Теодор Драйзер
Стоик (22)

ГЛАВА XXII

Наближаваше краят на плаването. Толифър всячески се стараеше да спечели благоразположението и а Ейлийн. За две вечери уреди да играят карти, като предвидливо отстрани мис Гивънс. Покани една много известна актриса, млад банкер от Запада, който сподели, че с удоволствие би се запознал със съпругата на Каупъруд и една млада вдовица от Бъфало, която бе така племена от светските маниери и приятната му външност, че с гордост би общувала с всеки, с кого го той я запознаеше.

Малко бе да се каже, че Ейлийн се въодушеви от тези неочаквани запознанства и най-вече от очевидния интерес на Толифър към нея, още повече че Каупъруд, макар и да не участваше в тези срещи, явно ги одобряваше. Дори предложи, след като пристигнат в Лондон и се установят в хотел „Сесил“, тя да покани Толифър и неколцина от неговите приятели на чай или обяд. И той самият щял да намине, стига да има време. Ейлийн благодареше на съдбата за този шанс и веднага прие не толкова, за да започне връзка с Толифър, колкото да докаже, че все още умее да установява контакти, които му се нравят.

Каупъруд се убеди, че Толифър може да бъде оставен да действува сам както намери за добре. Очевидно бе доста умен и тактичен, а също умееше да се държи безукорно в общество. А ако изведнъж му хрумне да стане любовник на Ейлийн, за да я спечели, да се ожени за нея и да заграби част от личното й богатство? Едва ли ще успее. Ейлийн никога нямаше да се влюби сериозно в друг мъж.

Толифър понякога се измъчваше, че участвува в такава мръсна игра, но много добре знаеше, че е извадил голям късмет в този свой провален живот и в никакъв случай не трябва да го изпуска. След като бе стигнал дотам, че да се остави, както беше доскоро, да го храни някаква актриса, защо да не спечели пари от това, че е поел задължението да придружава, насочва и забавлява тази жена. Тя, разбира се, не умееше да се държи в общество, все правеше това, което не трябва, умираше от желание да се хареса и сигурно би могла да се облича с повече вкус и да бъде обучена на съответното поведение, за да се чувствува уверена сред хората. Но поне бе дружелюбна и признателна и той спокойно можеше да направи за нея много.

Преди да замине, бе поразпитал тук-там и бе узнал, че в отсъствието на Каупъруд Ейлийн е завързвала доста долнопробни връзки, компрометиращи както нея, така и Каупъруд, макар и тя да не заемаше някакво важно обществено положение. Как така, питаше се той, Каупъруд го е допускал? Но сега, когато се запозна с нея и си припомни историята на нейния съпруг, вече бе склонен да мисли, че за Каупъруд това е бил единственият разумен изход. Защото Ейлийн определено бе решителна и напориста жена и ако мъжът й започнеше борба за свободата си, тя нямаше да остави камък върху камък, но щеше да го задържи и дори преднамерено да му навреди.

А съществуваше и възможността някой ден Каупъруд да се обърне срещу него и да го обвини в интимна връзка с Ейлийн — реална или не, за да се отърве от нея. Но ако пък Толифър докажеше, че Каупъруд го е наел за тази цел, разкритията му нямаше да са приятни за нито един от тях двамата. Така че какво имаше да губи? Не беше трудно да има такива отношения с Ейлийн, че мъжът й да не успее да го обвини в нищо.

А за нея можеше да направи доста. По време на това пътешествие бе забелязал, че тя доста пийва. Ще я пази от тази й слабост. А и дрехите й… Той познаваше модисти в Париж, които ще са му благодарни за честта да я облекат, както трябва. Най-сетне с нейни пари, разбира се, нямаше да е трудно да й бъдат организирани пътувания — до Екс ле Бен, Биариц, Диеп, Кан, Ница, Монте Карло, стига тя да му се довереше. Той щеше да покани някои стари приятели, да си плати старите дългове, да завърже нови познанства!

Толифър лежеше в каютата си, пушеше и пийваше от високата чаша уиски със сода, като разсъждаваше за тези неща. Каква каюта! И работа за 200 долара седмично! И тези 3000 долара!