Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Циркът и партиите

От какво наистина се интересуваше Нерон? Разбира се, че не от правото и не от принципите на реториката. Обичаше това, което обичат и неговите връстници от всички епохи: лека музика, модерни песнички, емоционални зрелища. Както целият Рим, така и той имаше увлечение към надбягванията с колесници. Говореше за тях винаги с жар и вдъхновение. Оценяваше тактиката на състезателите, преценяваше кой има шансове за победа от четирите състезаващи се в цирка партии. Веднъж учителят го намерил да оплаква с колегите си нещастието, което сполетяло един водач на колесница — той паднал от колесницата и не успял да отреже коланите, с които бил завързан през кръста, а галопиращите коне влачили нещастника през целия стадион! Педагогът веднага му направил забележка. Нерон с достойно за уважение присъствие на духа отговорил:

— Та ние разговаряме за боевете при Троя, как Ахил влачил тялото на убития от него Хектор!

Нерон горещо поддържаше Зелените. Партиите носеха имената на цветовете, с които бяха облечени техните състезатели. Преди 30 години, по времето на Тиберий, най-популярни бяха Алените. Старите хора добре помнеха какво се беше случило на погребението на един от техните състезатели: един човек скочил в пламъците на кладата с тленните останки. Белите, враговете на Алените, разказваха по-късно, че той бил зашеметен от миризмата на благоуханните масла, с които заливали кладата, завило му се свят, загубил равновесие и просто паднал в огъня. Все пак това бе истинско самоубийство.

Този човек с цялата си душа принадлежеше на Алените. Не успя да понесе мисълта, че никога вече няма да види най-добрия майстор на колесницата. Няма да може да му се възхищава как здраво стои, като млад бог, на впрегнатата с четири прекрасни коня колесница, облечен в тясна червена туника без ръкави, на главата с шлем, в ръката с камшик, завързан през кръста с колан, в който е втъкнат нож. Триста хиляди зрители замират в очакване, очите им се отправят към четирите готови да полетят всеки момент колесници. Изведнъж от ложата, близко до мястото, където се намират колесниците, пада на стадиона бяла кърпа. Като ударени от гръм четирите колесници, теглени от 16 коня, се понасят напред. Страшни нестихващи крясъци пронизват небето. Вече изминават правата отсечка! Сега влизат в завоя, най-опасният момент. Тук се показва смелостта и майсторството на състезателите. Остро извиване, колелата скърцат, колелото на най-лявата колесница като че ли се допира до стълбовете. И отново права отсечка. Стадионът е дълъг почти половин миля, трябва да се направят седем обиколки. След всяка обиколка пада надолу един от седемте делфина, поставени в центъра на стадиона. След всяка обиколка нараства възбудата, виковете се засилват. Преминават в страшни крясъци, когато колесниците се приближават за седми път до бялата линия на финала.

Край на половинчасовото вълнение. След малко ще започне нов тур. По време на състезания тези турове могат да бъдат до 24, което може да трае почти цял ден. През цялото време хилядите фанатизирани зрители не напускат трибуните, продавачи разнасят храна, а през почивките можеш да се разходиш под арките на огромния цирк. Тук е истинското сърце на столицата.

Всеки няколко години се появяваха нови звезди сред състезателите и угасваха старите. Най-славните имаха в своята кариера стотици победи, стигаха до огромно богатство, защото освен символичните награди от палми и венци, получаваха също така значителни суми от своите почитатели и големи заплати от партиите. Това бяха просто прекрасно организирани предприятия. Имаха свои постоянни ръководители, конюшни, екип от опитни работници: колесари, сарачи, ветеринари, надзиратели. Който организираше състезанията — а това трябваше да прави всеки висш служител, често при различни случаи и лично императорът, — ползуваше услугите на партиите, разбира се, и на четирите, независимо от това, на коя от тях симпатизираше, защото иначе нямаше да има толкова емоции на стадиона.

Популярността и значението на отделните партии се променяше. Калигула фанатично симпатизираше на Зелените. Дори се хранеше в конюшните им. Поради това нарасна и значението на противниковата партия — Сините. Така се случва винаги: ако силни хора симпатизират на дадена партия, то веднага се намират такива, които тайно или нарочно симпатизират на противната.

В началото на 52 година Клавдий се разболя. Той никога не се радваше на добро здраве и много често получаваше атаки от остри болки в стомаха. Агрипина не пропусна и този случай, за да спечели благоразположението на народа към сина си. Нерон публично се закле, че щом състоянието на императора се подобри, ще уреди на собствена сметка състезание с колесници и борба с диви зверове. Той имаше двойно основание да направи това заявление: не само беше осиновен син, но отскоро и зет на Клавдий. Беше се оженил в началото на 52 година за Октавия.

Веднага след като императорът се почувствува по-добре. Нерон изпълни обещанието си. Той имаше удоволствието сам да хвърли от ложата бялата кърпа, което бе привилегия на този, който урежда игрите.