Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Триумфът на Агрипина

Мнозина в Рим си задаваха въпроса, кое оказа по-голямо влияние на императора: дали доводите на Палас или кокетирането на Агрипина? Като племенница на Клавдий, тя имаше свободен достъп до неговите покои, а като зряла и опитна жена умееше да направи добро впечатление на мъжете. Най-лесно беше да се обясни, че императорът се е поддал на общите усилия на освобожденеца и племенницата си: убедили са го доводите му, а нейните прелести — омагьосали.

Кой знае дали решението на Клавдий не беше взето поради това, че Агрипина беше единствената му жива роднина. Макар че това звучеше чудновато, съображенията му бяха сериозни и правилни. Императорът беше уморен от постоянните интриги и изневери в дома си и искаше да има до себе си съпруга, на която безусловно да вярва. Беше вече на 60 години, търсеше спокойствие и сигурност, грижлива ръка за осиротелите си деца. Дали при това положение щеше да бъде целесъобразно да се свърже чрез брак с чужд род, да допусне в семейството си нови хора със събудени амбиции за власт и деспотизъм? Всички тези страхове отпадаха при случая с Агрипина, защото тя беше член на императорската династия. А бракът между роднини, наистина не толкова близки, беше почти принцип от две поколения на тази династия.

В края на 48 година всички в столицата знаеха, че Агрипина ще стане жена на императора. С интерес и страх очакваха нейните действия. Дали ще тръгне по стъпките на бруталната Месалина? Някои факти от досегашния й живот говореха, че тя можеше да я последва. А може би щеше да вземе за пример Ливия, жената на Цезар Август? Тактична, умна, но безпощадна. Та нали Ливия въведе в дома на Август синовете от предишния си брак (както сега Агрипина постъпи с Луций), склони мъжа си да ги осинови, възкачи единия от тях на трона, а истинските наследници на императора отстрани с подлост и убийства!

Първата крачка на Агрипина преди официалния й брак с Клавдий беше обяснима. Тя реши да ожени сина си Луций за Октавия, дъщерята на императора и Месалина. Имаше само една пречка — Октавия беше сгодена от 8 години! Поради това, че Октавия беше много млада, на 10 години, бракът досега се отлагаше, но всички приемаха годеника като зет на императора.

Юний Силан Торкват — годеникът на Октавия — принадлежеше към един от най-знатните римски родове. По майчина линия се смяташе за потомък на Цезар Август. Беше едва на 22 години, но имаше най-знатни титли и постове. Преди 6 години, в 43 година, беше взел участие в похода на Клавдий до Британия. Императорът му оказа висока чест, като го натовари с мисията да изнесе пред сената официалния доклад за завладяването на острова. А когато Клавдий отпразнува своята победа и почитайки древните обичаи, се изкачи на колене по стълбите на Капитолийския храм, Силан беше един от тези, които го придържаха за раменете.

През 48 година, макар и много млад, заемаше със специално разрешение на императора високия пост на претор. Пред него се очертаваше блестящо бъдеще. Британик, синът на Клавдий, беше още дете, така че в близките години точно той, Силан, щеше да стане пръв помощник в управлението на Империята.

Прозорливият Вителий се беше вече постарал да се свърже със семейството на многообещаващия млад човек. Единият от неговите синове се беше оженил за сестрата на Силан. Сега, когато стана известно, че императорът ще се ожени за Агрипина, която не обичаше годеника, Вителий изпадна в сложно положение. Това беше наистина сериозно, като се имаше предвид култа му към сандала на Месалина, за което всички му се присмиваха. Дори нещо по-лошо, в трудния момент, в който Клавдий узна за оргиите на Месалина и се завърна от Остия в Рим да накаже виновниците, Вителий се държеше резервирано. Пътуваше в една носилка с императора и Нарцис, който засилваше гнева на владетеля. А Вителий само въздишаше от време на време:

— Каква постъпка! Що за престъпление!

И нямаше начин човек да се досети за кое престъпление говореше той — за това на Месалина или това на Нарцис.

Напразни бяха старанията на Нарцис Вителий да вземе отношение и да разкрие всичко за Месалина, но той не знаеше какъв ще бъде обратът на нещата и отговаряше със заобикалки.

