Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Neron, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011 г.)
Корекция
forri (2011 г.)

Издание:

Александер Кравчук. Нерон

Второ издание

Издателство на Отечествения фронт — София, 1986 г.

ДП „Г. Димитров“ — София, 1986 г.

История

  1. — Добавяне

Заговорът на Пизон

Обществените латрини[1] представляваха за мнозина от жителите на Рим любимо място за срещи. Имаше ги много и бяха разположени в различни части на града, а вътре бяха добре оборудвани. По продължение на стената се намираше каменна пейка със съответни отвори. Отдолу под пейката имаше улеи с постоянно течаща вода. Мъжете дълго се задържаха тук, изплащайки спокойно своя дълг към природата и едновременно с това си приказваха за това и онова. Разказваха се най-новите клюки и остри шеги. В тези места всички се чувствуваха и равни, и като случайни непознати минувачи. Само старателно отбягваха политическите теми, тъй като доносчиците бяха навсякъде.

Нетактично беше от страна на Лукан, че не уважи този обичай и наруши благостта на седящите от разтоварването. Поетът влезе в една латрина с прозаична цел. Случи се така, че един от седящите високо пусна въздух. Тогава Лукан започна да декламира с цялата си сериозност:

— Ще кажеш, че изпод земята загърмя!

В латрината като че ли удари гръм. Всички станаха от местата си и в паника напуснаха мястото на спокойствието, бързо оправяйки дрехите си. Този стих, който преди малко чуха, не беше дело на Лукан. Той беше взет от една поема на самия император. Нерон декламираше тази поема публично и многократно, затова беше всеобщо известна.

Уплахата на посетителите на латрината беше излишна. Там нямаше доносчик и никому нищо не се случи. Но това не можеше да се предвиди предварително; кой можеше да гарантира, че самият Лукан не е провокатор?

Поетът с голяма радост разказа тази случка на своите приятели. Забавната историйка беше запомнена и записана от мнозина и попадна по-късно дори в биографията на Лукан.

Шегата не беше случайна измислица на поета. Лукан отдавна ненавиждаше императора. Наистина преди четири години той принадлежеше към групата на най-близките му приятели. По време на първата Нерония през 60 година той прочете Laudes Neronis и получи почетна награда. Но оттогава нещата се промениха. Понеже и двамата, и Нерон, и Лукан, се смятаха за най-добрите поети на своята епоха, приятелството между тях не можеше да бъде искрено и трайно. Както обикновено се случва между артисти, дребните неща станаха причина за силна антипатия. Лукан беше дълбоко обиден, че по време на една негова рецитация императорът ненадейно напусна залата под предлог, че трябва да отиде на заседание на сената. Нерон позеленяваше от завист, когато научаваше за някое ново произведение на Лукан, а той пишеше бързо и плодотворно.

И така се стигна до явно разногласие. Говореше се, че императорът забранил на поета всякакви публични изяви, дори и в съда. Ако в действителност е било така, то това е усилило ненавистта на Лукан към личността на владетеля и системата на управление. Той си отмъщаваше и бореше за своите права по единствения начин, който му остана — пишеше. Усилено работеше над епопеята за гражданската война между Цезар и Помпей. Преди години започна „Farsalia“ с хвалби за Нерон. Но бързо промени съдържанието и настроението на творбата; тя стана хвалебствен химн в чест на Републиката и нейните защитници, Помпей и Катон, като бликаше от ненавист към Цезар.

Ненавист към Нерон и Империята Лукан вдъхна — може би и несъзнателно — на освободената робиня на име Епихарис, момиче с леко поведение. Тях двамата не ги свързваше никакъв романс. Лукан беше примерен съпруг, а Епихарис беше приятелка на баща му Мела. Запознаха се в дома на Мела. Младият поет, кипящ от идеи и вътрешна енергия, богат и славен, направи голямо впечатление на момичето.

