Теодор Драйзер
Стоик (48)

ГЛАВА XLVIII

Лондон. Обичайната глъч по повод завръщането на мистър и мисис Каупъруд. Беренис вече знаеше деня на пристигането, тъй като бе получила няколко телеграми. Каупъруд на свой ред се интересуваше само от едно: да има мир и любов между него и Беренис.

Стейн също бе много доволен, защото по време на отсъствието на Каупъруд бе постигнал известен напредък във връзка с метрото, а също така и с повереницата му. Всъщност Стейн бе почти влюбен. След гостуването на Беренис в Трегасол я бе посещавал няколко пъти в Прайърс Коув. Надеждата, че може да я спечели, му даваше сили и го караше да упорства. Беренис можеше да се влюби в него и да се съгласи да му стане жена. Каупъруд едва ли щеше да има нещо против, защото това щеше да заздрави деловите им отношения. Разбира се, Стейн трябваше да проучи по-подробно Беренис и да разбере какви точно са отношенията й с Каупъруд. Досега не си бе правил този труд. Но дори и миналото й да не се окажеше така безупречно, Стейн не познаваше по-очарователна жена от нея. И тя определено не се опитваше да го оплете, по-скоро той я преследваше непрекъснато.

А Беренис се чудеше дали да се радва или тревожи от две неща. Едното бе, че Стейн така се е увлякъл по нея, а другото — поканата, отправена след посещението в Трегасол към нея и майка й да заминат към края на есента на пътешествие с неговата яхта „Айола“ заедно със семейство Каупъруд. Щели да спрат и в Каус, където по това време вероятно щели да бъдат крал Едуард и кралица Александра. Графът с удоволствие щял да представи Беренис и майка й, а също Каупърудови на Техни величества, тъй като кралят и кралицата били стари приятели на баща му.

Като чу името на Ейлийн, Беренис се вледени. Дойдеше ли тя на яхтата, те двете с майка й нямаше да могат да припарят там. Ако не дойдеше, щеше да се наложи да измислят някакво правдоподобно обяснение за Стейн. Ако и Каупъруд, и Беренис приемеха тази покана, трябваше преди това независимо от чувствата си да постигнат някакво дипломатично споразумение. А това не й се искаше в момента. Ако не тръгнеше с Каупъруд или тръгнеше без него, завинаги щеше да го отблъсне, завинаги. И щяха да последват обяснения и промени, които можеха да се окажат съдбовни за всички.

Колкото и да я беше яд на Каупъруд, Беренис сега не можеше да взима прибързани решения. Дори и да мечтаеше за Стейн, съвсем ясно бе, че без благословията на Каупъруд тя щеше да потъне сред множеството трудности и усложнения, заплашващи я отвсякъде. Ако го разгневеше, той щеше да я унищожа моментално. Ако чувствата му към нея изстинеха, щеше да остави Ейлийн и другите да го сторят. Обмисляйки всичко това за кой ли път, Беренис разбра, че по характер, темперамент и светоглед Каупъруд й допада повече от Стейн. Най-силна се чувствуваше, когато той бе до нея. И макар да имаше много качества, Стейн не можеше да се мери с Каупъруд, който бе далеч по-енергичен, изобретателен, естествен и имаше по-човечен възглед за живота. Тъкмо тези неща най-много я убедиха, че иска да е с Каупъруд и с никого другиго, да чува гласа му, да наблюдава жестовете му, да усеща енергията му и безстрашието му пред живота. Когато беше с него, силата й растеше. И как ли щеше да възприема всичко това, ако не знаеше, че всеки миг може да се облегне на крепката му десница? Тъкмо затова Беренис не даде окончателен отговор на Стейн за пътешествието, като заяви, че нейният настойник понякога е упорит и несговорчив и ще трябва да почакат той да се завърне в Англия. Тя самата би искала да заминат, заяви Беренис с усмивка. Нека Стейн остави нещата в нейни ръце, може би тя ще успее да предума Каупъруд.

Щом стигна в хотела, Каупъруд намери приветствие от Беренис, което, макар и малко официално, бе ведро и изобщо не издаваше тревогите й. Но тъй като бе човек, който винаги усеща опасността и разгадава силните чувства на другите, към него, той бе сигурен, че тя е враждебно настроена. Всъщност доста преди да пристигне в Англия, Каупъруд бе убеден, че Беренис знае за връзката му с Лорна. Усещаше го сякаш със слънчевия си сплит. Затова бе нащрек, готов за всякакви неприятности. Вече бе решил да не се измъква, да не избягва разговора, а да види как е настроена Беренис и тогава да реши какво да прави.

