Теодор Драйзер
Стоик (42)

ГЛАВА XLII

От всички мъже, които Беренис познаваше, Каупъруд със своята мощ и успехи бе най-блестящият. Но сега извън мъжете, извън дори Каупъруд е цялата окръжаваща го атмосфера на преуспяване и доволство тя намираше радост в самото си съществуване в Прайърс Коув. Тук за пръв път в целия си живот можеше поне временно да забрави за положението си в обществото, да се остави на влеченията на своята крайно егоистична и самовлюбена натура и да позира и играе на воля.

Животът в Прайърс Коув течеше в приятно уединение и безделие. Сутрин, след дълги часове във ваната и пред огледалото, Беренис обичаше бавно да си избира дрехите според настроението — тази шапка подхожда за сега, тази панделка — за друг път, тези обици, този колан, тези пантофки… и така нататък. Понякога опираше брадичка в дланта си, слагаше лакти на пронизания със златни нишки мрамор на тоалетната масичка и дълго изучаваше в огледалото косата, устните, очите, гърдите и ръцете си. Много старателно избираше сребърните прибори и порцелановите съдове, покривките и цветята за масата, за да изглежда възможно най-ефектно. И макар че обикновено я виждаха само с майка й, икономката мисис Евънс и прислужничката Роуз, най-много си се наслаждаваше самата тя. Обичаше също да се разхожда под лунната светлина в малката, заградена със зид градина, към която водеше спалнята й, да мечтае, да си мисли за Каупъруд и често силно да го желае. Но винаги я утешаваше мисълта, че след кратката раздяла срещата им ще бъде радостна и щастлива.

Мисис Картър често се чудеше на самовглъбеността на дъщеря си, на желанието й често да се уединява, след като светското общество така широко бе разтворило вратите си пред нея. Но скоро тази самота бе нарушена от лорд Стейн. Три седмици след отпътуването на Каупъруд той минаваше с кола през Трегасол на път за Лондон и се отби под предлог да нагледа конете си и да се запознае с новите си наематели. Любопитството му бе особено изострено от факта, че не друг, а Франк Каупъруд е настойник на момичето.

Беренис, която бе слушала много за Стейн от Каупъруд, също бе заинтригувана. Беше й и забавно, като си спомняше за четките, фибите и неизвестната мис Хатауей. Когато Стейн пристигна, тя го посрещна с усмивка и обичайната си самоувереност. Тоалетът й — бяла рокля, сини пантофки, син колан през кръста и синя кадифена панделка, вързана в пищните й червени коси — произведе върху него необходимото впечатление. Навеждайки се да целуне тънката й ръчица, Стейн си помисли — всеки миг от живота на тази жена има дълбок смисъл, тя е напълно достойна за попечителството на амбициозния и могъщ Каупъруд. Той успя да скрие любопитството в погледа си, но не и възхищението.

— Надявам се, че ще извините своя хазяин за безцеремонното нахлуване —- започна Стейн. — Имам няколко коня, които възнамерявам да изпратя във Франция, и смятам да ги видя.

— Откак живеем тук — каза Беренис, — ние е мама се надяваме да се запознаем със собственика на това прекрасно имение. Думите не ми достигат, за да опиша възхищението си от този дом. А за вас съм чувала от моя настойник, мистър Каупъруд.

— Много съм му задължен за това — отвърна Стейн, очарован от самообладанието й. — Но аз нямам никаква заслуга за Прайърс Коув, то е наследствено имение, едно от съкровищата на нашия род.

Беренис го покани на чай и той прие. Попита я дали възнамеряват да останат дълго в Англия. Решена да внимава много е него, тя му отвърна, че не знае — зависи доколко ще им хареса тук на нея и майка й. Междувременно погледът му не се откъсваше от спокойните й сини очи. И понеже той се държеше така, Беренис си позволи някои волности, които иначе не би допуснала. Попита го, след като ще оглежда конете си, може ли и тя да дойде с него?

Стейн бе във възторг и те двамата се отправиха към заграденото място зад конюшнята. Той я разпита дали е доволна от прислугата, дали двете с майка й желаят да използват конете за езда или за впряг? Би ли искала градинарят и управителят на фермата да направят някои промени? Може би овцете са твърде много? Той смятал да продаде част от тях. Беренис възрази, че обожава овцете и изобщо не иска нищо да се променя. Е, след две-три седмици той ще се върне от Франция, ще мине през Трегасол и ако те са още тук, може ли да им гостува? Сигурно ще свари и мистър Каупъруд? В такъв случай с удоволствие ще се срещне отново с него.

Стейн явно й предлагаше приятелството си и Беренис реши да се възползва. Може би между тях започваше флирт, за какъвто неведнъж й бе минавало през ума, откак разбра, че Стейн ще й бъде хазяин и евентуално бъдещ партньор на Каупъруд. След като той си отиде, тя дълго си припомня мечтателно дългата му стройна фигура, безукорния летен костюм от туид, красивите му лице, ръце, очи. Всичко у него — външният вид, походката, маниерите — бе пълно е обаяние.

Но той бе в делови връзки с Каупъруд, да не говорим за положението, в което се намираха те двете с майка си. Дали Стейн щеше да се досети? Това не й беше полковник Хоксбъри или Артър Тавистък, нито някой местен свещеник или стара мома, та да го измами лесно. Знаеше много добре, че поне тя или Каупъруд щяха да се досетят какво е истинското положение. И ако сега Беренис направеше и най-малкия опит за флирт, Стейн можеше да се отнесе с нея като с жена от определена категория, каквато тя всъщност и беше, и да я прибави в списъка на завоеванията си, без и през ум да му мине мисълта за нещо по-постоянно. А като се имат предвид и обичта й към Каупъруд, и желанието й той да успее, тя нямаше право на подобно предателство. Измяната й щеше да го удари твърде жестоко. При това той би могъл да й отмъсти. Беренис дори си помисли дали е разумно изобщо да се вижда повече със Стейн.