Благодарение на Лукан, Епихарис влезе в контакт с група заговорници. Сенека, чичото на Лукан, не принадлежеше към тази група. От три години, откакто изпадна в немилост, отбягваше хората, често беше извън Рим и почти с никого не се срещаше. Но очите на мнозина и така се обръщаха точно към него. В продължение на осем години, заедно с Бур, мъдро и разсъдливо водеше държавните дела. Периодът на неговото управление беше в такова ярко противоречие с това, което ставаше сега, че авторитетът на Сенека растеше с всеки един месец от самосебе си. Когато старецът беше на власт, мнозина го гледаха със завист. Сега изгаснаха тези ниски чувства, в паметта останаха спокойните дни, редът и сигурността. Нищо чудно, че у мнозина сериозни хора се роди план да спечелят против Нерон името и влиянието именно на този всеобщо уважаван държавен мъж. Понеже самият Сенека беше недостъпен, търсеха контакти с него чрез племенника му Лукан, който дори не скриваше своята ненавист към императора.

Още преди три години, малко след отстраняването на Сенека от властта, един доносчик го беше обвинил, че подготвя заговор с цел свалянето на владетеля. Като втори водач на този заговор доносчикът беше обявил Гай Калпурний Пизон.

До наше време се е запазила поема, прославяща красотата, щедростта, таланта и заслугите на този потомък на стар и богат аристократичен род. Художествената стойност на тази поема е малка, но без съмнение тя е била написана от човек, искрено благодарен за грижите и благосклонността. И у други автори се споменават похвални неща за Пизон.

Той бил вече в разцвета на силите си. Като мъж изглеждал чудесно: представителен, добре сложен, със спортна фигура. В поведението си обединявал благородни обноски с пленяваща непосредственост. Славел се като прекрасен оратор и често говорел в сената и в съда. Била прочута речта му, в която благодарял на Клавдий за длъжността консул. Интересувал се от поезия и красноречие; пред своите приятели често рецитирал свои собствени стихове и като певец с удоволствие се обграждал с млади литератори, които подпомагал с пари. Бил много щедър, което го правело изключително популярен сред широките кръгове от населението, както и любовта му към играта на шах. Тази щедрост Пизон можел да си позволи, а благодарение на семейното си състояние той се причислявал към един от най-богатите хора на тогавашния Рим. Помагал финансово дори на обеднелите сенатори и еквити.

В своята политическа кариера Пизон преминал през всички степени и достигнал чак до консулството. Единственият му неуспех досега беше изгнанието при управлението на Калигула, от което го върна Клавдий.

Ясно беше, че позицията и популярността на Пизон събуждаха завист сред приближените на императора; оттук дойде и обвинението за заговорничеството. Все пак доносчикът избърза. Още не беше настъпил часът. Нерон, който неотдавна беше засегнал общественото мнение с делото на Октавия, не искаше да предизвика нова вълна от възмущения, осъждайки две толкова известни личности като Пизон и Сенека. Обвинението беше наистина напълно неоснователно и Сенека лесно доказа това. Осъден беше доносчикът.

Но все пак и двамата достойници си взеха поука от това дело. Сенека от този момент стана почти отшелник, затова пък Пизон, по-млад и активен, започна внимателно да търси привърженици. Самият той нямаше никакъв конкретен план и не се изтъкваше като водач, но личните му качества и така му отреждаха ръководна роля. За да избегне всички подозрения, често пребиваваше извън Рим, в своята вила около Бая, където чест гост беше самият Нерон. Но в столицата Пизон имаше верен приятел, който беше неговата свръзка с групата на най-заклети врагове на императора. Този приятел беше еквитът Антоний Наталис. Той контактуваше с трима сенатори и Лукан, който като бивш квестор също влизаше в състава на сената, както и с няколко десетки еквити. Сенаторите бяха: Плавт Латеран, брат на същия този Плавт, който по времето на Клавдий спечели голяма слава в Британия; Флавий Сцевин, известен със своята любов към лукса; Афраний Квинтиан, за когото се смяташе, че е твърде женствен и беше осмян от Нерон в едно от неговите стихотворения.

От групата на еквитите се отличаваше освен самия Антоний Наталис, също и Клавдий Сенеций, син на освободен роб, най-близък приятел на императора от началото на неговото управление. Може да се смята, че той се е почувствувал застрашен от влиянието, което в последно време е спечелил върху Нерон Тигелин. Вероятно се е страхувал, че новият приятел на владетеля ще се старае да унищожи всички, които някога са значели нещо за двора.

