Теодор Драйзер
Стоик (44)

ГЛАВА XLIV

Беренис не бе сигурна дали е разумно да продължава да се среща със Стейн, но Каупъруд се бавеше в Америка и така ги тласкаше един към друг. Той вече й бе писал оттам, че не може да се върне в Лондон преди края на приближаващите президентски избори, макар че истинската причина бе Лорна. Все пак бе добавил благоразумно, че ако той не успее да се върне скоро, ще извика Беренис при себе си в Ню Йорк или Чикаго.

Писмото му я накара да се замисли, но не събуди никакви подозрения. И може би щеше да му се размине, ако Ейлийн не бе изпратила изрезката от вестника, която пристигна на другия ден след разговора на Беренис със Стейн. Една сутрин, докато се ровеше из пощата си в източната спалня, тя видя най-обикновен плик е нюйоркския си адрес, препратен тук. Вътре имаше портрети и описания на Лорна Меърис заедно със следната статия от „Таун Топикс“: „Целият град говори за един световноизвестен мултимилионер и най-новото му увлечение — нашумяла танцьорка, звездата на сезона. Ако се вярва на слуховете, това е една изключително романтична история. Разправят, че този джентълмен, прославил се с финансовите си успехи в един град на Средния запад и прочут със склонността си към млади и красиви момичета, е срещнал в някакъв отдалечен град най-красивата и най-известната през този сезон жрица на Терпсихора и веднага е спечелил сърцето й. Но колкото и богат да е този меценат на изкуствата, колкото и да е прочут е това, че обсипва с щедри дарове онези, които са му харесали, този път той не е поискал момичето да се откаже от балета и да го придружи в Европа, откъдето неотдавна се е върнал, за да търси капитали за най-новия си проект. Не, той е склонил да остане тук по-скоро защото е много увлечен. Европа делово го зове, но финансистът е отложил осъществяването на най-крупното си приключение, за да се погрее на лъчите на най-новото си слънце. Напразно обожателите й с копринени цилиндри обсаждат вратите на театъра — всяка вечер една частна кола я отнася към радости, за каквито само сме сънували. Клубовете, ресторантите и баровете гърмят от тази мълва. Защото не се знае какъв ще е краят, но Европа несъмнено не може да чака безкрайно. Дойдох, видях, победих!“

В този първи миг Беренис бе по-скоро изненадана, отколкото потресена. Възторгът на Каупъруд от нея и огромното удовлетворение, което той намираше в компанията й и в работата си, я бяха залъгали и тя бе решила, че поне за момента не я застрашава никаква опасност. Но след като разгледа портрета на Лорна, тя веднага забеляза колко много чувствен огън притежава новата фаворитка. Нима е вярно? Нима той си е намерил друга? Толкова бързо? Не, Беренис не можеше да му го прости, поне сега. Само преди два месеца й бе признал, че е самата женственост и че тя единствена не трябва да се бои нито от мъжкото непостоянство, нито от женското съперничество. А ето, той е още в Ню Йорк и там не го задържа нищо друго освен Лорна. Ай пише някакви глупости за президентските избори!

Малко по малко я обзе огромна ярост. Сивосините й очи се превърнаха в лед. Но постепенно здравият разум отново й дойде на помощ. Та нима тя също не притежаваше някои силни оръжия? Например Тавистък, може да беше и глупак, но общественото му положение беше такова, че често ги канеха с майка му на приеми в двореца. А имаше и други — откровено възторжените погледи на мнозина видни и интересни мъже в нейното ново обкръжение открито й казваха: „Избери ме!“ Да не говорим за Стейн.

Но колкото и гневни да бяха тези й първи мисли, в тях нямаше отчаяние. Защото тя все още го обичаше. И двамата знаеха много добре колко скъпоценно е това, което ги свързва. Сега тя бе объркана, наранена, изненадана, доста ядосана, но не и готова да скъса с него. Та нали си бе мислила понякога дали наистина е възможно със своята любов и плам да го откаже от старите му страсти? И бе решавала, че едва ли ще може. Надяваше се в най-добрия случай сходството на характерите им и общността на интересите да им помогнат да съхранят връзката си, която и за двамата бе както приятна, така и изгодна. Но сега… Нима трябваше да признае пред себе си, че всичко е рухнало? Не, не така си представяше тя своето бъдеще. Нито пък неговото. Твърде хубаво бе всичко, което се бе случило между тях.

Вече бе писала на Каупъруд за поканата на Стейн и имаше намерение да чака отговора му. Но след като държеше в ръцете си тези доказателства за неговата измина, Беренис реши да приеме поканата на графа и да му даде някакви надежди, независимо какво решение ще вземе за Каупъруд. Особено любопитно й беше да види как той ще приеме откритото увлечение на Стейн по нея.

Затова писа на графа, че тъй като майка й се чувствува доста по-добре, а и тя самата има нужда от промяна, с удоволствие приема втората му покана, пристигнала преди няколко дни.

Колкото до Каупъруд, реши да не му пише повече. И тъй като не искаше да скъсва с него, реши да се държи безукорно със Стейн. Най-добре беше да почака и да види как ще му се отрази нейното мълчание.