Теодор Драйзер
Стоик (35)

ГЛАВА XXXV

Толифър още веднъж усети цялата важност на възложената му задача, когато на третия ден след пристигането на Ейлийн получи допълнителни две хиляди долара от парижкия клон на Централното нюйоркско кредитно дружество, което още преди той да замине, го уведоми, че трябва да държи връзка с неговите лондонски и парижки клонове.

Сега вече нямаше никакво съмнение, че е спечелил Ейлийн. Той й се обади по телефона пет часа след посещението им у Сабинал и я покани на обяд, а по тона й разбра, че тя се радва да го чуе. Ейлийн се чувствуваше щастлива тъкмо от това негово другарство, от приятелството на човек, който се интересува от нея. По някакъв начин той й напомняше за някогашния Каупъруд — енергичен, сърдечен и немалко властен.

Толифър си подсвиркваше, след като затвори телефона. Сега изпитваше към Ейлийн по-топло чувство, отколкото когато се зае със задачата си. Защото вече я познаваше и разбираше колко важни са били за нея вниманието и обичта на Каупъруд и какво означава да ги загуби напълно. Самият той често изпадаше в депресии също защото бе загубил нещо, и сега можеше да й съчувства.

Предишната вечер у Сабинал, когато Маригоулд и мисис Тори така нехайно и безразлично я изключваха от време на време от разговора си, Толифър забеляза безпомощното изражение на лицето й. Това го бе накарало да я отведе към рулетката, за да погледат играта. Несъмнено тя щеше да се окаже трудно протеже. Но той бе поел това задължение и от успеха му зависеше неговото бъдеще.

Но, боже господи, мислеше си той, Ейлийн трябваше да свали поне десет килограма! Трябваха й също по-подходящи дрехи и едно по-светско поведение. Много беше свита. Трябваше да й внуши уважение към самата себе си и тогава и другите щяха да я зачитат повече. Ако не успееше да направи това за нея, пари, не пари, тази работа по-скоро щеше да му навреди, отколкото да му помогне.

И тъй като Толифър винаги се бореше здраво за постигане на целите си, сега реши да действува незабавно, без да жали сили. Понеже искаше да я очарова и знаеше, че това зависи от блестящия му външен вид, той положи извънредни грижи за облеклото си. Погледна се в огледалото и се засмя — къде е сега онова жалко същество от преди шест месеца в Ню Йорк? Къде е онази Розали Харигън с мизерната й стаичка? А отчаяните му опити да си намери работа!

Квартирата му в Булонския лес бе само на няколко минути пеша от „Риц“. Тази сутрин той вървеше по улиците леко, като безгрижен парижанин, галеник на съдбата. Обмисляше кои шивачи, фризьори и шапкари да наеме за преобразяването на Ейлийн. Зад ъгъла беше ателието на Клодел Ришар. Щеше да я заведе при него, като предварително го инструктира да я убеди, че ако свали десетина килограма, той ще й направи такива тоалети, след които ще се обръщат всички, и тя първа ще въведе тези нови модели. Сетне при Краусмайер на булевард Осман. Неговите обувки се славеха като най-добрите. Толифър вече се бе осведомил по този въпрос. А на Рю дьо ла Пе какви украшения, скъпоценни камъни, парфюми! На улица Дюпон какви козметични салони, а най-прочутият от тях — на Сара Шимел. Смяташе да заведе там Ейлийн.

В летния ресторант на Наташа Любовски с изглед към парка и „Нотр Дам“ двамата седяха на чашка кафе с лед и разбит със захар жълтък „А ла Суданов“ и Толифър я посвещаваше в тайните на парижките вкусове и модни новости. Чувала ли е, че Тереза Бианка, нашумялата испанска танцьорка, си поръчва пантофките при Краусмайер? А че Франческа, най-малката дъщеря на херцог Толе, също е негова клиентка? А знае ли какви чудеса е постигнала Сара Шимел в разкрасяването на жените? Той й изброи няколко имена.

Последва посещение при Ришар, после при Краусмайер и при прочулия се наскоро парфюмерист Люти. Следобедът приключи с чай в „Жерме“. А за девет часа той я заведе на вечеря в „Кафе дьо Пари“, където бяха поканени Рода Тейър, прочута американска оперетна певица, с летния й компаньон Мело Бариос, втори секретар в бразилското посолство. Сред гостите бе и Мария Резщат от чешко-унгарски произход. При едно от предишните си посещения в Париж Толифър се бе запознал с нея. Тогава тя бе съпруга на един от представителите на тайната военна мисия на Австрия във Франция. А сега, когато обядваше веднъж в „Маргьори“, я видя в компанията на Сантос Кастро, баритон във Френската опера, който пееше с новата американска оперна звезда Мери Гардън. Тя му каза, че съпругът й е починал. Толифър забеляза, че Кастро леко я отегчава и че ако е свободен, с удоволствие би се видяла с него. Тя му се стори доста по-подходяща за Ейлийн, отколкото младите му приятелки. Беше природно интелигентна и приятно зряла. Той веднага реши да ги запознае.

