Теодор Драйзер
Стоик (75)

ГЛАВА LXXVI

По времето, когато състоянието на Каупъруд се стопи, а Ейлийн почина, Беренис постепенно стигна до твърдото убеждение, че трябва отново да намери своето място в живота, и реши, че ще успее, стига да промени своя ум и душа така, че да отхвърли решително материализма на Запада, за който единственият бог са парите и луксът. Отначало този стремеж да промени светогледа си се появи под влияние на мъката, която след смъртта на Каупъруд за малко не я сломи. Но в един момент, случайно или може би не, тя попадна на малка книжка, известна като „Бхавардгита“, в която сякаш бе събрана и кондензирана цялата хилядолетна религиозна мисъл на Изтока:

Който познае Атмана,

разбира какво щастие

поражда чистото познание,

радостта от сатва.

Бездънна е радостта му

от строгото самоучение.

Първо тежък труд,

но носле какво блаженство

и край на мъката.

Кой тръгва да дири

таз съвършена свобода?

Само един-единствен

сред многото хиляди.

Кажи ми сега колцина от тези,

които намират свободата,

познават цялата тайна

на моя живот.

Само един може би.

Като си повтаряше тези древни песнопения, Беренис все повече се замисляше дали да не изучи тази философия и да не познае истината за живота. Реши, че си струва да се заеме с това.

Но преди да тръгне за Индия, където да се учи, тя замина за Англия, за да вземе майка си. Само няколко часа след пристигането й в Прайърс Коув се яви лорд Стейн. Беренис му каза, че заминава за Индия и смята сериозно да се заеме с индуската философия. Стейн бе удивен и дори шокиран. Години наред той бе слушал за тази страна от англичани, които са били там по правителствени и други дела, и смяташе, че Индия не е място за красиви млади момичета.

Стейн вече добре знаеше, че Каупъруд не е бил само настойник на Беренис и че майка й има тъмно минало, но продължаваше да я обича и му се струваше, че въпреки всичко, въпреки неустановеното й обществено положение той ще е много по-щастлив, животът му ще е много по-пълен, ако редом с него е Беренис с нейните широки, разумни възгледи. И с радост щеше да се ожени за такава обаятелна и изискана жена.

Но когато Беренис му обясни какви мисли се въртят в главата й през последните седмици след смъртта на Каупъруд и как е стигнала до убеждението, че само там, далеч от западния свят и неговия груб материализъм, може да намери душевно равновесие, Стейн реши да отложи разговора за чувствата си дотогава, докато чрез новите си преживявания тя не стигне до някаква яснота в противоречивите желания и чувства, които я бяха обладали. Затова той не спомена нищо за своята любов и само изрази надежда, че Беренис няма да пренебрегне съветите на добрия му приятел лорд Севърънс, който, както тя много добре знаеше, бе наясно с условията в Индия и с радост щеше да й услужи. Тя обеща с удоволствие да се възползва от съветите и помощта на Севърънс, макар да е убедена, че има някаква сила, която сама ще я доведе до целта:

— Нещо ме тегли нататък като магнит. Чувствам, че нищо не може да ме отклони от пътя.

— С други думи, Беренис, вие вярвате в съдбата — каза Стейн. — Е, то и аз й вярвам донякъде, но вие притежавате необходимата сила и убеденост, за да осъществите сама желанията си. Остава да се надявам, че ще се обръщате към мен, ако имате нужда от нещо, и че ще ми пишете от време на време и ще ме осведомявате за успехите си.

Беренис му обеща.

След този разговор лорд Стейн се зае да уреди всичко, свързано с пътуването на двете жени до Индия, като осигури и няколко препоръчителни писма от лорд Севърънс. И тъй като Беренис реши да замине първо за Бомбай, лордът извади паспортите, кули билетите и изпрати момичето и майка му на. далечен път.