Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Агрипина

Палас описваше своята кандидатка по следния начин: тя е прекрасна жена, в най-хубавата си възраст, тридесет и две години, пълна с темперамент и енергия, която с чест представя величието на големите традиции. Правнучка е на Цезар Август, родна сестра на предишния император Калигула и е била жена на един от най-изтъкнатите аристократи, Гней Домиций. Вярно е, че е племенница на самия Клавдий, което може да се смята като близко родство за един брак, но нали преди всичко е важно една жена от управляващия род да не внесе блясъка му в обикновен дом. Още повече, че от брака си с Домиций Агрипина има син, наследник на род, който с величието си почти не отстъпва на императорския. Няма ли да е по-благоразумно той още по-силно да се свърже с династията?

Палас имаше пълно право, като подчертаваше изтъкнатия род на Домициите Ахенобарби. Преди век Луций Домиций бил един от най-върлите противници на Гай Юлий Цезар. При войните с Помпей той загинал в битката при Фарсалос. Неговият син Гней се свързал с убийците на Юлий Цезар и станал смъртен враг на Октавиан, наречен по-късно Цезар Август. Затова пък синът на Гней, който носел името на дядо си — Луций, подкрепил новия режим и като награда за това получил най-високи почести и ръката на дъщерята на Антоний, племенницата на самия Цезар Август. Същият Луций е бил известен с три неща: прекрасно умеел да язди; устройвал такива кръвопролитни и жестоки гладиаторски борби, че Август наредил те да бъдат прекратени; предвождал военни походи в Германия, зад Дунав и Рейн. Бил надменен, безмилостен, обичал разкоша.

Съгласно традицията на Домициите синът на Луций беше наречен Гней. По характер много приличаше на баща си. Веднъж на един тесен алпийски път така подплашил умишлено конете, че прегазил едно момче. Постъпваше лекомислено. Близо до дома си край свещения път построи прекрасна баня за гражданите, но неизвестно по какви причини отказа да изплати наградите на победителите в състезанията, устроени от него. Богатството и влиянието на рода му осигуриха прекрасна кариера. Достигна високи постове, а през 28 година със съгласието на тогавашния император Тиберий получи ръката на Агрипина и по този начин се сроди с императорския дом, защото Агрипина беше внучка на брата на Тиберий.

Когато се омъжваше, момичето бе едва на 12 години. Единственото дете от този брак се роди 9 години по-късно, в средата на декември 37 година. Раждането мина тежко, плодът беше лошо разположен в утробата на майката и се роди с краката напред. Роди се момче. Появи се на този свят в малкото крайморско градче Анций, разположено на 35 мили южно от Рим. Тази местност много се харесваше, защото тук човек можеше да се радва на морската вода и чистия въздух, без да се откъсва от живота на столицата. Неаполският залив беше несъмнено по-хубав, но той беше по-далече. Сред прекрасните домове, които като венец обграждаха Анцийския залив, се намираше и малкият императорски дворец и вилата на Домициите, в която Агрипина пребиваваше често и с желание.

Синът на Гней Домиций по традиция бе наречен Луций. Баща му не беше лишен от чувство за хумор, а изглежда познаваше добре своите качества и тези на жена си. В момента, в който прие поздравленията за сина си, каза:

— От мен и Агрипина не може да се роди нищо добро!

Изглежда, че момчето започваше живота си под щастлива звезда. По това време на императорския трон от осем месеца седеше братът на майка му — Калигула, а това означаваше, че малкият Луций Домиций беше племенник на владетеля на империята. Нещо повече, Калигула се отнасяше към трите си сестри с изключително внимание. Най-голямата от тях беше Агрипина. По-младата с една година от нея се казваше Друзила, а най-малката — Ливила.