Така пристигна в Прайърс Коув. Имението бе цялото в есенни тонове — листата на дърветата леко жълтееха и червенееха. Макар да беше пладне, по реката се стелеха мъгли. Приближавайки, той си помиела какви чудесни летни дни е могъл да прекара тук с Беренис. Но сега го чакаше друго — ще бъде откровен с нея, нека тя още веднъж разбере с какъв човек си има работа. Този подход се бе оказал доста полезен и друг път, така че той се надяваше да му помогне и сега. И освен това можеше да каже — Стейн не компенсира ли Лорна? Невинна или не, Беренис трябваше да разбере, че и нейното поведение не е било безукорно.

Зад оградата Каупъруд видя градинаря Пигът, който подрязваше храстите и почтително му се поклони. На заграденото място до конюшнята на Стейн конете се грееха на есенното слънце, а край вратите й двамата коняри чистеха сбруите. По ливадата срещу него се зададе мисис Картър, цялата грейнала в усмивка — очевидно не знаеше нищо за проблемите им. Тя го поздрави весело и затвърди убеждението му, че Беренис не е споделила нищо с нея.

— Е, как сте? — каза той, като слезе от файтона и протегна ръка на мисис Картър.

Беренис била както винаги добре и сега свирела в музикалния салон. В потвърждение на това от отворения прозорец се чуха звуците на „Сцени от един пазар“ на Римски-Корсаков^[1].

За миг му се стори, че сега както някога с Ейлийн ще му се наложи да дава неприятни обяснения, но тъкмо в този момент музиката спря внезапно и Беренис се появи на вратата спокойна и усмихната както винаги. О, значи се е върнал! Чудесно! Как е? Добре ли е пътувал! Тя така се радва да го види. Беренис се затича насреща му, здрависа се, но не го целуна, което той не пропусна да забележи. Но иначе се държеше така, сякаш нищо не я тревожи. Дори доста възторжено заяви, че се е върнал тъкмо навреме за красивата есен, че е всеки ден имението става все по-прекрасно. И Каупъруд се видя принуден да заиграе същата игра, без да знае в кой миг ще се разрази бурята. Но тъй като Беренис весело му предложи да отидат на яхтата да изпият по един коктейл, той реши да я прекъсне.

— Беви, искаш ли да се разходим край реката? — Хвана я под ръка и я поведе по пътеката под сенките на дърветата. — Беви — започна Каупъруд, — преди всичко бих искал да ти кажа нещо.

Той я погледна студено и тя изведнъж промени поведението си.

— Извини ме за миг, Франк, искам да кажа на мисис Еванс.

— Не — заяви Каупъруд решително. — Остави я, Беви. Искам да ти кажа нещо много по-важно от заръката ти за мисис Еванс или каквото и да било друго. Искам да ти кажа за Лорна Меърис. Сигурно вече знаеш, но все пак държа да го чуеш от мен.

Докато той говореше, тя мълчеше и вървеше тихо край него.

— Знаеш ли за Лорна Меърис? — попита Каупъруд.

— Да. Знам. Някой ми е изпратил от Ню Йорк изрезка от вестник и няколко портрета. Много е красива.

Той забеляза колко сдържана е Беренис. Не го упрекваше. Не питаше за нищо. Затова още по-важно бе да разбере какво наистина мисли тя по въпроса.

— Стана съвсем друго от това, което ти разправях, нали, Беви?

— Да. Но сигурно няма да ми кажеш, че вече съжаляваш.

Краищата на устните й се извиха леко иронично.

— Не, Беви, няма да ти кажа нищо, само ще ти обясня какво стана. А ти самата можеш да съдиш. Искаш ли?

— Не особено. Но ако държиш да говориш за това, добре. Мисля, че разбирам как е могло да стане.

— Беви! — възкликна той, като се спря и я погледна с възхищение и истинска любов. — Ние не можем по-точно аз не мога да разговарям така. Ако държа да ти разкажа всичко, то е защото, каквото и да си мислиш, бих искал да знаеш, че все още те обичам много. Може да ти звучи нелепо и фалшиво след случилото се, но искрено вярвам в едно — ти знаеш, че е така. Ти знаеш и аз зная, че човешките достойнства не се ограничават само с физическата красота или чувственото обаяние. Има огромна разлика между една красива жена и друга, оценени през погледа на мъжа — важни са и характерът, и разбирателството, и това непоклатимо единство на целите и стремежите, и…

— Така ли? — прекъсна го Беренис с леден тон. — Толкова важни, че да предотвратят измяната, да запазят верността?

Гневът, който той съзря затаен в очите й, го предупреди, че в никакъв случай не бива да извърта.

— Важни са, Беви. Ето сега съм тук, при теб. Преди десет дни в Ню Йорк…

Беренис го прекъсна:

— Да, знам. Прекарал си едно прекрасно лято с нея и си я захвърлил. Омръзнала ти е за момента. Сещаш се за Лондон, за плановете си да възстановиш своята репутация… — Красивата й уста се изкриви в презрителна усмивка. — Наистина, Франк, няма какво да ми обясняваш. Аз съм същата като теб. И аз мога да ти давам какви ли не обяснения. Но разликата е, че съм ти задължена за някои неща и трябва да направя някои жертви, за да запазя каквото имам, поради което се налага да бъда много внимателна, доста по-внимателна от теб. Или… — Тя спря и го погледна така, че той усети укора й почти физически — като плесница.

