Теодор Драйзер
Стоик (21)

ГЛАВА XXI

След всичко, което се случи, Ейлийн не забрави мрачните си съмнения, но все пак бе поразена от внезапната промяна в поведението на Каупъруд. Въодушевен от своите лондонски проекти, Беренис и предстоящата промяна на обстановката, Каупъруд почна да й доверява повече. Ето взима я със себе си в Англия. Завещанието му, в което й възлага да се грижи за къщата и да се разпорежда с бъдещите му дарения, я караше да си мисли, че той явно се е променил от чикагската катастрофа. Животът му е нанесъл удар, който го е отрезвил, мислеше си тя, и то в такъв момент от кариерата му, когато е в разцвета на силите си. Той пак се е върнал при нея или поне е на път да го стори, И само този факт бе достатъчен, за да възстанови вярата й в любовта и в трайността на другите човешки чувства.

И тя се хвърли в бесни приготовления за пътуването. Накупи какво ли не. Обиколи своите шивачи, шапкари, магазините за бельо. Взе си куфари последна мода. И още веднъж показа за голяма своя радост и за ужас на Каупъруд, макар че той вече бе свикнал, ненаситната си страст към блясък и разкош. Като разбра, че са наели най-хубавите каюти на „Кайзер Вилхелм Велики“, отплаващ идния петък, Ейлийн се снабди с бельо като за младоженка, макар да знаеше много добре, че между нея и мъжа й вече не може да съществува близост.

Междувременно Толифър, който още не бе успял да се запознае с Ейлийн, получи за голямо свое облекчение препоръчано писмо с плана на същия кораб и билет и за още по-голяма радост и възторг с три хиляди долара в брой, което рязко се отрази на готовността и интереса му към предстоящата задача. Сега вече той бе твърдо решен да направи добро впечатлеше на Каупъруд, един мъж, който очевидно добре владееше изкуството да взима от живота каквото иска. И след като хвърли поглед към вестниците, скоро установи, както бе очаквал, че семейство Каупъруд ще пътува с „Кайзер Вилхелм Велики“, който отплава в петък.

Беренис, като узна от Каупъруд какво вече е свършил, обяви намерението си да замине с майка си със „Саксония“ по Гунардовия маршрут, който отплаваше два дни преди „Кайзер Вилхелм“. Щяха да го чакат в хотел „Кларидж“ в Лондон, където вече бяха отсядали.

Непрекъснато преследван от журналистите, Каупъруд им съобщи, че заминава с жена си на дълга лятна почивка в Европа, че вече не се интересува от Чикаго или, по-точно, в момента няма да предприема нищо там. Това изявление бе последвано от редакторски коментари за неговата кариера и гения му. Колко жалко, че се оттегля тъкмо сега, когато има богатство, способности и сили. Този вестникарски шум му дойде добре — съвсем неочаквано не само го признаваха, но и заличаваха следите му и му даваха време да реши какъв път да поеме.

Дойде и денят на отплаването. И на Ейлийн, която се разхождаше по палубата като жена, държаща без никакви усилия всичко в ръцете си.

А Толифър, който вече трябваше да се заеме със задачата си, бе доста напрегнат. Каупъруд го забелязваше тук и там, но не му обръщаше абсолютно никакво внимание и се правеше, че не го познава. Толифър разбираше, че това се налага, и започна да обикаля палубите, за да наблюдава Ейлийн, без тя да забележи, но видя, че тя го гледа, при това с интерес. Твърде крещящи му се сториха тоалетите й, липсваха й вкус и мярка. Неговата каюта бе на палуба „Б“, ала той обядваше на капитанската маса, докато Ейлийн и Каупъруд се хранеха в каютата си. Но капитанът се ласкаеше от присъствието на семейство Каупъруд на борда и искаше да направи реклама както на себе си, така и на кораба си. Като установи, че Толифър е много общителен и весел човек, той му даде да разбере, че пътуват заедно с такива важни личности, и му предложи да го запознае с тях.

Затова още на втория ден капитан Хайнрих Шрайбер изпрати своите поздрави до мистър и мисис Каупъруд, като се интересуваше с какво може да им бъде полезен. Може би мистър Каупъруд желае да разгледа кораба? На борда има няколко техни почитатели, сред които е и той, та би искал да го запознае с тях — разбира се, в удобно за мистър Каупъруд време.

Каупъруд се сети, че тук има пръст Толифър, предаде предложението на Ейлийн и двамата отговориха, че с удоволствие ще приемат пътниците, които искат да се срещнат с тях: капитанът пристигна с мистър Уилсън Стайлс, драматург, С. Б. Кортрайт, губернатор на щата Арканзас, мистър Брус Толифър, представител на светските кръгове в Ню. Йорк, и Аласандра Гивънс, и тя светска дама, която отиваше при сестра си в Лондон. Толифър бе забелязал сред пътниците привлекателната Аласандра и си бе спомнил, че баща й е видна личност, затова й се представи като познат на нейни приятели, а тя, очарована от него, бе приела лъжата.

Импровизираният прием достави голямо удоволствие на Ейлийн. Щом те влязоха, тя стана от креслото, в което седеше и четеше списание, и застана до съпруга си, за да посрещне гостите. Каупъруд веднага забеляза Толифър и неговата спътница, елегантната мис Гивънс, и от пръв поглед разбра, че е момиче от добро семейство. Ейлийн веднага съзря Толифър, който се представи на семейство Каупъруд така, сякаш срещаше и двамата за пръв път.

— Много ми е приятно да се запозная със съпругата на такъв забележителен мъж като мистър Каупъруд — каза той на Ейлийн. — Сигурно заминавате за Европа?