С един от първите си декрети императорът разпореди официалната клетва да завършва с думите: „Цезар и неговите сестри ще ми бъдат по-скъпи от децата ми и от моя живот“, а служебните доклади и рапорти — с думите: „Дано всичко да бъде успешно, добро и щастливо за Гай Цезар и неговите сестри.“

Много бързо стана известно, че Калигула е душевно болен (баба му Антония отдавна подозираше това). Към своите сестри и особено към Друзила той хранеше не само братски чувства. Отне я от мъжа й и нареди да се омъжи за Емилий Лепид, негов приятел, а всъщност, се отнасяше с нея като към своя жена. Когато Друзила почина през 38 година, Калигула се отчая, започна да страни от хората, не взе участие дори в погребението, по цели дни стоеше затворен във вилата си над Албанското езеро и играеше на зарове. Една нощ скочи и нареди бързо да бъде откаран до Сиракуза в Сицилия. Завърна се оттам брадясал и отслабнал. Обяви всеобщ траур, затвори съдилищата, забрани всички тържества, забрани смеха, къпането и дори семейните тържества. Който нарушеше забраната, го чакаше смъртно наказание.

С декрет на сената Друзила получи титлата „Августейша“. Една нейна златна статуя беше поставена в залата за заседания, другата — в храма на богинята Венера, където беше уреден и специален олтар. Беше създадена специална жреческа колегия, съставена от мъже и жени, която извършваше богослужения в памет на Божествената. Отсега нататък жените, като даваха показания, се заклеваха в името й. Като божество тя носеше прозвище „Пантеа“ — богиня на богините.

Сенаторът Гемин, заклевайки се, обяви:

— Видях със собствените си очи как Божествената Друзила, Августейшата Пантеа отлетя към небето й разговаряше с други божества. Ако в този момент не казвам истината, нека бъда погубен аз и моите деца.

Като награда за истината, която каза, и за своята гражданска доблест той получи 1 милион сестерции.

По това време в далечна Палестина, в царския род на Ирод, се роди момиченце. В памет на божествената сестра на Калигула я нарекоха Друзила. Същата, която след 15 години стана жена на Феликс — освободения роб.

Накрая траурът беше вдигнат и лудият, седящ на императорския трон, малко се разнообрази, като се ожени за Лолия Павлина. Но не забрави Друзила. През 39 година отпразнува нейния рожден ден с прекрасни игри. Първият ден имаше състезания с колесници, борби на диви зверове и на хора със зверове. На арената паднаха 500 най-различни диви животни, докарани от пустините на Африка и горите на Европа. Толкова бяха убити и през втория ден. На населението беше дадено угощение, а на сенаторите и жените им — богати дарове.

Агрипина и Ливила никога не се бяха радвали на такива симпатии от страна на своя брат, както починалата им сестра. В двора все пак се говореше, че Калигула поддържа с тях кръвосмесителни връзки. С това се обясняваше и фактът, че през 39 година той им подари живота след разкриването на заговора, в който бяха замесени и двете. Целта на заговора беше да се убие императорът и на негово място да се постави Емилий Лепид, мъжът на починалата Друзила и най-верен приятел на Калигула. И най-близките на владетеля му изневериха. Постъпките на душевно болния Калигула ставаха крайно опасни, особено за хората, които бяха в непосредствена близост до него.

Разкриването на съзаклятието стана, когато императорът и целият двор се намираха в отвъдалпийска Галия. Лепид беше убит веднага. Агрипина и Ливила бяха обвинени в съучастничество с предателя и в поддържане на любовни връзки с него. Най-тежки бяха обвиненията срещу Агрипина и за наказание и опрощаване на греховете тя трябваше да държи на коленете си през целия път до Рим урната с праха на Лепид.

В специално обръщение до сената императорът обвини сестрите си, че са се впуснали в безбожни дела и разврат. Нареди в храма на Марс Отмъстителя да се сложат три меча, символ на наказанието към тримата предатели — Лепид и двете сестри.

Агрипина и Ливила заминаха на заточение в Понтийските острови. Това бяха малки, почти безлюдни острови, с вулканичен произход, разположени край западното крайбрежие на Италия, срещу Неапол. Императорските сестри живееха там в бедност и забрава. Но въпреки това можеха да смятат, че към тях се бяха отнесли твърде великодушно. Калигула им каза без заобикалки:

— Имам не само острови, но и мечове!