— Но, Беренис, казвам ти самата истина. Напуснах я. Върнах се при теб. Ако искаш, ще ти обясня, ако не искаш — няма. Аз желая само едно — да се сдобря с теб, да ми простиш и да продължим само двамата. Ако искаш вярвай, но това повече няма да се повтори. Нима не го чувстваш? Няма ли да ми помогнеш да си възстановим поне отчасти честните и открити отношения? Помисли си какво сме един за друг! Аз мога да ти помагам, искам да го нравя и ще го правя, независимо дали ще останеш с мен или не! Не ми ли вярваш, Беви?

Те стояха под старите дървета на малка зелена ливадка, спускаща се към Темза. Пред тях се виждаха сламените покриви на далечно село. От комините се виеше синкав дим. Наоколо цареше покой. Но той си мислеше, че колкото и да се владее и да не иска да вдига скандал, Беренис не му е простила. Същевременно неволно я сравняваше с други жени при подобни обстоятелства, най-вече с Ейлийн. Тук нямаше сълзи, разправии. Но за пръв път Каупъруд съзна, че истински влюбената жена ще плаче и ще нрави сцени, колкото и неприятни да са те за любимия, който в края на краищата ще й ги прости.

От друга страна, в отношенията му с Беренис безспорно имаше нещо, което не беше за пренебрегване. Разбира се, той сам бе помрачил връзката им… Изведнъж Каупъруд се превърна в онзи хитър, проницателен, напорист бизнесмен, който можеше да се види на съвещания и преговори.

— Чуй ме, Беви! — каза той твърдо. — На дванадесети юни заминах за Балтимър по работа… — и Каупъруд й разказа какво точно е станало. Как се е върнал в .полунощ в стаята си. Как Лорна е почукала. Всичко. Каза й колко очарован е останал от нея. Къде я е извеждал и как я е развличал. Какво са писали вестниците. Упорито се оправдаваше с това, че Лорна също като Беренис му е направила магия. Той нямал никакво намерение да изневерява на Беренис. Увлечението го връхлетяло като ураган. И тук Каупъруд й изложи една своя теория, която бе извел въз основа и на предишните си похождения: чувственото влечение притежава такава сила, че може да възтържествува над разума и волята. Тъкмо така и станало — то разрушило всякакви негови предишни планове и намерения.

— Честно казано — добави той, — сигурно единственият начин да избягвам такива провали е изобщо да не общувам с привлекателни жени. А това, разбира се, невинаги е възможно.

— Естествено — каза Беренис.

— Сама разбираш — продължи той, решен да доведе разговора докрай, — че само светец би могъл да устои на съблазънта на Лорна Меърис. Това й го признавам.

— О! — възкликна Беренис. — Впрочем и аз смятам така, тя наистина е доста привлекателна. А как да се отнасям аз с другите мъже? Имам ли право на същото? — И тя го погледна изпитателно, а той също се бе вторачил в нея.

— Теоретично, да — отвърна Каупъруд. — Тъй като те обичам, ще се опитам да търпя, докато мога, докато има смисъл. След това вероятно ще те оставя да си отидеш, също както и ти ще ме пуснеш, ако няма защо да сме заедно. Но сега искам да знам едно — обичаш ли ме, скъпа? За мен това е много важно,, защото аз те обичам както преди.

— Франк, ти ми задаваш въпрос, на който сега не мога да отговоря, защото и аз самата не знам.

— Но нима не виждаш, че е било само мимолетно увлечение — настояваше Каупъруд. — В противен случай нямаше да съм тук сега. Не ти го казвам, за да се оправдавам, а защото наистина е така.

— С други думи — каза Беренис, — тя пристига със следващия кораб.

— Тя ще танцува в Ню Йорк цялата зима. Това можеш да го прочетеш във всеки американски вестник. Разбери, Беви, към теб чувството ми е не само по-силно, но и по-дълбоко. Имам нужда от теб, Беви. Ние с тебе мислим и чувстваме по един и същ начин. Затова съм се върнал тук и тук искам да си остана. Онова, другото, бе незначително. През цялото време го знаех. Когато спря да ми пишеш, ми стана пределно ясно, че ти си ми много по-скъпа. Ето това е всичко. Какво ще кажеш, Беви?

Смрачаваше се. Той се приближи към нея, грабна я в обятията си и притисна устни в нейните. И тя усети как се предава телом и духом. Но същевременно знаеше, че трябва да му каже какво мисли.

— Аз те обичам, Франк, да, обичам те. Но те привличам само физически. А когато това свърши… когато свърши…

И те се притиснаха силно, оставяйки желанието да изгаси тази малка свещица, човешкия разсъдък, и да надделее за миг над тази неподвластна на разума сила, човешката воля.