Теодор Драйзер
Стоик (30)

ГЛАВА XXX

Естествено Грийвс и Хеншоу веднага осведомиха с най-големи подробности Джонсън за преговорите си с Каупъруд, защото Джонсън и Стейн, както и повечето акционери на Електротранспортната компания, се интересуваха и от други подземни линии в Лондон, а Грийвс и Хеншоу като инженери държаха на тяхното благоразположение. Смятаха, че от техническа, както и от нравствена гледна точка имат пълно право да преотстъпят разрешителното си, защото, първо, то си беше тяхно и, второ, когато Джонсън ги помоли без заобикалки да му съобщят, ако намерят купувач, те не му обещаха нищо, само му казаха, че ще си помислят. Не знаеха за посещението на Джаркинс при Джонсън, който сега бе доста любопитен какво ги води при него.

През първите няколко минути, когато те му съобщаваха за сделката си, той реши, че надеждите му да постигне нещо на бъдещата среща с Каупъруд са се изпарили. Но постепенно се настрои по-благосклонно към предложения от двамата посетители план. Накъсо, бе възхитен от факта, че този американец не само е готов да плати тридесет хиляди лири плюс още шестдесет хиляди, за да му прехвърлят ценните книжа, но е и депозирал десет хиляди лири гаранция, които щеше да загуби, ако не започнеше строежа до една година. Вероятно покупката на Чаринг Крос е била само една дреболия и Джаркинс е бил искрен, като го убеждаваше, че Каупъруд има много по-мащабни планове за подземната железница. В такъв случай защо да не се включат и те двамата със Стейн, преди да са се усетили другите? При всички положения си струваше да се срещнат с Каупъруд. Това можеше да стане в кантората му, където Джонсън щеше да отиде като официално лице при прехвърлянето на линията Наринг Крос.

В единадесет и половина в деня на срещата Каупъруд чакаше в кантората си и слушаше разсеяно Сипънс, който сновеше напред-назад и излагаше съображенията си. Самият Каупъруд бе необичайно замислен. Дали не бе действал твърде припряно, във всеки случай повече от обикновено? Та това бе чужда страна и той не знаеше какви са порядките и настроенията тук. Вярно, че както бе купил правото за строеж, така и можеше да го продаде. От друга страна, усещаше някаква странна фаталност в тази сделка. Защото, ако сега, след като бе купил правото, не се възползваше от него навреме и както трябва, щяха да си помислят, че е опитал да се захване с дело, за което няма нито смелост, нито средства.

Джаркинс и Клурфейн пристигнаха доста самоуверени, защото Каупъруд им бе обещал да не забрави заслугите им. Веднага след тях дойдоха секретарят на Сипънс мистър Дентън и мистър Остейд, който бе направил някои проучвания по поръчение на Сипънс. По-късно пристигнаха мистър Китъридж, приемникът на Сипънс по управлението на чикагските линии на Каупъруд, който бе дошъл, за да обсъди с шефа си някои тамошни работи. Най-накрая се яви Оливър Бристъл, младоликият, но доста ловък юрисконсулт на Каупъруд, който бе командирован предварително, за да се запознае със системата на английските финанси, и сега бе готов за първата си задача. Каупъруд нарочно се бе заобиколил с обичайната си свита от свои хора не само да бъдат свидетели при прехвърлянето, но и да направи впечатление на тези английски джентълмени.

Последни, точно в дванадесет часа, пристигнаха господата Грийвс и Хеншоу, придружени от Джонсън, Райдър, Колторп и Делафийлд от Електротранспортната компания; мистър Колторп бе председателят й, мистър Райдър — негов заместник, а мистър Джонсън — юрисконсултът. И всички бяха доста респекти-рани, когато влязоха в кантората на големия бизнесмен и го намериха седнал зад бюрото си и заобиколен отдясно и отляво от помощниците и юрисконсулта си.

Каупъруд стана, поздрави сърдечно Грийвс и Хеншоу, а те на свой ред с помощта на Джаркинс и Сипънс представиха членовете на двете групи. Но Джонсън привлече най-много вниманието на Каупъруд и Сипънс — на първия, защото имаше големи връзки, а на втория — защото Сипънс надуши в него съперник. Сипънс бе вбесен от властната самоувереност на този човек и почти царствения начин, по който той се окашляше и оглеждаше околните внимателно, като учен, изследващ насекоми. И пак Джонсън откри срещата.

— И така, мистър Каупъруд, и вие, господа — започна той, — смятам, че сте добре осведомени по делото, за което сме се събрали. Затова колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще приключим.

(„Не думай!“ — заяде се наум Сипънс.)

— Така е — каза Каупъруд, след което натисна един бутон и нареди на Джеймисън да донесе чековата му книжка и папката е временното споразумение.