Двегодишният Луций бе лишен от майчински грижи, а няколко месеца по-късно загуби и баща си. Той почина от естествена смърт — вследствие заболяване, което тогава се наричаше „воднянка“. Трябва да му се признае, че направи опити да спаси за сина си поне част от богатствата на семейството, които бяха застрашени след осъждането на Агрипина. И точно поради тези подбуди записа в завещанието си само една трета на сина си, а останалото на императора. Надяваше се, че това ще смекчи ненаситния владетел и той ще остави тази част от семейното богатство на сирачето. Като се имаше предвид колко големи бяха богатствата на Домициите, това щеше да му бъде достатъчно.

И все пак бащата се лъжеше. Калигула, присъщо на луд, лесно прахосваше милиони. Постоянно беше във финансови затруднения и безсъвестно заграбваше при най-малък повод богатства. Не пощади също така и тази част, която се падаше на Луций — взе всичко.

Момчето остана без родители и имот. Прибра го при себе си сестрата на баща Му Домиция Лепида. Като всички Домиции и тя беше властна и невъздържана. Малкият Луций скиташе из къщата изоставен и никому ненужен. За негови „възпитатели“ лелята определи двама роби. Единият от тях беше бръснар, а другият — танцьор.

Валерия Месалина, дъщеря на Домиция Лепида от втория й брак, понякога посещаваше майка си. От няколко години тя вече беше жена на Клавдий, а това можеше да се смята за добра партия за тази млада, красива жена с гореща кръв. Съпругът й беше значително по-възрастен от нея, непрестанно се ровеше в старите книги и от благата на този свят най-много ценеше яденето и виното. Беше посмешище за двора и напоследък по случай издигането си за член на Жреческата колегия загуби цялото си богатство. И при това Месалина беше бременна за втори път. Така че младата жена имаше прекалено много свои проблеми и тревоги, за да може да отдели, внимание на малкия си братовчед, който тичаше някъде из градината. Ако можеше да предположи колко трагично ще се свърже животът на децата й със съдбата на това изоставено от всички дете! Засега Луций и Октавия, дъщерята на Клавдий и Месалина, си играеха в разбирателство — те бяха почти на една възраст.

Януарските събития от 41 година, смъртта на Калигула и издигането на Клавдий изведнъж промениха положението на цялото семейство.

Месалина стана императрица, Агрипина и Ливила се завърнаха от Понтийските острови, а заграбеното от Калигула богатство беше върнато на вдовицата на Домиций и на сина му.

Веднага след завръщането си в Рим амбициозната Агрипина разви оживена дейност. Желаеше да догони тези две години, изпълнени с тревога и унижения.

Преди всичко искаше да си намери мъж богат, известен, който да бъде достоен за племенница на императора. За най-добър свой кандидат тя оцени Сулпиций Галба. Той произхождаше от добър род, беше заможен, в разцвета на годините си, беше се прославил вече като военачалник и наместник. Наистина той беше женен, но това не беше пречка за Агрипина. Кокетираше с него явно и необуздано. Сполетя я обаче неприятна изненада. Галба се оказа абсолютно нечувствителен към нея, а на един прием неговата тъща публично наруга съперницата на дъщеря си, при което се стигна до размяна на удари между двете знатни дами.

Агрипина успя обаче да разведе Пасиен Крисп, двукратен консул, ценен оратор, чест гост в двора на редица императори. За нея най-важно беше богатството му, оценено на 200 милиона сестерции. Допълнително удоволствие за нея от този развод беше това, че досегашната жена на Пасиен, Домиция, беше сестра на починалия мъж на Агрипина Гней и на Домиция Лепида. Същата тази Домиция беше фантастично богата и можеше да се попита защо малкия Луций не прекара годините на изгнанието на майка си при тази своя леля. Причината беше проста: бащите на Луций и Домиция, въпреки че бяха роднини, не можеха да се понасят. Водеха помежду си някакъв безкраен финансов процес, независимо че нищо не им липсваше. Ненавистта към брат си Домиция пренесе върху сина му. Така че за нея беше силен удар това, че мъжът й бе отнет именно от вдовицата на брат й! Това унижение тя не забрави никога.