Съзаклятниците имаха също така контакти с офицери на преторианците; към заговора принадлежаха трима трибуни и трима центуриони. Беше известно, че двамата предводители на гвардията, Тигелин и Фений, взаимно се ненавиждат. Тигелин използуваше всеки един случай, за да подкопае значението на Фений. Това лесно му се отдаваше, тъй като Фений беше някога към групата приближени на Агрипина и именно благодарение на нея през 55 година получи длъжността префект по снабдяването. Сега Тигелин внушаваше на императора, че Фений е бил любовник на Агрипина и желае да отмъсти за нейната смърт. Фений прекрасно си даваше сметка за действията на колегата, разбираше също така, че в очите на Нерон винаги ще буди подозрение, тъй като бе спечелил голяма популярност, управлявайки в продължение на осем години снабдяването на столицата. За това живееше в тревога. Често в средата на верни приятели си позволяваше изказвания, които даваха израз на неговия страх и недоволство от съществуващите отношения. Оттук сред съзаклятниците се роди надеждата, че в критичния момент Фений ще застане на тяхна страна.

Различни причини караха хората да участвуват в заговора. При едни това бе предизвикано от лична обида, при други от ненавист към престъпника и комедианта на трона, а за трети от страха, че той заплашва всички. Различни бяха също така и плановете за бъдещето. Някои се изказваха в полза на Пизон, други на Сенека, а имаше и такива, които мечтаеха за възстановяването на старата република.

Дълго време дейността на заговорниците се ограничаваше до тайни разговори и, обсъждания как да бъде отстранен императорът. Всеки план се оказваше много рискован. Един от офицерите предложи да убият императора по време на представление в театъра, на сцената, пред очите на всички зрители. Друг искаше да го погуби по време на пожар, използувайки общото объркване. И в двата случая не достигаше смелост и решителност.

Епихарис беше нетърпелива. Тя не можеше да понася постоянното отлагане на преврата. Тогава реши да действува на своя глава. Често пребиваваше в Кампания, защото там на село живееше нейният приятел и баща на Лукан — Мела. Тя и тук имаше широки връзки, тъй като не щадеше красотата си. В тези райони най-представителни бяха офицерите от военната флота на Мизен; нищо чудно, че Епихарис намери сред тях приятел. Това беше капитанът на кораб Волузий Прокул. Преди 5 години той принадлежеше на шепата избраници, които под водачеството на Аницет убиха Агрипина.

През ранната пролет на 65 година Епихарис откри, че Волузий се чувствува излъган и има претенции към императора: такава добра работа и толкова скромна награда! Девойката сметна това за прекрасен случай да приобщи към съзаклятниците и офицери от флотата. Разказа му за съзаклятието, но скри имената. Храбрият капитан веднага донесе за всичко на съответните власти. Епихарис бе арестувана. Срещнаха я с доносчика, но нищо не можаха да докажат, тъй като Волузий нямаше свидетели. За всеки случай императорът заповяда да бъде задържано момичето в затвора.

Страх обхвана съзаклятниците.

Тъй като не последваха арести, предполагаше се, че Епихарис не е издала имената. Но можеше да извърши това всеки момент! А ако Нерон знаеше вече всичко и със злобно задоволство наблюдава как заговорниците се суетят в уплаха и неведение, предварително осъдени на смърт? Във всеки случай вече нямаше какво да се губи. Трябваше да се действува, и то бързо. Роди се идеята императорът да бъде убит във вилата на Пизон в Бая, където често гостуваше. На това се противопостави самият Пизон, твърдейки, че не иска да нарушава свещените закони на гостоприемството. Подозираха, че в действителност Пизон има други съображения: ако императорът загинеше извън Рим, то междувременно властта в столицата можеше да превземе някой друг. По-специално Пизон се страхуваше от Луций Силан, който беше праправнук на Цезар Август и племенник на този Силан, който трябваше да се ожени за Октавия; Силан имаше зад гърба си Гай Касий, славния юрист, един от най-авторитетните сенатори, негов роднина. И така, произходът и връзките можеха да издигнат младежа на трона, независимо от това, че той не участвуваше в заговора и не рискуваше нищо. Неизвестно беше също така какво отношение ще вземе консулът през тази година Вестин. Той не принадлежеше към съзаклятието, но можеше веднага след отстраняването на императора да излезе със своя концепция за уреждане на нещата, още повече че той бе твърде хитър човек. По тези причини окончателно се реши, че превратът трябва да се извърши в самата столица.