Джонсън извади от големия кожен портфейл, донесен от винаги стоящия зад него млад помощник, инвентарните и счетоводните книги на Електротранспортната компания, официалния й печат и разрешителното и постави всичко това на бюрото на Каупъруд, който заедно с Бристъл и Китъридж ги прегледа внимателно.

След като прехвърли всички книжа — разходни ордери и платежни задължения, Грийвс връчи на Каупъруд документа, а компанията чрез своите служители даде гаранция за неговата законност. Като секретар и счетоводител на Електротранспортната компания мистър Делафийлд (представи копие от парламентарния акт, даващ, право за строеж на линията. После мистър Бландиш от банката на Лондонското графство представи документ, удостоверяващ, че Франк Алджърнън Каупъруд е предал на съхранение в банката ценни книжа на стойност , шестдесет хиляди лири, които стават негова собственост в момента, когато той представи пред банката чек за горната сума.

Каупъруд подписа и даде на господата Грийвс и Хеншоу чек за тридесет хиляди лири, който бе заприходен към Електротранспортната компания. Упълномощеният от компанията предаде на Грийвс и Хеншоу разрешението за строежа на линията Чаринг Крос, а те на свой ред се разписаха и го връчиха на Каупъруд. След това Каупъруд подписа чек за шестдесет хиляди лири, предаде го на пълномощника на банката и получи в замяна документ, удостоверяващ, че е притежател на ценните книжа. Той също така връчи на Грийвс гаранционното споразумение на стойност десет хиляди лири за срок от една година. С това срещата приключи в атмосфера на въодушевление, което едва ли можеше да се обясни със свършената работа.

Причината беше самата личност на Каупъруд и въздействието му върху присъстващите. Например Колторп, председателят на Електротранспортната компания, рус, набит петдесетгодишен мъж, бе дошъл, пълен с предубеждения към всеки американец, дръзнал да се захване с лондонското метро, но явно остана поразен от мълниеносните действия на Каупъруд. Райдър огледа дрехите му и не пропусна да забележи красивите му ахатови копчета на ръкавелите, светлокафявите му обуща и добре ушития му костюм в пясъчен цвят. Явно Америка вече бе родила нов, особен вид бизнесмен. Стига да поискаше, този човек можеше да стане голяма сила в лондонските делови кръгове.

Джонсън реши, че в случая Каупъруд е проявил доста проницателност и дори приемлива хитрост. Този човек бе безжалостен, но това бе нормално, когато се сблъскваха толкова много различни интереси. Джонсън тъкмо си тръгваше, когато Каупъруд се приближи към него.

— Мистър Джонсън, имам сведения, че лично се интересувате от метрото — каза той, като се усмихна сърдечно.

— Да, донякъде — отвърна Джонсън учтиво, но и предпазливо.

— Моите хора ме осведомиха — продължи Каупъруд, — че вие сте повече, или по-малко специалист по разрешителните за метрото. Аз съм се учил зад океана н, да си призная, тук се чувствам новак. Стига да нямате нищо против, по-нататък можем да обсъдим някои от тези въпроси. Ако искате, да обядваме или да вечеряме заедно в моя хотел или другаде, където няма да ни пречат?

Уговориха се за вечерта на идния вторник в хотел „Браун“.

След като всички си излязоха и Каупъруд остана сам със Сипънс, той се обърна към него:

— Значи така, Де Сото, взехме си беля на главата. Какво ще кажеш за тези англичани?

— Е, помежду си сигурно добре се разбират — отвърна Сипънс, все още подразнен от поведението на Джонсън, — но ти, шефе, трябва да си нащрек с тях. Най-сигурно е да разчиташ на хората, които сам си въвел в бизнеса.

— Сигурно си прав, Де Сото — каза Каупъруд, усетил какво си мисли Сипънс. — Но се боя, че ще трябва да включа и някои от тях, за да вървят нещата гладко. Няма да им хареса цялото предприятие да е на американците и ти много добре го знаеш.

— Така си е, шефе, но ще ти трябват и американци, за да не те изненадат неприятно местните хора!

А в главата на Каупъруд се въртеше мисълта, че всъщност му трябват неколцина предани и въодушевени англичани като Джонсън, Грийвс и Хеншоу, и дори онзи мълчалив Райдър, който го оглеждаше така внимателно, без да каже нито дума. Сега, когато се развихри, някогашните му американски сътрудници можеха да се окажат неподходящи. Знаеше много добре, че в света на бизнеса има кризисни моменти, в които не трябва да се допускат чувства. Тъкмо животът го бе научил на това правило. И той не беше човекът, който щеше да обърне гръб на този свой безпощаден, но много добър учител.