Защо Пасиен се ожени за Агрипина? Вероятно воден от амбиция. Ласкаеше го това, че тя е племенница на императора. Благоразположението на владетелите той винаги високо ценеше. За да окаже уважение към предишния император, Калигула, той съпровождаше пешком носилката му като обикновен роб. А когато един път лудият го попита дали има като него интимни отношения със сестра си, той отговори покорно, без да засегне владетеля, а и едновременно в интерес на истината.

— Още не!

Преди всичко това той беше симпатичен човек. Най-голямото му удоволствие беше да посещава буковата гора около Тускуланското възвишение. Там растеше едно старо дърво с широка корона.

Пасиен го обичаше като човек и често го прегръщаше и галеше. А дървото му даваше най-сладките моменти от живота. Легнал под клоните му, той слушаше тихото шумолене на листата. Пиеше студено вино и прекарваше там безкрайни часове. Някои се смееха, че от време на време налива малко на своя приятел — дървото, от божествения нектар.

Бракът между Агрипина и Пасиен беше бездетен. Понеже и от брака си с Домиция той нямаше поколение, направи жена си и доведеното дете свои наследници. Беше дотолкова невнимателен, че осведоми Агрипина за съдържанието на завещанието си.

Това реши съдбата на почитателя на дърветата. Предвидливата съпруга и добра майка от страх да не бъде заменено завещанието, отрови мъжа си. Така поне решително и единогласно твърдеше целият Рим.

Именно поради успеха си, какъвто беше бракът й с Пасиен, Агрипина дълги години след завръщането си трябваше да бъде много внимателна. Постоянно я заплашваше заедно със сина й опасност от страна на Месалина.

Двадесет дни, след като Клавдий стана владетел през месец януари 41 година, Месалина роди син Британик. Това изключително много укрепи позициите й и засили влиянието върху мъжа й, което и без друго беше огромно. Тя предвидливо и безпощадно отстраняваше от него всички конкурентки. Преследваше всеки, който имаше нещастието да я настрои против себе си, дори несъзнателно. Безкрайната амбиция, подозрителността, завистта, животинският сексуален глад превръщаха тази красива жена в зловещо чудовище.

Императорът, абсолютно погълнат от нечовешки труд да заздрави Империята след четиригодишното управление на лудия, нямаше нито възможност, нито време да търси истината за всички обвинения, които тя му представяше. Беше видял през живота си много заговори срещу владетели, помнеше как беше убит Тиберий, почти беше свидетел на убийството на Калигула, при което самият той случайно се спаси от смъртта. Живееше в постоянен страх, че и срещу него се готви заговор. Изобщо беше страхлив. На всеки един прием в двореца присъствуваха и въоръжени преторианци. Когато посещаваше болни големци, та било и негови приятели, първо беше претърсвана стаята, а после леглото и дюшекът. Всеки, който идваше на аудиенция, беше претърсван, независимо от поста си, годините и пола. На секретарите на знатните му посетители взимаха дори перата и мастилниците.

И така пред Месалина се откриваше прекрасно поле за действие. Защо императорът да не повярва на собствената си жена, когато тя го предупреждава за някои хора, та дори и за най-близките му? Миналото ни поучава, че най-опасни са роднините и тези, които заемат високи постове.

Единствено освободените роби бяха в състояние да попречат на дейността на Месалина. Но те бяха скарани помежду си. Отначало някои се съюзиха с жената на владетеля, а други предпочетоха да запазят неутралитет. Това беше началото на управлението на Клавдий, новите хора още не бяха се укрепили на постовете си и все още не осъзнаваха своята власт.

Агрипина имаше сериозни поводи да се чувствува несигурна. Една от първите жертви на Месалина стана Ливила. Тя се завърна заедно с Агрипина от изгнанието, но беше невнимателна; често посещаваше своя чичо императора, а към жена му се отнасяше с горда надменност. Повлия и фактът, че Ливила беше особено красива жена. Доносчиците и шпионите бързо донесоха на Месалина добър материал: Ливила поддържа подозрително близки връзки с Луций Аней Сенека.