Теодор Драйзер
Стоик (69)

ГЛАВА LXX

Смъртта на Каупъруд ги изправи пред толкова много проблеми, някои от които трябваше да се свършат незабавно, а други по-нататък, че те останаха известно време вцепенени, като ударени от гръм. Доктор Джеймс запази самообладание и най-напред помоли делово Джеймисън да преместят Беренис на една кушетка. След това му предложи да се обади веднага на мисис Каупъруд и да я попита какво ще нареди за погребението.

Когато позвъни, Джеймисън за огромна своя изненада установи, че Ейлийн е неумолима. Двамата с доктор Джеймс се разтревожиха много, защото това й поведение щеше да доведе до огромен скандал.

— Защо питате мен? — отвърна тя. — Питайте доктор Джеймс и мис Флеминг. Те се занимават с неговите неща и тук, и в Лондон.

— Но, мисис Каупъруд — каза Джеймисън смаян. — Той ви е мъж. Нима наистина не искате да го пренесем в дома ви?

Ейлийн отвърна рязко:

— Мистър Каупъруд изобщо не ме зачиташе, мамеше ме заедно с лекаря си и любовницата си. Нека те да се погрижат за всичко — да изпратят тялото в някое погребално бюро и оттам да уредят погребението.

— Но, мисис Каупъруд — Джеймисън повиши глас от вълнение. — Това е нечувано. Вестниците ще узнаят. Нима ще ви бъде приятно да причините скандал с такава видна фигура като мъжа ви?

Като чу тези странни думи, доктор Джеймс взе слушалката.

— Мисис Каупъруд, обажда се доктор Джеймс — каза той хладно. — Както знаете, аз съм лекар. Мистър Каупъруд ме извика, когато се върна тук. Той не ми е роднина, но аз се грижих за него, както бих се грижил за всеки друг пациент, включително и за вас. Но ако вие продължавате да упорствате и не промените недостойното си отношение към праха на човека, който ви е бил съпруг и ви е завещал имуществото си, ще се опозорите до края на живота си. Трябва да си давате сметка за постъпките си.

Той почака малко, но тя мълчеше.

— Не ви моля за услуга, мисис Каупъруд — продължи доктор Джеймс. — На мен не ми трябва нищо. Но помислете за себе си. Разбира се, можем да пренесем тялото на мъжа ви в някое погребално бюро и оттам да тръгнем за гробището, ако това е, което искате. Но добре си помислете. Вестниците ще научат от мен или от погребалното бюро какво е станало с тленните останки. Затова още веднъж, за последен път и заради вас самата ви моля да помислите. А ако не промените решението си, ще се погрижа още утре цялата тази история да гръмне във вестниците.

Той млъкна и зачака с надежда, че ще получи по-човешки отговор. Но чу щракане и разбра, че Ейлийн е затворила. Тогава каза на Джеймисън:

— Тази жена в момента не е на себе си. Просто трябва да вземем всичко в свои ръце и да действаме вместо нея. Всички слуги на мистър Каупъруд го обичаха много и аз съм сигурен, че ще можем да се уговорим с тях тайно да внесем тялото в дома му и оттам да тръгне едно прилично погребение. Можем и сме длъжни да го направим. Няма да допуснем такова безобразие.

И доктор Джеймс си взе шапката и излезе, като преди това нагледа Беренис, която се бе посъвзела, и я помоли да се върне в стаята си и да чака вест от него.

— Не се отчайвайте, Беренис. Повярвайте, ще уредим всичко както трябва и без излишен шум — и той й стисна ръката приятелски.

Следващото, което направи, бе да пренесат тялото на Каупъруд в едно погребално бюро близо до хотела. След това поговори е Джеймисън за слугите му, за това, дали някои от тях ще се съгласят да им помогнат. Защото доктор Джеймс бе убеден, че не трябва да се примири е Ейлийн. Сигурно бе превишил правата си, но друг изход нямаше. Много отдавна бе наясно е техните отношения. Знаеше, че Ейлийн бе много влюбена в мъжа си, но бе толкова ревнива, че следеше всяка негова стъпка и отдавна бе превърнала мечтата си за щастие в безкрайна болка.

За голяма изненада на. Джеймисън тъкмо в този тежък момент му се обади някой си Бъкнър Кар. Оказа се, че е старши иконом в дома на Каупъруд и служи там още от Чикаго. Той звънял не само за да сподели мъката и отчаянието си от смъртта на мистър Каупъруд, но и защото чул случайно телефонния разговор с мисис Каупъруд, нейните несправедливи обвинения и ужасното й решение да не допуска тялото на мъжа си в собствения му дом. Кар предложи услугите си, за да бъде избегнат такъв позор.

Когато доктор Джеймс се върна в хотела, свари там Кар с Джеймисън и им обясни какво е намислил. Вече наредил в бюрото да подготвят тялото за погребение, да го сложат в подходящ ковчег и да чакат нови нареждания. Сега най-важният въпрос бе кога да го пренесат в дома му и дали може да се разчита на слугите да го приемат тайно и безшумно и да го внесат в най-подходящата стая, без мисис Каупъруд да усети нещо, поне до другата сутрин. Смята ли Бъкнър Кар, че ще успеят? Той отговори, че сега трябва да се върне в дома на Каупъруд за час-два, да поговори със слугите, след което ще се обади на Джеймс и Джеймисън и ще ги уведоми дали планът на доктора може да се изпълни. Икономът си тръгна, а след два часа звънна и им съобщи, че най-подходящото време е между десет вечерта и един през нощта. Всички слуги били готови да помогнат, а къщата щяла да тъне в тишина и мрак.

В един часа през нощта, както се бяха уговорили, ковчегът с тялото на Каупъруд бе внесен в дома му, докато Кар патрулираше по пустата улица. Преданите слуги бяха приготвили залата на втория етаж и сложиха там богато украсения ковчег, в който лежеше господарят им — един от тях стоеше на пост пред вратата на Ейлийн, за да пази.

Така в тишината на нощта погребалната процесия с тялото на Франк Алджърнън Каупъруд влезе без парадни церемонии в дома му и Ейлийн отново се оказа под един покрив с мъжа си.