Теодор Драйзер
Стоик (12)

ГЛАВА XII

Скоро след като бе постигнато това общо съгласие, Каупъруд, Беренис и майка й заминаха за Ню Йорк, като жените тръгнаха първи, а той ги последва по-късно. Целта му беше да проучи кои от едрите финансисти биха се заинтересували от големи капиталовложения, а също така да открие международна посредническа фирма, която да се погрижи отново да му бъде направено предложението за линията Чаринг Крос, при това без да проличи интересът му към нея.

Разбира се, можеше да използва собствените си нюйоркски и лондонски посредници Джаркинс, Клурфейн и Рандолф, но не искаше да им се доверява за такова голямо дело. Джаркинс, най-важната фигура в американския клон на фирмата, макар и доста ловък и полезен бизнесмен, все пак твърде много се грижеше за собствените си интереси и понякога говореше твърде много. Но едва ли щеше да е по-добре Каупъруд да се обърне към чужда борсова кантора. Може би дори щеше да е по-зле. Накрая реши да намери доверен човек, който да намекне на Джаркинс, че няма да е зле Грийвс и Хеншоу отново да се обърнат към него.

В тази връзка той си припомни, че едно от препоръчителните писма, представени му от Грийвс и Хеншоу по време на първото им посещение, бе от Рафаел Коул, доста богат, вече оттеглил се от бизнеса нюйоркски банкер, който преди години бе опитал да го привлече в нюйоркския транспорт. Макар че тогава Каупъруд бе твърде зает с чикагските си дела, за да разглежда предложението на Коул, те се бяха сприятелили по време на разговорите и по-късно Коул бе направил капиталовложения в някои от чикагските предприятия на Каупъруд.

Сега идеята му беше не само да привлече Коул за акционер на лондонското му начинание, но и да го накара чрез Джаркинс да намекне на Грийвс и Хеншоу да се обърнат отново към него. Реши да покани Коул на обед в дома си на Пето авеню, където Ейлийн щеше да им бъде домакиня. Така щеше едновременно да започне умиротворяването на Ейлийн и да създаде у Коул впечатлението, че е щастлив съпруг, тъй като самият Коул бе строг човек. А за този лондонски план Каупъруд се нуждаеше точно от такъв приличен фон, за да предотврати всякакви нападки. Всъщност и Беренис му бе казала тъкмо преди да тръгнат за Ню Йорк: „Помни, Франк, колкото повече внимание обръщаш на Ейлийн пред хората, толкова по-добре за всички ни“ И бе придружила думите си с онзи спокоен син взор, така въздействащ и многозначителен, сякаш въплъщаваше цялата женска проницателност на всички времена.

Така че, докато пътуваше за Ню Йорк и си мислеше колко мъдри са думите на Беренис, Каупъруд изпрати на Ейлийн телеграма за пристигането си. И в тази връзка реши да се свърже с един човек на име Едуард Бингам, борсов посредник и светски лъв, кой-; то често го посещаваше и сигурно можеше да му каже нещо за този Толифър.

След като състави тази пълна програма, той се обади на Беренис в дома й на Парк авеню, който неотдавна й бе подарил. Уреди си среща с нея за по-късно и телефонира и на Коул. Свърза се и с бюрото си в хотел „Нидърландс“ и разбра, че са го търсили много хора и сред тях и Бингам, който питал кога ще му е удобно да се срещнат. Накрая се запъти за дома си в настроение, много по-различно от това, в което Ейлийн го бе видяла преди няколко месеца.

Всъщност, още когато го видя да влиза в спалнята й тази сутрин, тя усети по погледа и походката му, че е станало нещо хубаво.

— Е, как си, скъпа? — почна той веднага с онзи дружелюбен тон, с който отдавна не бе намирал за нужно да се обръща към нея. — Сигурно си получила телеграмата ми.

— Да — отвърна Ейлийн спокойно и малко нащрек. Едновременно с това тя го гледаше любопитно, тъй като отношението й към него съдържаше както любов, така и омраза.

— А! Четеш криминален роман — каза Каупъруд; като видя книгата на масичката до леглото и веднага сравни умствените й способности с тези на Беренис.

— Да — отговори тя с раздразнение. — Ти какво искаш да чета — Библията или някой от твоите месечни балансови отчети или музейни каталози?

Тя бе тъжна и оскърбена, защото той не й бе писал през цялото време, докато траеха неприятностите му в Чикаго.

— Да ти кажа честно, скъпа — продължи Каупъруд меко и ласкаво, — имах намерение да ти пиша, но бях затънал до гуша в работа. Наистина до гуша. Освен това предполагах, че четеш вестниците. В тях пишеше всичко. Но телеграмата ти получих — много мило от твоя страна, много мило! Канех се да ти отговоря на нея. Трябвало е, знам.

