Александер Кравчук
Нерон (59)

Виндекс и Галба

Отново дойде празникът Quinquatrus, деветата годишнина от смъртта на Агрипина. Императорът наблюдаваше лекоатлетическите състезания в местния гимназион^[1]. Току-що бе изял закуската си, когато му връчиха бързо писмо от столицата:

„Наместникът на Лугдунска Галия, Гай Юлий Виндекс, е дигнал бунт. Призовава към неподчинение на владетеля, който е ограбил цялата империя, избил цвета на сенаторите, погубил майка си и се държи недостойно. Привържениците на Виндекс се заклели във вярност към сената и римския народ. Целите на движението не са ясни: може би Виндекс иска да издигне някой претендент за трона, а може би се стреми да откъсне Галия от Империята.“

Нерон прочете писмото с пълно спокойствие. Продължи да наблюдава с най-голям интерес състезанията по борба, а след това стана от креслото и сам слезе на арената, за да премери силите си с един от атлетите.

По време на вечерята пристигнаха следващите съобщения за действията на въстаниците. Императорът реагира с кратка забележка:

— Този бунтовник ще свърши зле!

Нерон с нищо не промени начина си на живот. Продължаваше да се занимава само с игри и жени. За случая на Виндекс не продумваше нито дума, като че ли той изобщо не съществуваше. Не издаде никакви заповеди и разпоредби, нямаше също така намерение да напуска Неапол. Така изминаха осем дни.

Възванията на Виндекс жестоко засегнаха императора, в тях той осмиваше неговото пеене и игри и го наричаше Ahenobarbus, такъв беше прякорът на Домициите. Нерон веднага изпрати писмо до сената. Помоли за извинение, че още не се е върнал в Рим, но това е предизвикано от болки в гърлото. Съобщаваше, че в бъдеще ще изостави фамилното име, взето от втория му баща, и ще се върне към семейното име, което Виндекс използува сега като оскърбление. Твърдеше, че всичко, в което го обвинява този бунтовник, е просто измислица. Тя не бива дори да се отхвърли, достатъчно е да се даде само един пример за това безочие: Виндекс твърди, че той, Нерон, е некадърен артист! Та нали успя да издигне таланта си до такива висини, посвети на изкуството толкова много труд! Трябва ли наистина доказателство за това, колко неоснователни са всички останали обиди? Но жилото на Виндексовата заядливост заседна дълбоко в сърцето на Нерон. За да успокои съмненията си, от време на време той питаше хората от своето обкръжение:

— А може би познавате някой по-талантлив артист от мене?

Заповяда да бъде обявено, че ще заплати един милион сестерции за главата на Виндекс. А той му отговори следното:

— Който ми донесе главата на Нерон, в замяна ще получи моята!

Междувременно положението в Галия от ден на ден се влошаваше. Виндекс, въпреки че бе напълно романизиран, произхождаше от галско семейство. Неговите обръщения достигаха както до римската провинциална аристокрация, така и до хората от по-ниските слоеве, където чувството за етническа самостоятелност беше все още много силно. Успя веднага да събере около себе си почти 100 000 въоръжени люде. Наистина тези тълпи нямаха висока боеспособност, защото им липсваше добра организация и опит. По-страшното беше това, че Виндекс се опитваше да установи контакти с наместниците от съседните провинции и да ги склони да се обявят против Нерон. Лоши вести пристигнаха и от Африка, където наместникът Клодий Мацер се държеше като независим владетел.

Повече не биваше да се протака. Накрая Нерон разбра, че трябва да прекъсне неаполската си отпуска. По пътя за Рим погледът на императора случайно се спря върху някакъв надгробен надпис. Той моментално се развесели и вдигна ръцете си нагоре в знак на благодарствена молитва. Паметникът беше украсен с релефно изображение на римски конник, който обезглавява галийски войник. Императорът прие това за щастливо предзнаменование.

