Теодор Драйзер
Стоик (57)

ГЛАВА LVIII

След почивката в Норвегия Каупъруд се чувстваше отлично и умираше от нетърпение да се залови отново за работа, за да може до януари 1905 година да постигне набелязаната цел: компанията му да натрупа капитал от сто осемдесет и пет милиона долара, да прокара сто и четиридесет мили релси и да електрифицира цялата мрежа. И той бе така въодушевен от желанието си да завърши своето дело и да покаже на целия свят колко важно е то, че почти не си позволи почивка нито в Прайърс Коув, нито където и да било другаде.

И така следващите няколко месеца бяха пълни със съвещания с директорите, със заинтересовани и влиятелни акционери, с разрешаване на всякакви технически проблеми, както и с частни, неофициални преговори с лорд Стейн и Елвърсън Джонсън, които се водеха главно вечер. Освен това се наложи Каупъруд да отиде до Виена, за да пробва някакъв електромотор, изобретен от един човек на име Ганц, който твърдеше, че с него щял да намали значително разходите при експлоатацията на метрото. Каупъруд видя как работи моторът, убеди се в неговата рентабилност и веднага извика с телеграма неколцина свои инженери да дойдат във Виена, за да проверят неговото заключение.

На връщане за Лондон отседна в хотел „Риц“ в Париж. Първата вечер срещна във фоайето един свой стар колега — Майкъл Шанли, който навремето бе работил в чикагската му фирма. Шанли предложи да отидат на концерт в Парижката опера. Тогава много бе нашумяло името на един поляк на име Шопен. Щяха да изпълняват негови произведения. Каупъруд само смътно си спомняше, че е чувал някъде това име, а Шанли — още по-малко, но все пак отидоха. Музиката обаче очарова Каупъруд. Той прочете в програмата, че Шопен е погребан на „Пер Лашез“, и предложи да посетят на другия ден прочутото гробище.

И така сутринта те се отправиха към „Пер Лашез“, Там си наеха водач на английски, който им разказа какво ли не, докато се разхождаха между кипарисите от двете страни на гробищните алеи. Така те узнаха, че тук, под този обелиск, лежи Сара Бернар, която навремето в Чикаго така бе обаяла Каупъруд с дивния си глас. Малко по-нататък бе гробът на Балзак, за чиито произведения той знаеше само едно — че били велики. Спираше се тук и там, разглеждаше и разбираше, че твърде много се е занимавал с бизнес и не му е оставало време да се запознае с произведенията на мнозина велики люде. Минаха край гробовете на Бизе, Дьо Мюсе, Молиер и най-сетне стигнаха до мястото, където Шопен бе намерил вечен покой. На гроба имаше букети от рози и лилии, вързани с панделки.

— Гледай ти! — възкликна Шанли. — Вярно е, че е велик музикант, но е умрял преди половин век. А гробът му е обсипан с цветя. По дяволите, много добре знам, че никой не би го сторил за мен!

Каупъруд също се замисли дали и неговият гроб ще бъде покриван с цветя дори до една година след смъртта му. Но вместо да се натъжи, той по-скоро се разведри: колкото и да се блъска човек, гробовете на малцина са обсипвани с цветя след толкова много години.

Но преди да излязат от „Пер Лашез“, ги чакаше още една изненада. Като завиха на юг към изхода, попаднаха на прекрасния гроб на Абелар и Елоиз. Водачът им разказа известната трагедия на тази злощастна двойка. Елоиз и Абелар! Единадесети век. Младото момиче се влюбило в учения монах въпреки забраните на неумолимия й и жесток баща, член на епископалния съвет на местната катедрала! Каупъруд не знаеше историята на влюбените. Но докато слушаха разказа на водача, край тях мина изискана красива жена с кошница цветя в ръце, приближи се до гроба и почна да го засипва с най-различни цветове. Каупъруд и Шанли бяха така поразени, че свалиха шапки, а щом срещнаха погледа й, й се поклониха почтително. Тя им отвърна с едно: „Merci beaucoup, messieurs“^[1] и отмина.

Но този ярък и трогателен епизод събуди у Каупъруд размишления за миналото, когато нещо го бе свързвало с Ейлийн. Защото в края на краищата, когато той бе хвърлен в затвора във Филаделфия, само тя се опълчи срещу всичките му врагове, между които беше и баща й, посещаваше го редовно, уверяваше го в своята неизменна любов и се опитваше да облекчи участта му. Също като Елоиз бе искала само него и никого другиго и продължаваше да го иска и сега, както той много добре знаеше.

Внезапно го осени мисълта да построи гробница за тях двамата, красив дом, в който те да намерят покой. Да, ще наеме архитект, сам ще избере проекта и ще вдигне прекрасна гробница, за да се знае, че и той някога е обичал Ейлийн така, както тя го обичаше до ден днешен.