Ставаше дума за телеграмата с няколко окуражаващи думи, които Ейлийн му бе изпратила веднага след скандалния му провал с Чикагския съвет.

— О, добре — остро го прекъсна Ейлийн, която още не бе завършила тоалета си в единадесет часа сутринта. — Да приемем, че си ми отговорил. Нещо друго има ли?

Каупъруд забеляза снежнобелия й пеньоар с много волани. Тя предпочиташе да го носи, тъй като много добре подчертаваше рижата й коса, от която той така се бе възхищавал навремето. Направи му впечатление и че лицето й е много напудрено. Мъчно му стана, като си помисли, че тя вече не може да мине без грим. На нея сигурно също много й тежеше. Време! Време! Време! Как не спира твоето разрушително действие! Ейлийн старееше, старееше, старееше. И нищо не можеше да направи, освен да се терзае жестоко, защото много добре знаеше как мрази той признаците на старостта у жената, макар че никога нищо не споменаваше и дори привидно не ги забелязваше.

Каупъруд изпита силна жал за нея и му се поиска да бъде ласкав. Нещо повече, като я гледаше сега и си мислеше за великодушното отношение на Беренис към нея, не виждаше защо да не прибави към това тяхно привидно помирение и едно пътуване в чужбина. Ейлийн нямаше непременно и винаги да бъде с него, но, да речем, щеше да пътува по същото време, за да се създаде впечатление, че семейният му живот тече благополучно. Тя можеше дори да се качи на същия кораб, ако се уредяха нещата този Толифър или някой друг като него да го освободи от нейното присъствие. Защото нямаше да е зле избраният за нея човек да я ухажва както тук, така и в чужбина, за да не пречи тя на тях двамата с Беренис.

— Какво ще правиш тази вечер? — попита я Каупъруд любезно подкупващо.

— О, нищо особено — отвърна Ейлийн хладно, тъй като погледът му, макар и. дружелюбен, й подсказа., че той ще иска нещо от нея, нещо, за което тя не можеше да се сети. — Дълго ли ще останеш тук?

— Да, смятам да поостана. По-точно, ще идвам от време на време. Имам нови планове — може би ще трябва да замина за чужбина за две-три седмици и искам да поговоря с теб по този въпрос.

Той замълча, тъй като не бе съвсем сигурен как да подходи — всичко бе толкова трудно, толкова сложно.

— Но докато съм тук, искам да приемеш някои мои гости. Нали нямаш нищо против?

— Не — каза Ейлийн сухо, усетила колко далеч е той от нея. Мислите му не бяха тук дори след такава дълга раздяла. Внезапно тя се почувствува твърде уморена и обезкуражена, за да спори с него.

— Нали нямаш нищо против да отидем на опера тази вечер? — попита я той тогава.

— Добре, стига да искаш. — Все пак неговото присъствие, макар и кратко, я утешаваше донякъде.

— Искам, разбира се — отвърна Каупъруд. — Искам и ти да дойдеш с мен. В края на краищата си моя съпруга и господарка на дома ми и ние трябва да се държим мило един с друг пред хората, независимо какви чувства изпитваш към мен. И на двамата няма да ни навреди, нещо повече, ще ни бъде от полза. Там е работата, Ейлийн — продължи той поверително, — че след краха в Чикаго аз трябва да избирам: или да се откажа от всякакъв бизнес в тази страна и да сляза от сцената — а на мене никак не ми се иска това, или да се заема с нещо съвсем различно някъде другаде. Не искам да се превръщам в жив мъртвец — завърши Каупъруд.

— Ти ли! Жив мъртвец? — прекъсна го Ейлийн, като го гледаше развеселена. — Ти по-скоро ще накараш някой мъртвец да възкръсне!

Каупъруд се усмихна на тези думи.

— Във всеки случай — продължи той — само две неща са ме заинтересували досега — предложението за метро в Париж, което не ми допадна особено много, и… — тук той спря и се позамисли, докато Ейлийн го гледаше изпитателно, за да разбере дали говори истината — или едно нещо в Лондон. Струва ми се, че искам да се позанимая с тамошното метро.

При тези слова и по някаква причина, която тя не можеше да си обясни — телепатия, психическа осмоза — Ейлийн живна и явно зачака нещо интересно.

— Наистина ли? — каза тя. — Звучи доста обещаващо. Но сега, ако се заемеш с това, гледай така да уредиш нещата, че да нямаш после неприятности. Ти сякаш дърпаш дявола за опашката, с каквото и да се захванеш, или той самият ходи по петите ти.

