само това:

— Abi Morboviam! Чумата да те тръшне!

Веспасиан се усамоти в едно от малките гръцки градчета. Живееше в несигурност и тревога. Всеки момент пред вратата на къщата можеше да се появи офицер със заповед за напускане на този свят. Независимо от това, че в Гърция императорът се занимаваше преди всичко с изкуство, понякога посвещаваше малко внимание на държавни дела; но за да не смущава за дълго насладата от артистичната си отпуска, уреждаше ги бързо и решително със смъртни присъди.

Още в началото на Нероновото пребиваване в Гърция беше съобщено за разкриването на опасен заговор в град на Южна Италия — Беневент. Съзаклятието беше опасно главно поради това, че негов предводител бе зетят на Корбулон, Аний Виниций. Още преди това да стане известно на когото и да било, императорът бързо извика големия военачалник да се яви лично пред него в Гърция с цел да бъдат разисквани важни политически проблеми. Писмото беше изключително любезно, дори мило; Нерон наричаше Корбулон свой баща и благодетел. Но едва корабът пристигна до пристанището, близо до Коринт, на Корбулон бе връчена заповед веднага да се раздели с живота си. Великият военачалник не помоли за пощада и не протака. Със силен удар заби меча в гърдите си, изричайки:

— Виновен съм!

Беше виновен, защото позволи да бъде излъган. Беше виновен, защото беше пристигнал без своите войници.

По същото време загинаха и двамата братя Скрибоний — Руф и Прокул, — неотдавнашните наместници на Рейнските провинции. Нерон ги извика в двореца си в Италия. Явиха се веднага, но не получиха разрешение да бъдат изслушани. Прекъснаха мъката на очакването и безпокойството, прерязвайки вените си.

Научавайки за тези случаи, Веспасиан имаше поводи да очаква лош обрат на нещата. Колко силно заби сърцето му, когато в началото на 67 година неочаквано се появиха в неговия дом пратеници на императора! Но те не донесоха смъртна присъда, а голямо повишение: Веспасиан веднага трябва да поеме водачеството на три легиона и да потуши въстанието в Юдея.

В Юдея избухнаха сериозни размирици още през май 66 година. Те бяха предизвиквани от жестокостта, злоупотребите и безскрупулността на тогавашния прокуратор Гесий Флор. Но той събираше плодовете и от действията на всички предшественици — онези Кумани, Феликси и Албини. Нищо не помогна молбата за посредничеството на цар Агрипа и на върховните жреци. Лозунгите на военната партия, която предвождаше ожесточените, разпалиха сърцата на повечето евреи, въпреки че една част от фарисеите призоваваше към вразумяване. Та какви бяха шансовете за победа в борба с най-голямата империя на тогавашния свят? Но превземането през лятото на голямата крепост Масада над Мъртво море даде на въстаниците такова чувство за превъзходство, че те забраниха извършването в храмовете на ежедневни жертвоприношения в чест на императора. Това се равняваше на открито обявяване на война. Привържениците на мира се обърнаха към цар Агрипа с молба да изпрати войска и да потуши въстанието със сила. След дълги и кървави битки в Ерусалим — тогава изгоря дворецът на върховния жрец на Агрипа — хората на царя се предадоха и напуснаха града. Римската кохорта се отбраняваше известно време в кулите на двореца на Ирод, който също стана жертва на пожара. През септември римляните се предадоха при условие, че ще ги оставят свободно да напуснат града. Всички бяха избити. Това беше по времето, когато Нерон напускаше Италия и започваше своето гръцко пътешествие. Размирици и боеве започнаха в цяла Юдея и в съседните провинции — Сирия и Египет. В някои места евреите станаха жертва на погроми, а в други сами атакуваха чуждото население. Тогавашният наместник на Сирия, Цестий Гал, влезе в Юдея начело на силен корпус едва късно есента. Стигна до самия Ерусалим, но не успя да го превземе. По време на оттеглянето си претърпя тежки поражения: загуби военните си машини и снаряжения. Тази победа предизвика вълна от ентусиазъм сред евреите. Никой вече не слушаше призивите на трезвите хора. И без това вече не можеше да се мисли за помиряване с римляните. Нещата бяха отишли твърде далеч. През зимата в Ерусалим се състоя голямо съвещание. Бяха избрани началници на отделните райони на страната. Йосиф, синът на Матей, този, когото изпратиха като посланик при Попея и неотдавна се бе завърнал от Италия — пое командуването на Галилея.

На новините за случилото се в Юдея, Нерон каза:

— Това е следствие на некадърността на нашите военачалници, а не на храбростта на неприятеля!

Компрометираният Цестий почина малко след поражението си; и без това той не можеше да изпълнява поста военачалник. Беше определен нов наместник на Сирия, но задачата за потушаване на пожара в Юдея бе решено да се повери на някой друг. Изборът падна върху Веспасиан. Беше мотивиран с това, че Веспасиан се бе представил като енергичен военачалник в Германия, Британия и Африка.

През пролетта на 67 година новоназначеният легат пристигна в Антиохия, столица на Сирия, откъдето взе два от намиращите се там легиони. По това време неговият син Тит — същият, който преди години принадлежеше към приятелите на Британик, — побърза за Александрия и взе оттам един легион. Бащата и синът се срещнаха в крайморския град Птолемайс — Акка. През юни същата година нахлуха в Юдея начело на огромна армия.

Така започна истинската еврейска война, която щеше да донесе смъртта на стотици хиляди евреи и императорски трон на Веспасиан.