Но едно ранно августовско утро, докато се любуваше като същински Нарцис на себе си пред огледалото, Беренис получи писмо от него. Конярят му с два коня вече бил на път за Прайърс Коув, а той самият тръгвал от Париж и я питаше дали би могъл да я посети отново. Тя му отговори, че двете с майка й ще го приемат с удоволствие. Предстоящата визита така я ’развълнува, че тя дори се замисли. Не забравяше и Каупъруд, който в момента явно се наслаждаваше на чаровете на Лорна Меърис.

Стейн, макар да не можеше да се мери с Каупъруд в света на финансите, му бе достоен съперник в любовта. Ако някоя жена го интересуваше, той ставаше изобретателен и напорист. Бе обичал красиви жени и с каквото и друго да се занимаваше, винаги имаше и по някое приключение. Беренис го плени от пръв поглед. На фона на тази чудесна природа, сама с майка си, тя му се стори достоен обект за чувствата му, но Стейн много добре знаеше, че трябва да се съобразява с Каупъруд и да бъде внимателен. А като се има предвид, че Каупъруд дори не бе споменал своята повереница, която, от друга страна, бе наемателка на Стейн, той реши, че спокойно може да продължи да я посещава, поне докато се ориентира в обстановката. Така че щом наближи време да отпътува от Париж, той се застяга с истинско удоволствие, решен да се възползва възможно най-добре от положението.

От своя страна Беренис също се приготви. Облече си любимата рокля в светлозелено. Сега се държеше не така официално, дори леко се закачаше. Добре ли е прекарал във Франция? Кой кон е победил — дорестият с бялото петно на окото или големият вран с белите чорапки? Вторият, който му донесъл награда от дванадесет хиляди франка и допълнителни суми, всичко на всичко около тридесет и пет хиляди франка.

— Сигурно стигат, за да направят аристократи цяло френско семейство? — запита Беренис весело.

— Знаете ли, французите са пестелив народ — каза Стейн. — С такава сума някой техен селянин сигурно би станал аристократ. Че и някой английски. В Шотландия, откъдето са предците на баща ми, с толкова пари можело да се стане граф. — Лорд Стейн се усмихна замислено. — А първият граф в рода ни — до бави той — е започнал дори и с по-малко.

— А сегашният печели по толкова от едно-единствено надбягване!

Този път — да, но невинаги имам късмет. Последния път в Дарби загубих два пъти повече.

Те седяха на палубата на яхтата и чакаха да им сервират чай. Край тях мина лодка с някаква весела компания и Стейн попита Беренис дали вече е използвала някои от лодките на яхтата.

— О, да — каза тя. — Двамата с мистър Тавистък, а и с полковник Хоксбъри, който живее край Уимбълдън. Пътувахме по реката до Уиндзър в едната посока и оттатък Марлоу в другата. Мислехме да стигнем до Оксфорд.

— С лодка? — попита Стейн.

— Е, с две-три. Полковник Хоксбъри се канеше да събере цяла компания.

— Милият ми полковник! Значи го познавате! Помня го още от момче. Вече близо година не съм го виждал. Разбрах, че е бил в Индия.

— Да, разказваше ми за там.

— Но природата около Трегасол е не по-малко интересна — продължи Стейн, защото не искаше да говори повече за Хоксбъри и Тавистък. — От всички страни сме заобиколени с море. Тук е най-скалистият бряг в цяла Англия. Много е внушително. А навътре в сушата — бърда, мочурища, оловни и медни рудници и стари черкви, ако се интересувате от тях. И климатът е прекрасен, особено по това време. Много ми се иска да дойдете с майка си в Трегасол. Там има хубаво малко пристанище, където си държа яхтата. Можем да отплаваме до островите Сили, те са на някакви тридесетина мили.

— Но това е чудесно! Много мило от ваша страна — възкликна Беренис, като се чудеше какво ли ще каже Каупъруд, ако узнае. — Майко, би ли дошла на разходка с яхта до островите Сили? — викна тя през отворения, прозорец. — Лорд Стейн има яхта и свое пристанище в Трегасод и смята, че там ще ни хареса.

Беренис продължаваше да бъбри весело, но не без известна снизходителност в гласа. Стейн се забавляваше с това, че тя така нехайно се е отнесла към една покана, която мнозина биха приели като висше благоволение.

Мисис Картър се появи на прозореца.

— Моля ви, извинете дъщеря ми, мистър Стейн — каза тя. — Беренис е доста своенравна. Никога не ме е слушала, нито мене, нито когото и да било друг. Мен ако питате — тук мисис Картър погледна Беренис, сякаш очакваше разрешение от нея, — идеята е прекрасна. Сигурна съм, че и Беви смята така.

— А сега чай — продължи Беренис. — А после можете да ме повозите с лодката, макар че аз предпочитам кануто. Или можем да се разходим, или да изиграем един тенис. Напоследък доста тренирам и сигурно вече съм добра.

— Но не е ли твърде топло за тенис? — възрази Стейн.

— Мързеливец! Мислех, че всички англичани дават мило и драго, за да размахват ракетата по корта. Какво стана, нима империята е в упадък?

Вечерта не играха тенис. Предпочетоха да се разходят с кану по Темза, а след това вечеряха спокойно на свещ. Стейн й разказваше за хубостите на Трегасол, който, подчерта той, не бил толкова модерен и толкова красив като други английски имения, но пък бил с изглед към морето и скалистия бряг — една странна, почти зловещо поразителна природа.

Макар и очарована от неговите описания, Беренис все още се колебаеше дали да приеме предложението му.