Теодор Драйзер
Стоик (2)

ГЛАВА II

С това, че отиде при Каупъруд след поражението му, Беренис направи за него много — възроди вярата му в неочакваното и дори нещо повече, в собствената му щастлива звезда. Защото той знаеше, че тя по природа е егоистична, уравновесена, иронична, но не така груба и по-поетична от него. Докато той желаеше парите, за да освободи съдържащата се в тях сила, която да използва сетне така, както иска, Беренис, изглежда, се бореше за правото да изразява своята определено разностранна природа по начин, който да създава красота и да удовлетворява нейните главно естетически идеали. Тя искаше не толкова да се осъществи в някое от изкуствата, колкото да живее така, че самият й живот и самата й личност да са произведения на изкуството. Неведнъж си бе мислила колко съзидателно и творчески би използвала едно голямо богатство, една много голяма власт, ако ги имаше. Никога не би ги пръснала за големи къщи, земи или показност, по-скоро би създала около себе си атмосфера, която да е изискана и естествено вдъхновяваща.

Но за това тя никога не говореше. То по-скоро се съдържаше в самата й същност, която Каупъруд невинаги разгадаваше докрай. Той разбираше, че Беренис е крехка, чувствителна, загадъчна, неуловима, тайнствена. По тази причина никога не му омръзваше да я съзерцава, както и е му омръзваше да съзерцава самата природа: новия ден, внезапния вятър, променения пейзаж. Какво ще бъде утрото? Каква ще бъде Беренис, когато я види следващия път? Той не можеше да отгатне. А тя, съзнавайки тази своя необичайност, не бе в състояние да я обясни нито на него, нито на някого другиго. Тя е такава, каквато е. Нека Каупъруд, а и всички останали да я приемат такава.

Освен това в нея се чувстваше аристократизмът. Със своето спокойствие и самоувереност тя внушаваше уважение и печелеше вниманието на всички, които общуваха с нея. Неизбежно. А Каупъруд, разпознал в нея онова вродено превъзходство, което, макар и почти подсъзнателно, винаги бе търсил в жената, бе изключително доволен и едновременно с това поразен. Тя беше млада, красива, мъдра, самоуверена — същинска дама. Бе го доловил още преди осем години в снимката на дванадесетгодишното момиче в Луисвил.

Но сега, когато Беренис най-сетне бе дошла при него, едно нещо не му даваше покой — възторженото му и в момента съвсем искрено желание да й бъде абсолютно верен. Беше ли готов за това? След първия си брак и особено след като дойдоха децата и започна спокойният и скучен семеен живот, ясно осъзна, че нормите на семейната любов съвсем не са за него. Доказателство за това беше и романът му с младата и красива Ейлийн, която Каупъруд по-сетне възнагради за нейната саможертва и привързаност, като се ожени за нея. Направи го както от обич, така и в името на справедливостта. И вследствие на това се почувствува напълно свободен и в чувствата, и в страстите си.

Не бе имал желание нито да се опитва, още по-малко да постига някакво постоянство. И все пак вече осем години бе преследвал Беренис. А сега се чудеше как би могъл честно да й разкаже за себе си. Знаеше, че тя е изключително умна и прозорлива. С нея едва ли щяха да му помогнат лъжите, които можеха да успокоят, макар и да не измамят напълно някоя обикновена жена.

На това отгоре в Дрезден, Германия, живееше една жена на име Арлет Уейн. Само преди година той бе започнал любовна връзка с нея. Арлет, която преди това живееше в малък град в Айова и се страхуваше да не погребе таланта си там, бе писала на Каупъруд и му бе изпратила и чаровната си снимка. Но тъй като не бе получила отговор, бе взела пари назаем и се бе появила лично в бюрото му в Чикаго. Арлет постигна онова, което снимката не бе успяла, тъй като не само бе дръзка и самоуверена, но и притежаваше темперамент, който наистина допадна на Каупъруд. Освен това тя не преследваше само користна цел. Интересуваше се истински от музика и имаше глас. След като се убеди в това, той пожела да й помогне. Бе му донесла и убедителни доказателства за условията, в които живееше — снимка на малката къщица, която обитаваше заедно с овдовялата си майка, местна търговка, и трогателна история за усилията на майка й да издържа и двете и да й помогне да пробие.

Естествено за Каупъруд не представляваха нищо тези няколкостотин долара, които й бяха необходими. Той обичаше амбициозните хора и сега, трогнат и от самото момиче, се залови да уреди бъдещето й. Па първо време тя трябваше да получи най-доброто образование, каквото предлагаше Чикаго. Сетне, ако покажеше качества, Каупъруд щеше да я изпрати в чужбина. Но за да не се обвързва по никакъв начин, той й определи една сума, с която тя да се издържа, и я изпращаше редовно и до ден днешен. Освен това я беше посъветвал да повика майка си в Чикаго, за да живеят двете заедно. Арлет нае малка къща, прибра майка си, установи се за постоянно и скоро Каупъруд започна да я посещава често.

Тъй като Арлет беше умна и искрено желаеше да пробие, между тях се създадоха отношения, в които всеки ценеше и обичаше другия. Тя нямаше и най-малкото намерение да го компрометира, затова скоро преди пристигането на Беренис в Чикаго той успя да убеди Арлет да замине за Дрезден. Самият Каупъруд вече бе разбрал, че няма да остане дълго в Чикаго. И ако не беше Беренис, сега щеше да гостува на Арлет в Германия.

Ала сравнявайки я с Беренис, той не чувствуваше никакво влечение към Арлет, тъй като Беренис бе овладяла цялото му същество. Но Арлет все още го интересуваше като човек на изкуството и тъй като искаше тя да успее, реши да продължи да й помага. Сега обаче сметна за най-добре напълно да я отстрани от личния си живот. Нямаше да загуби почти нищо. Нейното време бе минало. Най-добре е да започне наново. Ако Беренис поискаше абсолютна вярност под заплаха от раздяла, той щеше да направи каквото може, за да изпълни желанието й. Тя бе достойна за такава голяма жертва. От младини Каупъруд не бе изпадал в такова състояние на духа, когато човек е готов да мечтае и да дава обещания.