Теодор Драйзер
Стоик (72)

ГЛАВА LXXIII

След болестта и смъртта на Каупъруд Беренис се почувствува много зле и реши да се премести в дома си на Парк Авеню, затворен по време на пребиваването им в Англия. Сега, когато не знаеше какво й чертае бъдещето, тя искаше поне временно да намери там убежище от досадните местни репортери. Доктор Джеймс одобри решението й — сега можеше да казва, че е заминала, и да не съобщава точно къде. Така успяха да заблудят пресата — доктор Джеймс на няколко пъти заяви, че не знае за местопребиваването й повече, отколкото самите вестници. Накрая го оставиха на мира.

И все пак от време на време журналистите споменаваха за изчезването на Беренис и гадаеха къде ли се намира. Дали се е върнала в Лондон? Или живее в имението Прайърс Коув? Лондонските вестници решиха да проверят това, но безрезултатно — намериха само майка й, която заяви, че не знае какви са намеренията на дъщеря й и засега нищо не може да им съобщи. Преди това обаче мисис Картър бе получила телеграма от Беренис, в която тя молеше майка си засега да не съобщава нищо за нея.

Макар да остана много доволна, че е надхитрила журналистите, Беренис се чувствуваше твърде самотна в дома хи и прекарваше вечерите в четене. В един нюйоркски неделен вестник обаче се появи цяла стадия, посветена на нея и на отношенията й с Каупъруд, която много я възмути. Въпреки че авторът я наричаше негова повереница, целият тон на материала създаваше впечатлението, че тя е ловка авантюристка, която се; е възползвала от красотата си, за да се обезпечи материално и да си осигури достъп до светски развлечения. Такова тълкуване на чувствата и постъпките й не само я раздразни, но й причини и голяма болка. Беренис знаеше, че винаги се е ръководела от усета си към красотата, от желанието да опознае и да изпита всичко прекрасно в живота. А такива статии сигурно щяха да се появят и в други вестници не само в Америка, но и в чужбина, защото някои хора очевидно искаха да я превърнат в романтична героиня на драма.

И какво можеше да стори тя? Къде да отиде да живее, за да се спаси от нападките в пресата?

Развълнувана и объркана, Беренис се разхождаше из библиотеката в къщи, сред множеството книги, които отдавна не бе поглеждала. Наслуки извади от лавицата една, отвори я и погледът й падна върху следните слова:

Какво са греховете, та с тях човек пропада?

Не се укриват в бездна, но водят те към ада.

Добрият, ако следва каквото върши злият,

Характера си губи — погубва се самият^[1].

Заинтригувана, Беренис погледна корицата. Книгата се казваше „Адипарва“. Спомни си как веднъж на един обяд у Стейн в градската му къща някакъв лорд Севърънс им разказваше интересни неща за йогите. Бе й направило особено дълбоко впечатление живото описание на пребиваването му в Индия. Той живял там дълго недалеч от Бомбай като монах и учил при един гуру. Беренис не бе забравила колко я развълнува тогава разказът му и как й се поиска самата тя да замине някой ден за Индия и да направи същото. А и сега, когато обществото заплашваше да я изолира, тя почувствува още по-силно желанието да потърси убежище другаде. Това наистина можеше да бъде изход от сегашното й объркано положение.

Индия! Защо не? Колкото повече си мислеше за тази възможност, толкова повече й харесваше.

Според една друга книга за Индия, която Беренис намери на лавицата, там имало много свами и гуру, или учители и тълкуватели на тайнствата на живота или бога, те живеели в ашрами, уединени убежища в горите и планините. И всички, паднали духом, всички, които искат да разгадаят смисъла на това тайнство — съществуванието, — се обръщали към тях в мигове на скръб и униние. Учителите им помагали да намерят духовни сили вътре в себе си, за да могат да се изцелят от мъката си. Нима не можеше някой да посвети и нея в тези велики истини, за да намери тя светлина и душевен мир и да разсее окръжаващия я мрак на самотата, който заплашваше да я погълне?

Ще замине за Индия! Реши — ще напусне Прайърс Коув и ще отплава за Бомбай от Лондон заедно с майка си, стига тя да поиска.

На другата сутрин се обади на доктор Джеймс да се посъветва с него. За голяма нейна изненада докторът горещо одобри плана й. Той самият много се интересувал от тези неща, но не бил така свободен като Беренис, за да се занимае с тях. Така тя ще си отдъхне от преживяното, ще смени обстановката, а тъкмо това и е най-необходимо сега. Дори имал няколко пациенти, които по най-различни лични и обществени причини страдали от нервни разстройства; изпратил ги при някакъв индус — свами, който живеел тогава в Ню Йорк, и след известно време те се явили при него съвършено здрави. Защото, отбеляза доктор Джеймс, когато човек се опитва да обхване мисълта за необятния свят, забравя за своето ограничено, собствено „аз“. Така тези болни надмогват собствените си мъки и скоро оздравяват.

Одобрението на доктора окуражи Беренис. Тя веднага се разпореди как да се грижат за дома й в Ню Йорк по време на отсъствието й и замина за Лондон.