— Все си мисля — продължи Каупъруд, без да обръща внимание на последните й думи, — че ако не се появи нещо ново, мога да опитам в Лондон, макар да съм чувал, че англичаните не са много дружелюбно настроени към американските бизнесмени. Ако е така, нямам шанс да пробия там, особено след скандала в Чикаго.

— О, Чикаго! — възкликна Ейлийн, едновременно предпазливо и предано. — Какво те е грижа за Чикаго! Който има капка мозък в главата си, знае каква глутница вълци са онези там. Мисля, че Лондон е чудесно място, за да започнеш отново. Ти сигурно знаеш как да уредиш нещата, за да нямаш такива неприятности, както с концесията в Чикаго. Разбрала съм, Франк — осмели се да каже тя, без да се надява да му угоди, по-скоро заради дългите години, прекарани заедно, — че ти никак не се интересуваш от мнението на другите. Хората — все едно кои, — изглежда, не съществуват за тебе. Затова винаги събуждаш разпри и така ще бъде и занапред, ако не се опиташ да бъдеш малко по-внимателен с околните. Разбира се, аз не знам какво си замислил, но ако решиш да положиш началото още сега и да бъдеш поне малко по-мил с хората, нищичко не може да те спре при тези твои идеи и при умението ти да печелиш другите, стига да поискаш. Това е.

Тя млъкна и зачака неговия отговор.

— Благодаря ти — каза Каупъруд. — Може и да си права. Знам ли. Във всеки случай сериозно съм се замислил за Лондон.

Усещайки, че той смята да предприеме нещо, тя продължи:

— Що се отнася до нас двамата, аз естествено знам, че ти вече не държиш на мен и никога няма да държиш. Сега това ми е съвсем ясно. Но същевременно смятам, че съм играла известна роля в твоя живот и ако не за друго, поне за това, което преживях с теб във Филаделфия и Чикаго, не би трябвало да ме захвърлиш като стара обувка. Няма да е редно. И за теб няма да е добре в крайна сметка. И преди, и сега смятам, че трябва да играем ролята на добро семейство и ти да ми обръщаш малко внимание, а не да ме оставяш тук седмици и месеци без нито едно писмо, без нито една дума, без нищо…

И в този момент отново, както много често преди, той видя как гърлото й се свива и очите й се замъгляват от сълзи. Тя се обърна, сякаш не можеше да каже нито дума повече. Каупъруд съзна, че тъкмо за такъв компромис си е мислел, откак Беренис пристигна в Чикаго. Очевидно Ейлийн бе готова на него, макар той още да не знаеше до каква степен.

— Едно трябва да направя сега — каза Каупъруд. — Да се заема с нещо друго, както и да намеря капитал за него. Искам да запазя този дом тук и всичко да изглежда както преди. Така ще създам добро впечатление за себе си. Беше време, когато исках развод, но ако ти сложиш кръст на миналото и даваш вид, че живеем добре, без да ми вдигаш скандали за личния ми живот, мисля, че ще постигнем добър компромис. Дори съм сигурен. Вече не съм толкова млад и макар да си запазвам правото да имам личен живот, какъвто смятам, че ми е необходим, не виждам защо да не продължаваме по същия начин и дори да създадем впечатлението, че отношенията ни са още по-добри. Съгласна ли си или не?

И тъй като Ейлийн нямаше никакво друго желание, освен да остане негова жена и въпреки лошото му отношение към нея искаше той да успее във всичко, с което се заеме, тя отговори:

— Е, какво друго ми остава? Ти държиш в ръцете си всичките карти. Какво имам аз всъщност? Какво?

Тъкмо тук Каупъруд й каза, че ако му се наложи да замине и Ейлийн сметне, че ще е добре за пред хората да го придружи, той няма да има нищо против, дори ще се радва, ако във вестниците се появят съобщения за брачната хармония помежду им, стига тя да не настоява той да изпълнява задължения, които биха нарушили личния му живот.

— Съгласна съм, щом ти го искаш — отговори Ейлийн. — Няма да е по-малко от това, което получавам сега.

Но същевременно си помисли, че е възможно зад всичко това да се крие друга жена, сигурно онова момиче, Беренис Флеминг. В такъв случай тя щеше да бъде безкомпромисна. Никога, никога нямаше да допусне такова унижение — той да се свърже открито с това суетно и егоистично парвеню. Никога, никога, никога!

Получи се доста интересно — докато Каупъруд си мислеше, че е постигнал, при това доста бързо, значителен напредък в осъществяване на мечтите си, Ейлийн смяташе, че е извоювала поне някаква малка печалба, че колкото повече внимание изисква от Каупъруд, плащайки за това скъпо и прескъпо с чувствата си, толкова по-очевидно ще бъде за всички, че тя още го държи, и толкова по-голям ще бъде общественият й, макар не и личен, триумф.