Като че ли този знак сам по себе си уреждаше всички въпроси и отстраняваше опасността, защото веднага след пристигането си в столицата Нерон отново се откъсна от държавните дела. Не свика дори заседание на сената. Само свика набързо съвещание с някои от висшите чиновници в двореца. Останалата част от деня посвети на разглеждането и изпробването на водния орган, който направи неотдавна александрийският механик Ктезибий. Но все пак през нощта заповяда на сенаторите да се съберат в дворцовите апартаменти. Излезе пред тях, но само за да им обясни подробно устройството на необикновения инструмент и да се похвали, че е въвел лично някои подобрения в него. И обяви:

— В близко бъдеще ще го представя в театъра, само ако Виндекс ми позволи!

Скоро след това удари гръм: Испания се откъсна! Галба, наместникът на Близка Испания, официално и публично се обяви против Нерон, а зад него застанаха Отон, наместник на Лузитания и Цецина, управител на Южна Испания.

Виндекс, още преди началото на бунта, предлагаше на Галба да застане начело на движението. Галба беше един от малобройните потомци на старата римска аристокрация и се ползуваше с голям авторитет както в Рим, така и в редица провинции. Но старецът се двоумеше. Беше навършил 73 години, а не беше лесно на тази възраст да поеме големия риск на гражданската война. Той свика на съвет приятелите си и висши офицери. Разискванията прекъсна началникът на личната охрана Виний:

— Та нали самото разсъждение дали да откажем да се подчиняваме на императора е равно на неподчинение!

Той имаше право. За по-малки провинения мнозина сенатори заплатиха с живота си. Галба добре знаеше, че сам всеки момент може да получи смъртна присъда, та дори само заради своя произход, богатство и авторитет. В действителност, като се обявяваше срещу Нерон, не рискуваше много.

На втори април в Нова Картагина, днешен Картаген, бе проведен голям митинг на войската и римските граждани. Галба излезе на трибуната, на която бяха поставени портретите на всички изтъкнати личности, убити по заповед на Нерон. Едва появил се, тълпата издигна мощен вик:

— Salve Imperator! Salve Caesar!

Старецът отговори с реч, в която изброи престъпленията и палячовщината на Нерон. Накрая обяви:

— Не ще откажа на родината, която се намира в опасност, своя опит и смелост. Все пак се смятам не за император, а само за легат на сената и римския народ!

Испания пристъпи към бързо въоръжаване. Но все пак силите, на които Галба можеше да разчита в най-добрия случай, бяха малки. Затова привържениците му се постараха да повлияят на настроението на населението по много хитър начин. Появиха се безгрешни за момента предсказания:

— Империята ще получи нов император от Испания!

Всичко това нямаше да даде резултат, ако Нерон се беше заел енергично с делата. Но той действуваше бавно. Наистина, новината за бунта в Испания прие с изблик на злоба. Обърна масата, пред която седеше, като счупи своите любими вази; след това се хвърли на земята и дълго лежа като в несвяст. Старата дойка се опита да го успокои:

— Та нали не един владетел е изтърпял нещо такова?

Но Нерон й отговори:

— Но мен ме среща все пак нещо, което никой още не е преживял. Трона си губя все още жив.

По нареждане на императора сенатът обяви Галба за враг на народа и конфискува цялото му имущество. Нерон, доволен от едно толкова значително подпомагане на хазната, каза на приятелите си:

— В основни линии май ще спечеля от тези бунтове!

Но малцина бяха желаещите да купят предоставените за разпродажба богатства на Галба. Затова пък имотите на Нерон в Испания, които Галба конфискува, се разпродадоха добре и бързо.

Въпреки опасното положение Нерон се занимаваше както и преди с празненства, пирове и песни. Но темите на песните често бяха подигравки по адрес на двама бунтовници. В столицата кръжаха клюки, че императорът тайно крои престъпни планове, достойни за майкоубиец: иска да събере в столицата всички наместници на провинциите, като след това заповяда да ги избият; такава ще бъде съдбата и на всички изгнаници и гали, заселени в Рим; ще отрови сенаторите по време на пиршество; ще запали Рим за втори път, а срещу жителите му Нерон ще пусне диви зверове.

Много от тези слухове бяха със сигурност дело на враговете на императора и на привържениците на Галба, които вече тайно действуваха в Рим. Повтаряните от уста на уста и все по-украсени клюки дадоха добър резултат. От Нерон постепенно се отдръпнаха всички. По същия начин действуваше против императора и мълвата за зловещи поличби, вещаещи погубването му.

