Александер Кравчук
Нерон (45)

Начало на новото управление

Смъртта на Бур и оттеглянето на Сенека получиха широк отзвук в цялата Империя. Затова новото обкръжение на императора и особено Тигелин се страхуваха от сътресения и размирици. Та нали двамата дългогодишни съветници на Нерон имаха армия от приятели и съмишленици както в столицата, така и в провинциите. Дали тези хора, заемащи отговорни постове, ще гледат безпристрастно как се срива тяхната система от лични връзки? Дали няма да се опитат да използуват общата несигурност и да представят свои кандидати за властта? Все още бяха живи двама души, които от гледище на своя произход можеха да претендират за трона: Сула, изпратен в изгнание в Марсилия през 58 година, и Рубелий Плавт, пребиваващ в Мала Азия от 60-та година. Беше припомнено на императора, че преди 7 години Бур бе обвинен, че заедно с Палас е искал да постави на трона именно Сула. А в свежата памет на всички беше кометата от преди две години и гръмотевицата, която удари в Сублаквеум — знаци, предвестяващи, според вярванията на народа, заемането на властта от Рубелий.

Опасенията бяха нереални, но в двореца към тях се отнасяха сериозно. И така, за да се избегне опитът за бунт и да се отстранят потенциалните противници, бяха изпратени доверени офицери до Марсилия и до Азия. След завръщането си те рапортуваха пред императора с малки чувалчета. Той старателно прегледа тяхното съдържание, надсмя се на преждевременно побелелите коси на Сула и прекалено дългия нос на Плавт.

Сула бил убит неочаквано в момента, когато била поднасяна храна на масата в неговия марсилски дом. Затова пък Рубелий вече знаел какво го чака. Преди отделението от войници да стигне до Азия, там се явил доверен освобожденец с писмо от тъста на Плавт, Антистий Вет; той, благодарение на широките си връзки, навреме разбрал каква опасност е надвиснала над зет му; съветвал го да окаже въоръжена съпротива на войниците, които щели да бъдат само 60-тима.

Но Рубелий Плавт не използувал този съвет. Чакал спокойно, докато въоръжените палачи почукали на вратата му. Смъртта го изненадала в момент, в който съблечен се приготвял за всекидневната си гимнастика. Тази пасивност не произтичала от липса на смелост. Рубелий искал да се жертва, за да спаси любимата си жена и деца. Това негово решение било поддържано и от стоика Музоний. Той винаги го е поучавал, че смъртта не трябва да се търси, но не трябва и да се бяга от нея. За умния човек тя е неизбежно и твърде безразлично събитие.

За убийството на Сула и Рубелий императорът уведоми официално сената. Той накратко каза, че това е било крайно необходимо за доброто на републиката. Сенатът едногласно реши да бъдат отстранени и двамата, а също така да бъдат отправени благодарствени служби.