— Първо ще отседнем в Лондон — отвърна Ейлийн. — А после — Париж и Европа. Където и да отиде, мъжът ми все има някакви финансови дела.

— Сигурно, съдейки по това, което пишат за него — и Толифър се усмихна чаровно. — Трябва да е много интересно да се живее с такъв многостранен човек, мисис Каупъруд. Нещо повече, дори е отговорно!

— Съвсем сте прав — каза Ейлийн. — Наистина е отговорна задача. — И поласкана от значимата си роля, тя му се усмихна доверчиво.

— Ще прекарате ли някой и друг ден в Париж? — попита Толифър.

— О, да, разбира се. Не знам точно плановете на мъжа си в Лондон, но аз ще отскоча за няколко дни.

— И аз ще ходя в Париж на конните състезания. Може би ще се видим там. Ако пристигнете по същото време и сте свободна, можем да прекараме заедно някой следобед.

— Би било чудесно! — очите на Ейлийн заблестяха, защото й бе приятно, че Толифър проявява интерес към нея. Той бе такъв обаятелен мъж и това сигурно щеше да я издигне в очите на Каупъруд. — Но вие още не сте говорили с мъжа ми. Да отидем при него.

Придружена от Толифър, тя прекоси каютата и отиде при Каупъруд, който говореше прав с капитана и мистър Кортрайт.

— Виж, Франк — каза Ейлийн весело. — Довела съм ти още един почитател — и като се обърна към Толифър, добави: — Моят мъж непрекъснато е център на внимание, мистър Толифър.

Каупъруд се извърна към него с най-любезна усмивка и каза:

— Хубаво е човек да има почитатели. И вие ли участвате в пролетното преселение към Европа, мистър Толифър?

Изобщо не му личеше, че играе. Следвайки примера му, Толифър се усмихна и отговори:

— Така си е. Имам приятели в Лондон и Париж, а след това ще поостана в някои от морските курорти. Един от моите приятели живее в Бретан. — И рече на Ейлийн: — Между другото, тамошната природа е прекрасна, трябва да я видите, мисис Каупъруд.

— С удоволствие — отвърна Ейлийн, като погледна Каупъруд. — Как мислиш, Франк, можем ли да включим Бретан в нашето лятно пътешествие?

— Възможно е. Но за мен едва ли, аз ще съм много зает. Е, едно кратко гостуване… — допълни той насърчително. — Задълго ли сте в Лондон, мистър Толифър?

— Още не съм решил окончателно — отвърна Толифър спокойно. — Може би седмица или малко повече.

В този момент Аласандра, отегчена от мистър Стайлс, който се стараеше да й направи впечатление, реши да сложи край на визитата. Тя се приближи към Толифър и каза:

— Нима забравихте нашия ангажимент, Брус?

— О, да. Молим за извинение. Ние трябва да тръгваме. — И като се обърна към Ейлийн, продължи: Надявам се, че пак ще се видим, мисис Каупъруд.

Ейлийн, вбесена от хладния и самоуверен тон на твърде красивото младо момиче, отвърна:

— О, да, разбира се, мистър Толифър, ще ми бъде много приятно — и забелязала пренебрежителната усмивка на лицето на мис Гивънс, добави: — Колко жалко, че трябва да тръгвате, мис… а… мис…

— Мис Гивънс — побърза да каже Толифър.

— О, да — продължи Ейлийн, — не чух добре името.

Но Аласандра само вдигна вежди и без да обръща внимание на предизвикателството, хвана Толифър под ръка, усмихна се за сбогом на Каупъруд и излезе.

Щом останаха сами, Ейлийн започна веднага да излива злобата си:

— Как ги мразя тези сноби, дето нямат нищо освен връзките на рода си и все гледат високомерно на другите или поне се опитват! — възкликна тя.

— Но, Ейлийн — успокояваше я Каупъруд, — колко пъти съм ти казвал, човек гледа да блесне, с каквото може. Тя например придава голямо значение на произхода си и го натрапва злобно. Нищо не представлява, нищо и никаква глупава хлапачка. Защо й се дразниш? Недей, моля те.

В този момент той сравняваше Ейлийн с Беренис. Колко достойно Беренис щеше да постави Аласандра на мястото й!

— Е, поне мистър Толифър е много мил и чаровен — заключи тя предизвикателно. — И общественото му положение не е по-ниско от нейното, ми се струва. Как мислиш?

— Няма причини да се съмнявам — отвърна Каупъруд, като се усмихваше вътрешно — не толкова иронично, колкото тъжно — на простотата и невинността на Ейлийн в тези въпроси. — Във всеки случай мис Гивънс, изглежда, е във възторг от мистър Толифър. Така, че ако приемеш, че тя има някакво обществено положение, то същото сигурно важи и за него.

— Само че той е толкова учтив, нещо, което не мога да кажа за нея. Почти винаги е така, когато жена се сблъска с жена!

— Бедата на жените е в това, Ейлийн, че те се занимават с едно и също. Мъжете или по-точно техните интереси са много по-разнообразни.

— И все пак мистър Толифър ми хареса за разлика от това момиче.

— Е, тогава няма защо да общуваш с нея. И не виждам причина да не се държим приветливо с него, стига ти да искащ. Не забравяй, че държа това пътешествие да ти бъде приятно — и той й се усмихна чаровно.

Час по-късно я наблюдаваше крадешком, докато тя се преобличаше за следобедната разходка по горната палуба. Ейлийн бе така оживена, е нов интерес към себе си и живота. Чудно нещо, мислеше си той, колко бързо печелиш някого, ако се отнасяш с необходимото внимание към неговите слабости, наклонности и желания.

А нима Беренис не правеше същото с него? Напълно бе способна на такова нещо. И той бе готов да й се възхити сега — иронично, както се възхищаваше на себе си.