Ейлийн остана поразена от нея. Мария Резщат имаше поразителна външност — висока, с гладка черна коса и странни сиви очи. Тази вечер бе облечена с рокля от червено кадифе, падаща на съблазнителни гънки около тялото й. За разлика от Ейлийн не носеше никакви бижута, а косата й бе просто опъната назад. Поведението й към Кастро подсказваше, че не държи на него освен може би по някакви снобски съображения. Като се обърна към Ейлийн и Толифър, тя им разказа как те двамата с Кастро наскоро са направили едно пътешествие из Балканите. Ейлийн се удиви от такава откровеност — твърде скоро; след като Толифър й бе обяснил, че двамата са просто добри приятели. И макар че самата тя имаше немалко прегрешения, Ейлийн твърде много благоговееше пред общоприетите правила. А тази жена бе така спокойна и самоуверена, че очевидно се надсмиваше над претенциите на обществото. Ейлийн бе очарована,

— Знаете ли, на Изток — разказа им мадам Резщат — жените са робини. Вярно, само циганките, изглежда, са свободни, но те пък са на дъното на обществото. Жените на повечето сановници и титулувани люде са всъщност робини, които живеят в страх пред мъжете си.

Ейлийн се усмихна мрачно на тези думи:

— Това може би не се отнася само до Изтока — каза тя.

Мадам Резщат се засмя мъдро.

— Да. Има нещо вярно. И тук има робини. Сигурно и в Америка.

Ослепително белите й гладки зъби лъснаха. Ейлийн се усмихна, защото знаеше много добре колко зависима е в чувствата си от Каупъруд. Защо тази жена можеше да е така еманципирана, да живее, без да е привързана към никой мъж, поне така дълбоко и мъчително като нея… На Ейлийн й се поиска да я опознае по-отблизо, да общува с Мария Резщат и по някакъв начин да поеме от нейното спокойствие и безразличие към условностите.

Кой знае защо, мадам Резщат също се заинтересува от Ейлийн. Разпита я за живота в Америка. Колко време възнамерява да остане в Париж? Къде е отседнала? Покани я на обяд на другия ден и Ейлийн охотно се съгласи.

Едновременно с това главата й бръмчеше от следобедните им начинания и участието на Толифър в тях. Обиколката им по магазини и ателиета и тактичните му съвети й отвориха очите: има какво още да се желае във външността й, но нищо не е непоправимо, С нея ще се заемат лекари, масажисти, козметички. Ще започне диета. Толифър ще я промени изцяло. Но защо? Какво цели той? Очевидно не си позволяваше волности с нея. Връзката им беше чисто платоническа. Ейлийн бе озадачена. Е, все едно, Каупъруд и без това не се интересуваше от нея и тя трябваше някак да продължи да живее.

Като се върна в хотела, Ейлийн усети внезапно и остро желание да сподели мъката си с някого, с човек, с когото да се отпусне и да бъде естествена. Трябваше й близък, от чиято критика да не се бои, човек, на когото да се довери. Спомни си как на тръгване Мария Резщат бе стиснала здраво ръката й. Дали нямаше да намери в нея всичко това или поне нещо подобно?

Десетте дни, предвидени за посещението в Париж, минаха бързо, а Ейлийн изобщо не беше готова да се връща в Лондон. Всъщност тя съзна, че Толифър е предприел цяла кампания за подобряване на външния й вид и на вкусовете й и е ангажирал с това не само себе си, но и цяла армия специалисти. Необходимо им бе време. А крайният резултат може би щеше да предизвика някаква промяна в отношението на Каупъруд. Не съм още стара, казваше си Ейлийн, а пък и той е така обзет от борба за бизнеса си, че може би е готов да заживеят отново с обич, макар и не с любов. Необходимо му е да стабилизира общественото мнение за себе си в Англия, мечтаеше си тя, и в такъв случай за него ще е полезно, а може би дори приятно да е с нея постоянно, да заживее добре с жена си и този факт да стане обществено достояние.

И така, тя почна да се заглежда в огледалото и старателно да следва съветите на диетиците и козметиците. Много добре видя колко различно изглежда в дрехи, създадени специално за нея. Постепенно започна да става по-самоуверена, да се държи по-спокойно, да очаква с радост деня, когато ще се яви пред Каупъруд в новия си вид и ще го изненада. А може би ще го зарадва? Затова реши да остане в Париж, докато отслабне поне десет килограма, за да може да облече костюмите, които мосю Ришар така възторжено й предложи. Искаше да си направи и новата прическа, измислена от фризьора й. О, дано всичко това не е напразно!

Затова тя писа на Каупъруд, че в Париж й е станало интересно благодарение на мистър Толифър и тя ще остане още три-четири седмици. „Защото за пръв път в живота си — добавяше Ейлийн закачливо — се чувствам добре без теб и има кой да се грижи за мен.“

Когато Каупъруд прочете това, го обхвана някаква странна тъга. Та нали тъкмо той така ловко бе уредил всичка Същевременно му мина през ума, че и Беренис има пръст в тази работа. Нали тя първа предложи Толифър. И той веднага се съгласи, защото това бе единственият му шанс за малко щастие с нея. И все пак колко умна бе Беренис, колко проницателно и безжалостно мислеше! Може би някой ден нейният ум щеше да се обърне срещу самия него? И какво щеше да стане тогава, след като той я обича толкова много? Стана му неприятно. За да се отърве от тези мисли, си каза, че досега се е справял с всичко и ако стане нужда, ще се справи и с това.