Накрая Нерон реши да тръгне към Галия и лично да си разчисти сметките с Виндекс. Понеже съществуваше старо поверие, че галите ще бъдат победени само от консул, той заповяда на двама тогавашни консули да се откажат от този пост и сам зае мястото им. След това по време на пир заяви:

— Когато стъпя в Галия, ще се изправя пред вражеската армия без оръжие и ще се разплача. А щом по този начин накарам бунтовниците да се разкаят за действията си, на следващия ден ще изпълня на празника сред мили приятели радостни песни за победата. Трябва още сега да поработя над тях!

Подготовката за похода бе насочена главно към търсене на съответни коли за пренасянето на сценичния апарат. Всички жени на Нерон трябваше да се представят като амазонки с брадвички и щитове. Беше обявен допълнителен набор за армията. Но той протичаше с голям отпор и Нерон започна да взема във войската дори и роби, като предварително вече беше формирал легион от гребци от военната флота в Мизен. Парите за военни цели бяха събирани безмилостно. Така например всички наематели трябваше да внесат в държавната хазна стойността на едногодишния наем. Това предизвика огромни вълнения, подхранвани от липсата на зърно и заплахата от глад. Стигна се почти до размирици, когато се оказа, че пристигналият кораб от Александрия е докарал не зърно, а ситен нилски пясък за арената на императора.

Неочаквано дойде новината, че Виндекс е победен. В битки край Везонтио с легионите на наместника на Горна Германия, Вергиний Руф, 20 хиляди войници на Виндекс били избити, самият той се самоубил. Но легионерите се биеха срещу Виндекс не от любов към Нерон, а защото смятаха това движение за бунт на галите. В действителност победителите бяха също така неблагосклонни към Нерон, както и победените. Доказаха това веднага след битката, провъзгласявайки своя военачалник Вергиний за император. Той от своя страна не прие титлата. Решително обяви, че изборът на владетел трябва да бъде оставен на сената и народа. Трудно е да се твърди какво е повлияло на Вергиний: истинските му симпатии към републиканските идеали, лоялността спрямо сената или убедеността му, че е от прекалено нисък род и не ще успее да си осигури подкрепата на други влиятелни личности. Защото приятел на Нерон — Вергиний със сигурност не беше; още преди битката край Везонтио той създаде тайни контакти с Виндекс и ако не беше решителното противопоставяне на армията, сигурно би се стигнало до споразумение между двамата наместници.

Победата над Виндекс и поведението на Вергиний всъщност влошиха положението на Нерон. Оказа се, че никой не иска да вижда в негово лице император. Виндекс можеше да бъде смятан за гал и неговият бунт да бъде третиран като изява на антиримски тенденции. Но Вергиний и легионерите му бяха римляни до мозъка на костите си! И още нещо важно, сега се обявиха против Нерон не сбирщина от цивилни, а голяма и дисциплинирана, прекрасно обучена и въоръжена армия, съставена от няколко рейнски легиона.

Но все пак обратът на нещата изплаши и Галба. Говореше се: Вергиний не ще позволи никому да посегне към властта без предварителното съгласие на сената, а неговите войници пък са решили да признаят за император своя военачалник или да се върнат под заповедите на Нерон!

Галба изпрати писмо до Вергиний с молба за съвместни действия, а сам предвидливо замина с най-близките си за град Клуния, за да чака там по-нататъшното развитие на събитията. Беше неспокоен и изпълнен с най-лоши предчувствия.

На 16 юни, малко преди залез-слънце, пред дома на Галба в Клуния се яви неговият освободен роб Ицел. Галба се беше оттеглил вече за почивка и стражата при вратите отказа да пусне пътника. Но той викаше, че пристига направо от Рим и носи новини от изключително значение. Когато накрая застана пред лицето на своя господар, съобщи:

— На 8 юни най-напред преторианците, а след това и сенаторите те обявиха за император. Малко след това се разнесе новината, че Нерон е мъртъв. Не повярвах и отидох сам да се убедя. Видях трупа със собствените си очи. Това се случи на 9 юни. Пристигнах тук от Рим в продължение на 7 дни.