Александер Кравчук
Нерон (28)

Великодушието на Нерон

Аристократите бяха доволни. Интересите им напълно бяха уважени. Но и обикновеният римски гражданин имаше поводи да се радва с цялото си сърце.

И ето, в началото на 57 година императорът тържествено откри нов огромен амфитеатър. На гръцки амфитеатър означава „зрителна зала в кръг“, защото при тези строежи зрителната зала не беше полукръгла, а обграждаше от всички страни арената. Първият истински амфитеатър беше построен от Цезар в Рим през 46 година пр.н.е., 17 години по-късно, благодарение на старанията на Статилий Тавър беше построен малък каменен амфитеатър. Строителството на Нероновия амфитеатър беше направено с дървен материал и продължи една година. Целият Рим се чудеше на дебелината и височината на огромните греди, използвани при конструкцията. Амфитеатърът бе прекрасно обзаведен. Не бе забравено дори и за небесносиньото платно, което се закачваше над трибуните, за да предпази зрителите от горещите лъчи на слънцето.

В амфитеатъра се провеждаха гладиаторски борби, борби с диви зверове и демонстрации на битки. Нерон ги откри тържествено със зрелище, каквото Рим още не беше виждал. Най-напред арената беше напълнена с вода, в която плуваха различни морски животни. В това изкуствено езеро се появиха корабите на „персите“ и на „атиняните“, които проведоха помежду си истинска морска битка. След това водата бързо беше изпусната и на пясъка на арената се състоя сухоземна битка. Воюващите от двете страни бяха престъпници, гладиатори и роби. Кръвта обилно се лееше, но великодушието на императора подари живота на всички, даже и на престъпниците.

Друг повод за радост на народа стана така нареченото congiarium, т.е. раздаване на пари. Всеки беден гражданин на Рим получи по 400 сестерции. Щедростта на императора беше увековечена с монети, сечени със специален надпис.

Все пак не само римските граждани и жителите на столицата се ползуваха от благосклонността на Нерон. Точно по това време излезе указ на Нерон, много важен за населението на провинциите. Императорът забраняваше на наместниците да устройват каквито и да било игри, тъй като те обикновено се провеждаха за сметка на жителите, подчинени на наместника, и бяха особена форма за извличане на печалба. Трябва да потвърдим, че Нерон и неговите съветници бяха много сурови към такива злоупотреби с властта. Тогава пред сената бяха изправени няколко наместника, обвинени в кожодерство.

Един от тях беше Косутиан Капитон, неотдавнашен наместник на Цилиция в Мала Азия. Точно преди 10 години, когато по времето на Клавдий беше разглеждан пред сената въпросът за ликвидирането на адвокатските хонорари, двама души се изказаха много остро против Косутиан и Суилий. Те се противопоставиха, тъй като сами печелеха от нечистите адвокатски и съдебни машинации. Въпреки това проектът, подкрепен от повечето сенатори, беше приет, а още в началото на управлението на Нерон решението се повтори в по-строга форма. В сената всички бяха отрицателно настроени към Косутиан. Грабителството и злоупотребите, които той беше допуснал в Цилиция, бяха явни и скандални. Обвинителите добре почувствуваха атмосферата и атакуваха смело. Делегатите на провинцията намериха влиятелен съюзник в това дело в лицето на Тразеа Пет. Този бивш консул се радваше на голямо уважение като човек с неопетнена чест. Сенаторите охотно обвиниха Косутиан — отдавна ненавиждания доносник и посредник на най-тъмни дела. Той беше изключен от сената.

Ако наместникът, безспорно виновен, беше по-влиятелен от Косутиан, делото можеше да има неочакван обрат. Това доказа случаят на Еприй Марцел. Той бе обвинен почти едновременно с Косутиан за грабителства, извършени в провинция Ликия. Доказателствата не подлежаха на съмнение и Тразеа, привърженик на абсолютната справедливост, отново вложи целия си авторитет. Въпреки това всички обвинения паднаха от Марцел. Нещо повече, неговите обвинители трябваше да заминат в изгнание като жалки клеветници.

Такъв край на делото на Марцел можеше да се предвиди. Този човек наистина значеше нещо. Беше роден в семейство на бедняци, в Капуа. Със собствени усилия и необикновени способности беше достигнал до най-високи държавни длъжности и огромни богатства. Смяташе се, че има около 300 милиона. Длъжността претор бе заемал още по времето на Клавдий — вярно е, че само един ден, благодарение на тъжни обстоятелства. На 29. XI. 49 година Клавдий отне длъжността претор на младия Юний Силан, бивш годеник на дъщеря му Октавия; направи това в резултат на интригите на Агрипина и Вителий. Но все пак длъжността претор, макар и еднодневна, позволи на Марцел да заеме наместничеството на Ликия. Благодарение на извършените там грабителства и злоупотреби той умножи богатствата си, така че без усилия успя да подкупи много съдии-сенатори. И без това имаше широки контакти с много влиятелни хора. Важното бе, че му се носеше славата на един от най-добрите римски оратори. Нищо чудно, че по-голямата част от сенаторите гласува за оправдаване на Марцел!

Все пак самият факт, че обвиняваха човек толкова заможен, доказваше, че императорът и неговите съветници нямат намерението да оставят жителите на провинциите на милостта и безсърдечието на наместниците. Показателно беше, че делата на Косутиан и Марцел се разглеждаха публично пред сената, а не тайно в частните апартаменти на императорския дворец. Това засилваше вярата в програмните декларации на властта за справедливост, за обществено достояние на политическия живот, за сътрудничество със сената и великодушие към всички.