Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Фуцинското езеро

Народът благодари на боговете, че възвърнаха здравето на императора, и възхвали синовната обич на Нерон, а също така и неговата щедрост в провеждането на игрите. Какво прекрасно бъдеще, ако новият владетел е такъв голям любител на състезания!

Агрипина можеше с гордост да се радва на плодовете на своите старания. Колко много постигна тя само за няколко години съпружески живот с Клавдий! Колко прозорливо проправяше път за сина си! Целият Рим хвалеше Нерон: той е скромно момче, достъпно, внимателно с хората, прекрасен оратор, добър юрист, обича състезанията, готов е да помогне на нуждаещите се — колко правилно постъпи Клавдий, като го осинови!

Също така и в двора нещата на Агрипина се нареждаха успешно. Съюзът й с Палас се развиваше с взаимна полза и за двамата. Решението на сената от 52 година, което призна на Палас преторианската титла и онези милиони, от които той така великодушно се отказа, напълно задоволи гордостта на освободения роб. А няколко месеца по-късно неговият брат Феликс стана прокуратор на Юдея.

Само едно безпокоеше Агрипина и нейния съюзник: Нарцис продължаваше да има огромно влияние. Като че ли нищо не тревожеше началника на императорската канцелария. На атаките отговаряше с атаки. Двете страни не пропускаха случаи взаимно да си навреждат пред императора. Ярък пример за това бе откриването на канала от Фуцинското езеро, който бе чудо на съвременната техника.

Езерото се намираше в сърцето на Апенините. Нивото на водата всеки няколко години ту спадаше, ту се покачваше, което периодически намаляваше обработваемите земи на местното население. Затова още Цезар беше проектирал отвеждането на част от езерните води до долината на река Лирис. Клавдий пристъпи към изпълнението на този проект още през първата година на своето управление. Работите продължиха 11 години и изискваха добра организация и техническо умение. Каналът трябваше да се прокопае под планината. Неговата дължина, изчислена с наши мерки, беше почти 6 км, а ширината от 4 до 15 метра. Почти целият канал беше пробиван в монолитни скали, а тези части, които преминаваха през мека пръст, трябваше старателно да се облицоват. За да може работата да върви едновременно на няколко отсечки, бяха построени няколко десетки шахти за изваждането на изкопаната пръст и за приток на свеж въздух. На места каналът минаваше 250 метра под земята. Тук работеха близо 30 000 души. Отговорен за всичко беше Нарцис.

Разбира се, императорът желаеше откриването на канала да премине тържествено и за дълго да остане в съзнанието на хората. С цел да се осигури голям приток на хора, беше оповестено, че ще се състои интересно представление: истинска битка между кораби в езерото. Дойдоха тълпи от столицата и околните градове. Мравуняци от хора се разположиха върху околните възвишения. Клавдий и Нерон се появиха в пурпурни наметала на вождове, а Агрипина — в дрехи, тъкани със златни нишки.

Някъде наблизо до трибуната на императора стоеше Гай Плиний, чичо на същия този Плиний, който половин век по-късно щеше да се възмути от високомерието на Палас. Беше на около 30 години, но вече имаше зад гърба си няколко високи военни длъжности. Отличаваше се със своята работливост и широки интереси. Интересуваше го всичко: техниката и граматиката, историята и медицината, народните обичаи, тайните на природата, живота на животните. Така че той не можеше да липсва при откриването на канала. Както останалите, той обърна внимание на роклята на Агрипина и не пропусна да остави на потомците си спомена за нея. Но преди всичко го интересуваше самият канал. Напълно оценяваше грандиозността на това дело. Години по-късно написа:

„Просто не може да се определят разходите за строежа и хората, които работиха за неговото построяване. Никой не може да си представи огромната работа под земята, само тези, които сами са я видели.“[1]

Плиний имаше право. Строителството на този канал и днес ни възхищава. А там са работили с примитивна техника. Не всички обаче умееха безпристрастно да оценят това велико дело. Даден историк, живял половин век след Плиний, следователно съвременник на Плиний Млади, известен писател до днес, е написал само няколко думи за канала, но затова пък надълго и широко е описал зрелището, което е съпътствувало откриването му. Става дума за Тацит. Той твърдеше, че основният принцип на работата му като историк е пълното безпристрастие и обективизъм, а в действителност изменяше умишлено фактите. Едно от използуваните от него средства бе пропускането или споменаването само с няколко думи за хора, които не са му били приятни, но затова пък подчертаваше по-маловажни събития. А Тацит не обичаше Клавдий.

Наистина и зрелището, което се състоя на езерото, заслужаваше внимание.

Една срещу друга застанаха две флоти: „Родос“ и „Сицилия“. Всяка една от тях се състоеше от няколко десетки истински военни кораби. Екипажите бяха съставени от затворници — общо 19 000! За да се предотврати бягството им, край бреговете на езерото бяха поставени големи салове. На тях стояха кохорти преторианци в пълно бойно снаряжение, а също така и машини за хвърляне на снаряди.

Корабите на двете флоти доплуваха до трибуната. Екипажите поздравиха владетеля с мощен вик:

— Аве цезар! Отиващите на смърт те поздравяват!

На това Клавдий отговори:

— Може и не…

Забележката беше правилна, защото не всички от тях щяха да загинат, но осъдените погрешно разбраха думите на владетеля — като освобождение от участие в битката. Затова когато бе даден сигналът, корабите наистина тръгнаха напред, но се разминаха, без да си причинят някакви вреди. Клавдий скочи от мястото си и тичайки по брега със заплахи и молби ги призоваваше към истински бой. Накрая флотите се сблъскаха! Чу се трясък на удрящите се корпуси, на счупени весла и викове на смазани хора.

Когато всички се наситиха на гледката от борба и кръв, животът бе подарен на оцелелите.

Чак сега каналът беше открит. След време се оказа, че не можеше да изпълнява задачата си, защото на места беше прокопан много плитко. Ето защо след извършването на допълнителните работи през 53 година каналът отново беше открит с тържествено зрелище. Този път се биеха гладиатори на огромен дървен кей. След това Клавдий даде пиршество в подножието на планината, недалеч от входа на канала. Изведнъж се чу страшен шум. Рухна част от горския склон, подкопан от водата. Празнуващите се разбягаха с викове. В опасност се намери и самият император.

Агрипина използува страха и недоволството на мъжа си. Намери виновника: според нея това можеше да бъде само Нарцис. Нали той пряко наблюдаваше работата. Сигурно не е била изпълнена съвестно, стигнало се е до присвояването на държавни пари, които са обогатили касата на освободения роб. Тя говореше направо:

— Подкопаването на планинския склон не е случайно! Нарцис е искал да скрие следите от лошата работа!

Атакуваният не мълчеше. Започна открито да говори за безкрайните амбиции на Агрипина и за вмешателството й в държавните дела. Но какво можеше да направи все пак срещу една толкова енергична, изобретателна и безскрупулна жена!

Бележки

[1] Плиний Стари, Naturalis historia, XXXVI 124.