От 12 до 19 април в Рим се провеждаха прастарите игри в чест на богинята на плодородието Церера. Последния ден, както обикновено, в големия цирк се състояха състезания с колесници. Сигурно беше, че императорът като голям любител на състезанията няма да пропусне това зрелище. Беше съставен следният план: при изхода към императора ще се приближи Плавт Латеран, силен мъж с висок ръст. Ще падне в краката му, като че ли го моли за помощ поради трудното финансово положение, в което е изпаднал, и едновременно с това ще свали Нерон на земята. В този момент ще се нахвърлят към падналия другите съзаклятници. Пизон трябва да чака при храма на Церера, който се намира непосредствено до цирка, на склона на Авентин; веднага след убийството трябва да отиде, придружен от Фений, в казармите на преторианците.

Призори в деня на запланувания преврат до вратата на Сервилиевите градини, намиращи се извън града по пътя за Остия, трескаво се опитваше да влезе някакъв мъж. Това беше Милих, освободен роб на Сцевин, един от съзаклятниците. Той беше придружен от жена си. Но слугата не искаше да ги пусне, въпреки че крещяха, че носят много важна новина. Накрая заведоха и двамата при императорския освобожденец Епафродит, който след като ги изслуша, реши да разкаже всичко на императора.

В действителност Милих не знаеше нищо конкретно, но това, което каза, се стори толкова тревожно, че веднага изпратиха войници да доведат Сцевин. Той по време на разпита отричаше всичко:

— Ножът, който Милих показва, в действителност е мой, моя собственост. Но това е семейна реликва, която винаги е била грижливо пазена. Именно заради това наредих на Милих добре да го почисти. Наистина, вчера написах завещанието си, но това съм правил неколкократно, без да избирам специални дни. А що за обвинение е това, че съм дарил много роби със свобода и пари? Правил съм това и преди. А ако вчера съм бил по-щедър, това е само защото моето състояние значително намаля; боя се, че след смъртта ми моята воля няма да бъде уважена, тъй като най-напред ще трябва да се задоволят кредиторите. А що се отнася до угощението — винаги съм обичал приятния живот, така че и вчера нищо не си отказах. Затова пък не съм наредил да се приготвят никакви превръзки за рани! Това е измислица на Милих.

Накрая Сцевин яростно атакува Милих, обвинявайки го в престъпна неблагодарност. Кой знае дали нямаше да се свърши с това, ако не беше жената на Милих, която си припомни, че предишния ден Сцевин дълго разговарял с Антоний Наталис. Той веднага бе доведен. И двамата заподозрени бяха разпитани по отделно за темата на вчерашния им разговор. Оказа се, че отговорите не съвпадат. И двамата бяха подложени на изтезания. Пръв се огъна Наталис; призна, че в заговора участвуват Пизон и Сенека. Сцевин допълни и други имена: Лукан, Сенеций, Квинтиан и още няколко. На първите трима беше обещано опрощение, ако съобщят имената и на другите съзаклятници. Лукан спомена майка си, а останалите — най-близките си приятели.

Нерон си припомни за Епихарис. Подложиха я на най-различни изтезания, но момичето нищо не каза. На следващия ден я занесоха от затвора до залата на изтезания на носилка, тъй като не можеше да ходи. Когато носачите дръпнаха завесата, видяха труп, който висеше на горния прът на носилката. Епихарис се бе обесила на превръзката, която по онова време жените носеха около гърдите си.

Малцина мъже можеха да покажат такава смелост, каквато това момиче с леко поведение.

Бележки

[1] Обществени тоалетни.