След като Месалина загуби играта, а новата господарка на Палатин щеше да стане Агрипина, трябваше бързо да се спечелят заслуги и старателно да се заличат старите грешки. Вителий разтрогна брака на сина си със сестрата на Силан, което почти нямаше значение. Но по какъв начин можеше да убеди Агрипина, че в негово лице има предан приятел и как да заличи от паметта й нещастния сандал на предшественичката й?

За да се открие път на сина на Агрипина за ръката на Октавия, трябваше да се погуби Силан. Вителий с голяма готовност се зае с това. Използува любовта на Клавдий към дъщеря му. Не беше трудно да убеди бащата, че бъдещият зет не заслужава доверие: Силан бил ненормално привързан към сестра си, за което той, Вителий, като бивш тъст на момичето, знаел добре, ето защо наредил на сина си да се разведе с нея.

Случи се така, че точно през 48 година Вителий заедно със самия император изпълняваше длъжността цензор. В компетенциите на този пост между другото беше и определянето на състава на сената. Цензорът имаше право да заличава от състава на сената такива хора, чийто начин на живот според неговото мнение беше неморален. Използувайки тази своя власт, Вителий, без да чака, изключи Силан от сената. Малко след това, на 29 декември, младият човек беше принуден да се откаже от поста претор. Това беше твърде унизително за него, защото мандатът му изтичаше в края на годината.

С настъпването на новата година Вителий разви дейност, с която проправяше път на Агрипина. На заседание на сената изнесе голяма реч, както сам каза, от общодържавно значение. Дълго говори за работата и дейността на владетеля, който ръководи съдбата на света. Попита дали няма да е добре някой да поеме част от личните грижи на императора, за да може той напълно да се посвети на общите дела. Той трябва да се ожени за жена, която наистина ще дели с него трудностите и радостите и ще поеме грижите по възпитанието на децата. Сред всеобщото одобрение Вителий продължи своята реч:

— След като всички сте съгласни, че бракът на нашия владетел е належащ, то трябва да се замислите върху избора на съпругата. Тя трябва да бъде от благороден род, верен на обичаите и с изпробвани майчини чувства. Като вземем под внимание тези качества, лесно ще можем да посочим бъдещата съпруга на императора. Коя от жените отговаря на тези условия по-добре от Агрипина? Истина е, че до този момент в Рим не са практикувани бракове между толкова близки роднини, но такива бракове съществуват и при други цивилизовани народи, например при египтяните.

Сенаторите бяха обхванати от ентусиазъм. По-разпалените започнаха да се блъскат при изхода, като викаха, че със сила ще принудят владетеля да сключи този положителен брак. Когато излязоха на площада, там срещнаха групи чакащи римляни, които представляваха народа. Тълпата се отправи към Палатина, откъдето вече слизаше императорската свита.

Владетелят не се противопостави на молбата на сената и народа. Два дни по-късно се състоя сватбата му с Агрипина.

По време на сватбените тържества Силан се самоуби. Дали го бяха принудили? Сигурно сам избра този ден, който погреба всичките му надежди. Едно беше сигурно, че човек не се разделя радостно с живота толкова млад. Скоро след това сестрата на Силан беше изгонена от Италия. Изпълнявайки молбата на сената, императорът сгоди дъщеря си Октавия за Луций Домиций.

Някои се прощаваха с живота си или с Рим, а други се връщаха в бляскавата столица. Към тях принадлежеше и Сенека. Веднага след като се омъжи, Агрипина уреди неговото завръщане от дивата Корсика. Направи това преди всичко в памет на сестра си Ливила, същата, която преди няколко години по заповед на Месалина умря мъчително от глад. Та нали Сенека беше изгонен, обвинен в любовни връзки с Ливила. Възвръщайки го, Агрипина даде да се разбере, че обвиненията, които погубиха сестрата й, бяха неоснователни.

Скоро след това Сенека се ожени за Помпея Павлина. Възнамеряваше да се оттегли от обществения живот, да замине за Атина или да се засели някъде на село и да посвети силите си на философията.

Но Агрипина промени плановете му.